Отчуждението от работата в българска извадка – ниво и фактори

Д-р Силвия Давидова-Иванова

Студио за личностна и организационна ефективност, София, България, silvia.davidova@gmail.com

Резюме: Статията представя емпирично изследване на нивото на отчуждението от работата и детерминиращите го фактори в българска социо-културна среда. Емпиричното проучване е актуално, проведено е през 2013 година и обхваща извадка от 510 респонденти. Изследвани са личностни (демографски и индивидуални) и организационни детерминанти на работното отчуждение, с акцент върху първата, по-слабо изследвана група фактори. За целите на изследването е адаптиран на български език инструмент за измерване нивата на работна алиенация, който показва добри психометрични характеристики.

Ключови думи: oтчуждение от работата, eмпирично изследване, България

Abstract: The article presents an empirical study of the level of work alienation and its determining factors in Bulgarian socio-cultural environment. The study is up-to-date, it was conducted in 2013 and covered a sample of 510  respondents. The personality (demographic and individual) and organizational determinants of work alienation (with an emphasis on the first group of factors) were empirically studied and analysed. For the purpose of this study was translated and adapted a measure of work alienation, showing good psychometric characteristics. 

Keywords: work alienation, empirical study, Bulgaria

Публикувано в: Конференция Приложна психология ВСУ 2016 – доклади

Теоретична постановка на проблема и цели на изследването

Съвременните изследвания по проблема за отчуждението от работата са крайно оскъдни. С изключение на няколко проучвания [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9], по-голямата част от изследванията, посветени на тази проблематика, се провеждат през 70-те и 80-те години на XX век. Характерен за проучванията на отчуждението от работата е и традиционният фокус на изследователите върху т.н. “blue-collar”, „сини якички” или нискоквалифицирани служители, както и слабият интерес към отчуждението сред служителите в индустриите на Новото време като информационните технологии или сектора на услугите. И докато, макар и рядко, изследвания по проблема за работната алиенация циркулират в световния научен обмен, то в България проучвания на този проблем отсъстват напълно. Дефицитът на изследвания по проблема за отчуждението на работата, както и актуалността на темата, ни стимулираха да проведем изследване на нивата и факторите на работното отчуждение в българска социо-културна среда. Основните цели на емпиричното изследване бяха да измери нивото на отчуждение от работата в българска извадка и да идентифицира личностните и организационните детерминиращи фактори на работната алиенация. Формулирахме следните три хипотези:

(1) Допуснахме, че отчуждението от работата се повлиява от редица демографски фактори, свързани с личността: пол, възраст, образователно ниво, местоживеене, семеен статус, нетен месечен доход на домакинството и свързани с работата като заетост в частния/публичния трудов сектор, тип трудова заетост, йерархично ниво на настоящата работна позиция, продължителност на стажа на настоящата работна позиция.

(2) Приехме, че нивото на отчуждение от работата се детерминира от редица индивидуални личностни характеристики: целенасоченост, възприета наситеност на живота, възприета удовлетвореност от самореализацията, локус на контрол, централност на работата.

(3) Допуснахме, че нивото на отчуждение от работата се повлиява от редица организационни фактори като формализация, централизация, работна технология (рутинност на работните задачи), процедурна справедливост, дистрибутивна справедливост, качество на работните отношения, лидерски стил, изразяване на автентичния Аз в работата и смисленост на работата.

В изследването участваха 525 респонденти, от които 510 участници бяха попълнили изцяло въпросника, а останалите 15 участници бяха дали частични отговори, което доведе до изключването им от извадката. Въпросникът беше представен на участниците в печатен и електронен вариант, като те получиха покана да го попълнят посредством лични срещи, а в уеб-пространството – чрез електронна поща и социални мрежи за лични и професионални контакти (Facebook, LinkedIn). Разпределението на участниците в проучването според начина на попълване на въпросника бе следното: 477 респонденти участваха посредством електронната му версия, а 33 попълниха печатния му вариант. Набирането на участниците в емпиричното изследване продължи 2 месеца – в периода от 01.07. до 01.09.2013 г.

