Ървин ялом: „ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ“ /ОТКЪС – междуличностно влияние: корективен емоционален опит/

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

© Превод: Силвия Давидова-Иванова

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

КОРЕКТИВЕН ЕМОЦИОНАЛЕН ОПИТ

Описвайки механизма на психоаналитичното лечение през 1946 г., Франц Александър въвежда понятието „корективен емоционален опит”. Той твърди, че основен принцип на лечението се явява това „да се постави пациента в най-благоприятни условия на такава емоционална ситуация, при която той не би бил в миналото. За да оздравее, пациентът трябва да се подложи на въздействието на такъв корективен емоционален опит, който би неутрализирал травматичното влияние на преживявания, имащи място в миналото” (18). Александър показва важността на емоционалното преживяване – само по себе си интелектуалното прозрение е недостатъчно. По-нататък, същността на лечебния механизъм се заключава в съпровождане на взаимодействието между пациента и реалността. Пациентът, проявяващ афектирано поведение по отношение на аналитика вследствие на преноса (или на паратаксичното изопачаване), постепенно научава, че „дадените реакции не съответстват на реакциите на аналитика не само поради това, че той (аналитикът) е обективен, но също така и поради това, че той е това, което е, личност с всички свои права. Дадените реакции са недопустими във взаимоотношенията между пациента и терапевта, както и в във всекидневните му взаимоотношения с другите хора” (19).

Тези базови принципи на терапията – важността на емоционалния опит и откриването от пациента, че неговите междуличностни реакции са неприемливи чрез проверка на реалността – имат в еднаква степен решаващо значение за успешното протичане на груповата терапия. Групата фактически предлага много повече възможности за изработване на корективен емоционален опит, отколкото индивидуалната терапия. Корективният емоционален опит, значим сам по себе си, се преживява трудно поради тесните и нереалистични взаимоотношения между пациента и терапевта. Александър предлага на аналитика да стане актьор и да играе роля, за да създаде необходимата емоционална атмосфера (20). Франк и Ашер (Франк и Ашер, 21) описват два случая на корективен емоционален опит, които съществено изменят лечебния курс на пациентите, участващи в тези казуси. Във всеки от тези случаи появата на критично събитие се съпровожда от три терапевтични фактора: подкрепа, емоционална стимулация и проверка на реалността (поддержка, емоциональная стимуляция,

-30-

проверка реальности). Пациентите трябва да са получили достатъчна подкрепа в групата, за да може в тях да възникне желанието честно да изразяват себе си и впоследствие да преминат през инцидент. Групата може съществено да стимулира проявата на такива негативни позиции като „конкуренция за доктора, борба за статус, разногласия сред пациентите в „сенчеста” и „изявяваща се” позиция, реакции на пренос на останалите членове на групата и т.н.” (21). По-нататък, групата, основаваща се на правилата за искрено изразяване на собствените мисли и чувства, предлага достатъчно възможности за съгласувана оценка на ситуацията.

В наскоро проведено изследване (13) двадесет пациенти, успешно завършили курса на групова терапия, аз попитах всеки да си спомни онзи най-критичен инцидент в терапията, който му се е сторил повратна точка или е станал за него най-полезно събитие. И макар критичният инцидент да не се явява синоним на „лечебния фактор”, двама пациенти успяха да открият това събитие и достатъчно подробно да го разгледат. Така от двадесет пациенти само двама успяха да си спомнят критичен инцидент, докато осемнадесет си спомниха двадесет и девет подобни инциденти. Подобен инцидент почти винаги засяга някои други членове на групата, по-рядко терапевта, и се явява силно емоционално натоварено.

Най-разпространени от описаните типове инциденти, към който се отнасят два от описаните от Франк и Ашер, е този, когато пациентът неочаквано изразява силно чувство на гняв и ненавист по отношение на другия участник. Във всеки случай отношенията биват възстановени, бурята се успокоява и пациентът изпитва чувство на освобождаване от това, което е било потиснато от него и дълго време не е намирало изход; освен това, у него нарастват възможностите за провеждане на по-дълбоко изследване на взаимоотношенията му с другите хора.

Общи за тези критични инциденти са следващите моменти:

  1. Пациентът изразява силно негативно чувство.
  2. Този израз на чувства е бил за него непривично или ново преживяване.
  3. Не се е случила никаква катастрофа, никой не е умрял, покривът не се е паднал.
  4. В хода на последващата проверка на реалността пациентът разбира, че изразеният от него афект е непривмлив поради неговата интензивност или насока, или че предшестващата блокировка на афекта е ирационална по своята природа. Той може да достигне до знание или да не достигне до такова относно изкривяванията или първоначалното избягване на това да даде израз на своите чувства.

-31-

5. Пациентът е получил възможността да взаимодейства с другите по-свободно и да изследва своите междуличностни отношения по-задълбочено.

Сред другите най-разпространени видове критични инциденти също води след себе си силен, но, в дадения случай, позитивен афект.

Шизоидният пациент например избягва от стаята, в която преминават груповите занимания, следвайки пациента, на когото му е станало зле, и го успокоил; по-късно първият пациент разказва, че по време на заниманието той се е развълнувал, разбирайки, че някой се нуждае от неговата помощ. По подобен начин говорят и други пациенти: за своето „оживяване” (оживание) или за усещането за контакт със самия себе си.