Демографски профил на участниците в емпиричното проучване

Включените в изследването 510 респонденти бяха разпределени непропорционално по пол – в процентно отношение броят на жените (325 жени или 63,7 %) надвишаваше почти два пъти броя на мъжете участници (185 мъже или 36,3 %). По критерий „възраст” се обособиха три групи, като най-многобройна бе групата на 18-35-годишните (257, 50,4 %), следвана от групата на изследваните лица от 36-45 години (178, 34,9 %), а последна се нареди групата на респондентите над 45 години (75, 14,7 %). По отношение на местоживеенето се обособиха две групи: най-много бяха респондентите, живеещи в София – 376 лица (73,7 %), а след тях се подреждаха участниците от провинцията – жителите на областни градове, малки градове и села – 134 лица (26,3 %). По критерий “образователно ниво” на респондентите преобладаваше делът на лицата с придобита магистърска и докторска степен (334, 65,5 %). На второ място по численост бе групата на висшистите-бакалаври – 120 (23,5 %). Значително по-малобройна бе групата на лицата със средно образование и полувисше образование (степен „специалист”) – 56 или 11 % от попълнилите въпросника респонденти. Според семейния си статус, близо половината от респондентите бяха семейни –  234 лица (45,9 %), последвани от живеещите с партньор – 156 лица (30,6 %), а най-малък бе броят на необвързаните респонденти – 120 участници (23,5 %). По отношение заетостта им в публичния или в частния трудов сектор, респондентите в настоящето емпирично изследване бяха разпределени неравномерно – заетите в частния сектор (428 лица, 83,9%) превишаваха повече от петкратно заетите в публичния сектор (82 лица, 16,1%). В зависимост от йерархичното ниво на работната позиция, която заемаха към момента на проучването, респондентите се разпределяха в две големи групи – първа по численост бе групата на служителите/експертите, представена от 282 изследвани лица (55,3 %). Следваше я близката по численост група на супервайзорите/управителите – 228 лица (44,7 %). По отношение годините стаж на настоящата работна позиция на респондентите се обособиха пет групи, сред които най-многобройна бе тази на работещите от 1-5 години на сегашната си позиция – 216 лица (42,4 %).  Следваше групата на работещите от 5-10 години на настоящата работна позиция (128 лица, 25,1%), а на трето място бе групата на хората с най-малко стаж – от 0-1 година – на сегашната работна позиция – тази група бе представена от 84 лица (16,5 %). Четвърта по численост група бе тази на работещите от 10-20 години (63 лица, 12,4 %) на актуалната работна позиция, а най-малко респонденти в проучването бяха тези, които работят на сегашната си позиция повече от 20 години – 19 лица, 3,7 %. По отношение на нетния месечен доход на домакинството, изследваните лица бяха разграничени в три групи, както следва: с най-голяма численост се характеризираше групата на респондентите с доход над 2000 лв (233 лица, 45,7%), следвани от тези с нетен доход между 901-2000 лв (188 лица, 36,9 %), а на трето място остана групата на изследваните лица с доход между 0-900 лв (89 лица, 17,5%).

Метод на изследване

При емпиричното проучване бе използвана тестова батерия, съставена от 9 скали. В нея освен готови методики за измерване на отчуждението от работата и неговите фактори, бяха включени и авторски скали, разработени за целите на това проучване. Получените данни от емпиричното изследване бяха въведени и обработени с помощта на статистическата програма SPSS – версия 19.0. Психометричните характеристики на използваните в тестовата батерия скали бяха тествани чрез айтем- и факторни анализи.

Централен инструмент в изследването бе въпросникът на Н. Наир & Н. Вохра за измерване отчуждението от работата (N. Nair & N. Vohra – Alienation at work questionnaire, 2010) [5], който е насочен към измерване на степента на отчуждение от работата, еднофакторен е и съдържа 8 айтема. За оценка участниците използват 7-степенна Ликъртова скала, с която индикират доколко са съгласни или несъгласни съответно с конкретния айтем. Няма данни до този момент въпросникът да е използван в публикации на български език, ето защо за целите на изследването беше направен опит за адаптация на тази скала при спазени процедури за това – независим прав и обратен превод, както и редакция на айтемите. Авторите на въпросника посочват добра конструктна валидност на скалата – 0,88 > 0,5 и добра вътрешна консистентност – коефициент алфа на Кронбах = 0,86 [5, с. 303]. В рамките на емпиричното изследване, приложена на 510 изследвани лица, подбрани на случаен принцип, скалата отново показа отлична вътрешна консистентност на айтемите – коефициент алфа на Кронбах = 0,91. Проведеният факторен анализ по метода на основните компоненти потвърдиха еднофакторната структура на скалата, като осемте айтема на скалата бяха с факторно тегло > 0,5.

В тестовата батерия бяха включени също следните инструменти:

/1/  Въпросник на Дж. Крембо и Л. Махолик (1964) „Жизнени цели” (J. Crumbaugh & L. Maholick – Purpose In Life Test, 1964)

/2/  Въпросник на Дж. Ейкън & М. Хейдж за изследване на централизацията, формализацията и технологията (J. Aiken & M. Hage – Scales of Formalization, Centralization and Task Routineness, 1988)

/3/  Въпросник на Дж. Колкуит за изследване на организационната справедливост (J. Colquitt – Organizational Justice Scale, 2001)

/4/  Скала на MOW (Международния екип за изучаване смисъла на работата) за изследване централността на работата (MOW International Research Team – Relative Work Centrality Measure, 1987)

/5/  Скала за оценка смислеността на работата – авторска скала, разработена за целите на настоящата разработка въз основа на теорията на Хакман и Олдъм (Hackman & Oldham, 1975) за смислеността на работата (job meaningfulness)

/6/  Скала за оценка степента на изразяване на автентичния Аз (Authentic Self-Expression) в работата – субскала от Въпросник на Уотърман за изследване на благополучието (Waterman – Eudaimonic Well-being Questionnaire Scale, 1993)

/7/  Скала за оценка качеството на работните отношения – авторска скала, разработена за целите на настоящата разработка въз основа на теорията на Г. Пиърс (G. Pierce, 1991) за качеството на отношенията (quality of relationships)

/8/  Скала за оценка на трансформационното лидерство в организацията – авторска скала, разработена за целите на настоящата разработка въз основа на теорията на Б. Бас и Б. Аволио (B. Bass & B. Avolio, 1994) за трансформационното лидерство (transformational leadership)

Резултати и обсъждане

Дескриптивната статистика на получените резултати показа, че отчуждението от работата е със сравнително ниски нива в нашата българска извадка (диапазон на стойностите 1-7, M = 2,3658, SD = 1,3917), като прави впечатление и сравнително малкият брой отчуждени работещи (с оценка над средната 4 по скала за оценка 1-7) – 13,1 %. Можем да обясним тези данни с особеностите на извадката – съставена предимно от млади, висококвалифицирани работещи на относително високи в йерархично отношение позиции.

Обхванатите в нашето изследване респонденти демонстрираха високи нива на целенасоченост (диапазон на стойностите 1,83 – 6, M = 4,8762, SD = 0,7439), интерес и емоционална наситеност на живота (диапазон на стойностите 1,92-6, М = 4,6774, SD = 0,7502) и удовлетвореност от самореализацията (диапазон на стойностите 1,70-6, М = 4,6135, SD = 0,7460). Респондентите показаха изразен интернален локус на контрол – предикторът Локус на контрол е представен от две променливи –Локус на контрол – Аз с диапазон на стойностите 2-6, M = 4,7950, SD = 0,7257  и Локус на контрол – живот с диапазон на стойностите 1,58-5,83, M = 4,4337, SD = 0,7340.

Изследователски интерес будят резултатите, свързани с централността на работата, семейството, общността, религията и свободното време. Според резултатите, респондентите поставят на централно място в живота си своята работа (диапазон на стойностите 0-90, M = 40,9157, SD = 17,0395), следвана от семейството (диапазон на стойностите 0-100, M = 35,4078, SD = 17,8131) и свободното време (диапазон на стойностите 0-100, M = 18,4549, SD = 11,9291). На предпоследно и последно място по централност в живота си изследваните лица поставят общността (диапазон на стойностите 0-70, M = 3,8882, SD = 6,5168) и религията (диапазон на стойностите 0-80, M = 2,6059, SD = 5,7655).