Тези инциденти имат следните общи характеристики:

  1. Пациентът изразява силен позитивен афект, който е необичаен за него.
  2. Очакваната катастрофа не се случва: пациентът не е отхвърлен, не са му се присмели, не са го потиснати, неговата загриженост не е причинила никому вреда.
  3. Пациентът разкрива неизвестна за него преди част от самия себе си, което му дава възможност да разкрие едно ново измерение по отношение на другите хора.

Третата най-разпространена категория на критичния инцидент прилича на втората. Пациентите си спомнят инциденти, които водят след себе си себеразкриване, което спомага за все по-голямата им въвлеченост в групата. Например онези мълчаливи пациенти, които преди това са предпочитали да бягат от заниманията, сега, пропускайки няколко занимания, не се скриват от групата, доколкото те толкова много искат да чуят от нея, че са липсвали, докато ги е нямало. Другите също, в една или друга форма, открито молят групата за помощ.

Обобщавайки, можем да кажем, че корективният емоционален опит в груповата терапия може да има няколко съставляващи:

  1. Изразяването на силни емоции, насочени към другите, представлява риск за някои пациенти.
  2. Груповата подкрепа е достатъчна да снеме стреса.
  3. Проверката на реалността позволява на пациента да изследва даден инциден с пмощта на съгласуваната проверка от страна на останалите членове на групата.
  4. Признаването на неприемливостта на определени междуличностни чувства и форми на поведение или неприемливостта на избягването на определено междуличностно поведение.
  5. Крайното усилване на способността на индивида да общува с другите хора леко, дълбоко и честно.

Тази дуална природа на терапевтичния процес се явява основана и ние отново и отново ще се връщаме към нея по-нататък. Терапията сама

-32-

по себе си представлява емоционален и корективен опит. Ние сме длъжни да преживеем нещо силно, а също така ни е необходимо с разума си да разберем последиците от това емоционално преживяване. Тази формулировка има директно отношение към разбирането на ключовото понятие в груповата терапия – „тук-и-сега” (здесь и сейчас), което ще обсъдим в средата на пета глава. Тук аз ще дам единствено една основна предпоставка: терапевтичната група разширява своята действеност и ефективност в същата степен до която се съсредоточава върху случващото се „тук-и-сега”. Съсредоточаването върху това „тук-и-сега: обаче (върху това, което се случва в тази стая в даденото време) има двойно значение: членовете на групата по възможност самопроизволно и открито се опознават един друг, но те също така и рефлектират върху това познание. Примката на саморефлексията се явява решаваща и тогава опитът става терапевтичен. Както ще покажем при обсъждането на задачите, стоящи пред терапевта (вж глава 5), повечето групи нямат големи затруднения да навлязат в емоционалния поток „тук-и-сега”, работата на терапевта се заключава в това да насочва групата по посока на саморефлексията.

Допускането, че силното емоционално преживяване само по себе си е достатъчно силно, за да предизвика изменения, е погрешно и вече е на почтителна възраст. Съвременната динамична психотерапия тръгва именно от тази грешка – достатъчно е да се прочете книгата на Фройд и Бройер (Фрейд и Брейер, 1895), посветена на истерията (22), в която те описват своя метод на катарзисно лечение. Те са убедени, че истерията започва с травматично събитие, на което индивидът никога ене оттоваря с пълноценно емоционално преживяване. От момента, в който за причина на болестта започват да смятат ефектът на задушаване (еффект удушения), лечението започва да се състои в това да се даде глас на мъртвородената емоция. Това се случва скоро след като Фройд признава, че макар и да е необходимо условие, изразяването на емоциите не е достатъчно такова за настъпване на изменения. Идеите, които Фройд небрежно отхвърля, днес са прерастнали в голямо количество култови психотерапевтични движения. В средата на 70-те години на 19-ти век например, виенското, характерно за 19-ти век, катарзисно лечение, продължава да съществува със своите примитивни вопли, биоенергетика, структурна интеграция, с многочислените идиоти, практикуващи гещалт-терапия, и с безбройните групови лидери.

Моите колеги и аз неотдавна проведохме интензивно изследване на процеса на лечение и на получените резултати от много ултрасъвременни техники (вж глава 14 с пълно описание на тези изследвания) и нашите находки свидетелстват в полза на дуалните, емоционално-интелектуални компоненти на психотерапевтичния процес.

-33-

Ние изучавахме по различни начини отношенията между опита, придобит от пациентите в групата, и крайния резултат от лечението. Помолихме например всеки един от тях да отрази онези аспекти на своя групов опит, които той смята за най-силно повлияващи протичащите в него промени. Помолихме го също така по време на преминаването на курса групова терапия (в края на всяка среща) да опише най-важното за него събитие, случило се в рамките на конкретното занимание. Когато съпоставихме този тип събития с резултата, получихме удивителни данни, които опровергават много битуващи стереотипи относно главните съставляващи на успешния групов опит. И макар емоционалните опити (изопачаването и преивяването на силен афект, себеразкриването, комуникативният процес) да биват признани от членовете на групата като изключително важни, по този критерий е невъзможно да се различат успешните и неуспешните членове на групата. С други думи, онези членове на групата, у които не протичат положителни изменения или даже протичат деструктивни такива, са склонно да оценяват емоционалните инциденти в групата толкова високо, колкото и успешните членове на групата.

Защо именно типът придобит опит отличава успешните членове от неуспешните такива? В изследването се появи ясно свидетелство за това, че когнитивният компонент се явява основен, – успешните пациенти успяват да усвоят информацията или достигат до нея самостоятелно. Обстоятелството, че всички тези находки имат място в групите, оглавявани от ръководители, които никога бе са придавали голямо значение на интелектуалния компонент, говори за тяхната сериозност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s