Участниците в настоящето изследване, според дадените от тях данни, работят в организации, характеризиращи се с умерена централизация (представена от две променливи – Централизация – Участие във вземане на решенията с диапазон на стойностите 0-5, M = 3,0127, SD = 1,4104 и Централизация – Йерархия на властта с диапазон на оценките 1-4, M = 2,1348, SD = 0,84338), умерена формализация (представена от две променливи – Формализация-кодифициране на работата с диапазон на стойностите 1-4, M = 2,3773, SD = 0,6889 и Формализация-съблюдаване на правилата и специфичност на работата с диапазон на оценките 1-4, M = 2,4702, SD = 0,64911) и умерена рутинност на работата (диапазон на стойностите 1-4, M = 2,2632, SD = 0,6968). Респондентите оценяват процедурната и дистрибутивната справедливост в своите организации като задоволителни: стойностите по променлива Процедурна справедливост варират от 1-5, M = 3,4367, SD = 0,8874, а тези по променлива Дистрибутивна справедливост се движат в диапазона 1-5, M = 3,2206, SD = 1,2398. Участниците в емпиричното проучване демонстрират задоволително качество на работните отношения (диапазон на стойностите 1-4, M = 3,0086, SD = 0,67663) в своите организации, оценяват работата си като смислена (диапазон на стойностите 1-4, M = 3,1040, SD = 0,67045), позволяваща в голяма степен да изразят автентично своя Аз (диапазон на стойностите 1-4, M = 3,0516, SD = 0,7409) и ръководена от преки ръководители с умерено изразен трансформационен лидерски стил (диапазон на стойностите 1,29 – 4, М = 2,6470, SD = 0,5427).

За проверка на формулираните хипотези получените емпирични данни от нашето изследване бяха подложени на три основни статистически анализа – еднофакторен дисперсионен аназиз, корелационен анализ и множествен регресионен анализ.

За анализ на влиянието на демографските и социално-икономическите фактори върху степента на отчуждение от работата прилагаме метода на дисперсионния анализ (one-way ANOVA) предвид големия размер на извадката (N = 510 участници).

По отношение на пола не се установи наличие на статистически значими различия (F = 0,571; p = 0,450). Мъжете и жените демонстрират сходни нива на отчуждение от работата – респективно мъжете (N=185) – M = 2,30, SD = 1,33, а жените (N = 325) – SD = 2,40, M = 2,40. Обясняваме получените резултати от една страна с все по-изявяващата се еманципация на жените, по-голямата ценност на работата в живота им и съответно по-силното емоционално преживяване на неуспехите в работата или несполучливия избор на работа могат да доведат до по-високи нива на отчуждение от работата. От друга страна получените резултати могат да се проявяват и поради характеристиките на извадката – преобладаващ брой от изследваните лица-мъже (160 респонденти от общо 185 мъже) заемат длъжности на експерти, супервайзори, мениджъри, което предполага по-ниски нива на отчуждение от работата.

Възрастта също не води до статистически значими различия в нивата на отчуждение от работата (F = 2,463, p = 0,086). Получените в емпиричното изследване данни потвърдиха допускането ни, че нивото на отчуждение ще намалява с увеличаването на възрастта. Макар и да не може да се говори за статистически значими различия, в данните се откроява дори обратното на нашето допускане, а именно – нивата на отчуждение от работата са най-високи в първата възрастова група 18-25 години (M = 2,53; SD = 1,55) и най-ниски в последната възрастова група с повече от един включен участник, а именно 56-65 години (М=1,89; SD = 0,93). Възможно причина за тази тенденция e фактът, че току-що стартиращите кариерата си, както и младите работещи са с по-изразени амбиции и планове за своето развитие, съответно фрустрацията, неуспехите и неудовлетвореността от работата могат да детерминират по-високи нива на отчуждение от работата в сравнение с по-възрастните работещи.

По отношение на образователното ниво допуснахме, че колкото по-високо е образователното ниво, толково по-високо ниво на отчуждение от работата ще се демонстрира. Това допускане не се потвърди от получените емпирични данни – не се установиха статистически значими различия в нивата на отчуждение от работата (F = 0,577, p = 0,562) между следните групи респонденти – със средно/полувисше образование (N=56, M = 2,55, SD = 1,40), с висше образование – бакалавърска степен (N = 120, М = 2,35, SD = 1,40) и с висше образование – степен магистър/доктор (N = 334, M = 2,34, SD = 1,39). Получените данни могат да се обяснят с факта, че макар и по литературни данни високото образование да се свързва с по-интензивна неудовлетвореност от работата, когато тя е рутинна и непредизвикателна за личността, по-високият образователен ценз предполага и заемане именно на креативни и предлагащи разнообразни задачи длъжности, а и повишава способността на самия работещ да извлича удовлетвореност от своя труд.

Резултатите от проведеното емпирично изследване показаха също, че местоживеенето не води до статистически значими различия в нивата на отчуждение от работата (F=1,197, p=0,275). Данните демонстрираха, че нивата на отчуждение от работа са сходни при всички изследвани групи – на живеещи в столицата (M = 2,41; SD = 1,42), в областните градове (M = 2,26; SD = 1,31), в малките градове (M = 2,28; SD = 1,29)  и селата (M = 1,67; SD = 0,06), което отхвърли нашето допускане, че хората живеещи в столицата ще демонстрират по-високи нива на отчуждение от работата в сравнение с тези, населяващи областните градове, малки градове и села. Вероятно обяснение на получените данни може да търсим в характеристиките на извадката – преобладаващо в извадката са включени високообразовани респонденти (общ брой респонденти с бакалавърска и магистърска степен – 430), заемащи предимно експертни (N = 510, от които експерти – 200) и управленски позиции (N=510, от които на управленски позиции – 193) което предполага по-ниски нива на отчуждение от работата, независимо от фактора местоживеене.

Получените от нас данни демонстрираха също, че семейният статус влияе върху различията в средните стойности на нивата на отчуждение от работата (F = 3,851, p= 0,022), като семейните респонденти демонстрират най-ниски нива на отчуждение от работата (M = 2,19; SD = 1,22), следвани от съжителстващите на семейни начала (M = 2,44; SD = 1,44), а най-силно отчуждени от работата са необвързаните (M = 2,61; SD = 1,59).

Нетният месечен доход на домакинството води до статистически значими различия в нивата на отчуждение от работата (F = 5,832, p = 0,003). По отношение на този фактор отчитаме тенденция към понижаване нивата наработна алиенация с увеличаване на месечния доход на домакинството, като най-висока е стойността на отчуждението от работата при респондентите с месечен нетен доход на домакинството до 900 лв (M = 2,61, SD = 1,50), по-ниско ниво на работна алиенация отчитаме при участниците с месечен нетен доход в диапазона 901-2000 лв (M = 2,53, SD = 1,41) и респективно най-слабо отчуждени са респондентите с доход над2000 лв (M = 2,14, SD = 1,31). Данните говорят за изследователска находка, доколкото допускаме и получаваме данни за зависимост между нетния месечен доход на домакинството и работната алиенация различна от потвърдената в западните развити в икономически аспект общества.

Резултатите от емпиричното проучване не отчитат статистически значими различия между нивата на отчуждение на заетите в публичния исъответно в частния трудов сектор (F = 0,409, p = 0,523). Основание за тези резултати според нас са балансираните предимства и недостатъци на двата сектора по отношение на сигурност и предвидимост на работата в държавните институции, и относително по-изявените гъвкавост и предизвикателство в работата в частния сектор. Отношение към нивото на отчуждение от работата вероятно имат и нивата на централизация и формализация (относително по-високи в публичния сектор), равнището на заплащане (релативно по-високо в частния сектор), лидерският стил (по-често транзакционен в държавния сектор) и др.

Резултатите от емпиричното проучване показват също, че йерархичното ниво на настоящата работна позиция води до статистически значими различия в нивата на отчуждение от работата (F = 6,294, P = 0,012). Данните потвърждават нашето допускане, че колкото по-високо йерархично е поставена работната позиция, толкова по-слабо ще се проявяват фактори, водещи до алиенация от работата като висока централизация и формализация, рутинност на работата, безсмисленост на труда, отсъствие на възможности за автентично себеизразяване на Аз-а в работата и др.

По критерия „продължителност на стажа на настоящата работна позиция” се установявиха статистически значими различия (F = 2,462, p = 0,044), като работещите с най-кратък стаж (0-1 години, N=84) демонстрират най-високи нива на отчуждение от работата – M = 2,59, SD = 1,69, следвани от демонстриращите сходни нива на работна алиенация – работещи с 1-5 години стаж (N = 216, M = 2,50, SD = 1,47). Значимо по-ниски нива на отчуждение показват всички останали групи по този признак – работещи със стаж между 5-10 години (N = 128, M = 2,17, M = 1,83), 10-20 години (N = 63, M = 2,09, SD = 1,08) и над 20 години (N = 19, M = 2,13, SD = 1,00). Очертава се тенденция нивото на отчуждение от работата да намалява постепенно от групата на респондентите с 0-1 години трудов стаж към групата на изследваните лица със стаж на настоящата работна позиция между 10-20 години – вероятни причини са увеличаването на степента на сигурност на длъжността с годините, подобряване качеството на работните отношения, опознаване на работната позиция и респективно разгръщане на възможности за автентично себеизразяване на Аз-а в труда и пр. Изключение от тази тенденция показва групата на респондентите с над 20-годишен стаж на настоящата работна позиция, което обясняваме с рутинността на работните задачи, малките възможности за автентично себеизразяване на Аз-а, типични за „ветераните” на постоянна длъжност за толкова продължителен период от времe.

За анализ на влиянието на индивидуалните фактори върху степента на отчуждение от работата прилагаме като първи метод този на корелационния анализ (Correlation analysis), последван от метода на многофакторния стъпков регресионен анализ (Multifactor Linear Regression, Stepwise).

За изследване на евентуални взаимовръзки между нивата на отчуждение от работата и индивидуалните променливи проведохме корелационен анализ на променливата „отчуждение от работата” и изследваните от нас индивидуални фактори – целенасоченост, интерес и емоционална наситеност на живота, удовлетвореност от самореализацията, локус на контрол (представен от две променливи – локус на контрол – Аз и респективно локус на контрол – живот) и централност на работата.

Получените резултати демонстрират наличието на пет значими корелационни зависимости между нивата на отчуждение от работата и изследваните индивидуални фактори и по-конкретно – нивата на работна алиенация демонстрират значителна по сила и отрицателна по посока корелация с нивата на целенасоченост на личността (r = -0,535, p < 0,01), със степента на интерес и емоционална наситеност на живота (r = – 0,521, p < 0,01), нивото на удовлетвореност от самореализацията (r = – 0,564, p < 0,01). Отчитаме също умерена по сила и отрицателна по посока корелационна зависимост между локуса на контрола (за променлива Локус на контрол-Аз – r = – 0,498, p < 0,01, за променлива Локус на контрол-живот – r = – 0, 442, p < 0,01) и нивата на работна алиенация. Не се установява значима корелационна зависимост между нивата на работна алиенация и централността на работата (r = 0,06, p = 0,178>0,01). Доказаните корелационни взаимовръзки дават основание да проведем многофакторен регресионен анализ, в който да включим факторите в значима корелационна зависимост с отчуждението от работата и да проверим тяхната предиктивна сила.

В проведения от нас многофакторен регресионен анализ бяха включени петте индивидуални фактора корелиращи значимо с нивата на работна алиенация – респективно целенасоченост, възприета наситеност на живота, възприета удовлетвореност от самореализацията и локус на контрол(представен от 2 променливи – Локус на контрол – Аз: Аз съм господар на живота си и Локус на контрол – живот: управляемост на живота). От тези пет фактора с помощта на регресионния анализ в регресионното уравнение след проведения анализ бяха изведени три – целенасоченост, интерес и емоционална наситеност на живота, удовлетвореност от самореализацията.

Получените резултати ни показват, че факторът „целенасоченост” демонстрира отрицателна корелация със зависимата променлива „отчуждение от работата” (β = – 0,234 при p < 0,001). Според тези резултати можем да очакваме по-ниски стойности по фактор отчуждение от работата при лица с по-високи оценки по скалата „целенасоченост” и обратното.

Според регресионното уравнение третия включен фактор – възприета удовлетвореност от самореализацията показва отрицателна корелация с отчуждението от работата (β =-,378, при p < 0,001). Според тези резултати можем да очакваме по-ниски стойности по фактор отчуждение от работата при лица с по-високи оценки по скалата „възприета удовлетвореност от самореализацията” и обратното.

Общият коефициент на множествена корелация между двата предиктора – целенасоченост и възприета удовлетвореност от самореализацията – и отчуждението от работата е равен на R = 0,582. Този модел обяснява повече от 1/3 от дисперсията на отчуждението от работата (Δ R2 =  0,336). 

Можем да обобщим, че резултатите от проведеното от нас емпирично проучване потвърждават частично хипотезата ни, според която нивото на отчуждение от работата се детерминира от редица индивидуални личностни характеристики: целенасоченост, възприета наситеност на живота, възприета удовлетвореност от самореализацията, локус на контрол, централност на работата. Получените от нас данни потвърдиха наличието на корелационна зависимост между зависимата променлива „отчуждение от работата” и следните четири фактора – целенасоченост, възприета наситеност на живота, възприета удовлетвореност от самореализацията и локус на контрол, като от изброените фактори детерминанти на нивата на работна алиенация са целенасочеността на личността и възприетата удовлетвореност от самореализацията. Отчитаме обаче, че за категорично потвърждаване или отхвърляне на хипотезата е необходим значително по-хетерогенен състав на извадката и повторен анализ на получените данни, доколкото изследваната извадка е относително хомогенна по отношение високите оценки по изследваните индивидуални скали – всички фактори от тази група са с високи средни аритметични стойности (целенасоченост – SD 4,88, диапазон на оценките 1,83-6,00; интерес и емоционална наситеност на живота – SD 4,68, диапазон на оценките 1,92 – 6,00; удовлетвореност от самореализацията – SD 4,61, диапазон на оценките 1,70 – 6,00; локус на контрол –  Аз – SD 4,80, диапазон на оценките – 2,00 – 6,00; локус на контрол – живот –SD 4,43, диапазон на оценките – 1,58 – 5,83). Цитираните стойности са очаквани за извадка от респонденти в млада възраст, от големите градове, с висок образователен ценз, заемащи експертни и ръководни длъжнощи, респективно с нива на заплащане над средните и други свойства на извадката, които предполагат усещането у респондентите за владеене на собствения им живот, кариера и развитие.

Внимание заслужава също установеното отсъствие на корелационна зависимост между централността на работата и отчуждението от нея – припомняме, че допуснахме отрицателна корелация между двете променливи, позовавайки се на солидна теоретична основа. В нашето изследване отрицателната корелация не се потвърди, но е необходимо да отбележим, че въпреки отсъствието на значима корелационна зависимост, данните ни доказват наличие на ниски нива на отчуждение от работата в рамките на цялата изследвана извадка (SD 2,37, диапазон на оценките 1,00 – 7,00), съчетани с високи оценки от скалата за централност на работата (SD 40,92, диапазон на оценките 0,00-90,00). Според нас тази взаимовръзка e препоръчително да се провери в рамките на по-обхватна и хетерогенна извадка в бъдещи проучвания.

За анализ на влиянието на организационните фактори върху степента на отчуждение от работата прилагаме като първи метод този на корелационния анализ (Correlation analysis), последван от метода на многофакторния стъпков регресионен анализ (Multifactor Linear Regression, Stepwise).

За изследване на евентуални взаимовръзки между нивата на отчуждение от работата и организационните променливи проведохме корелационен анализ на променливата „отчуждение от работата” и изследваните от нас организационни фактори – формализация (представенa от две променливи), централизация (представен от две променливи), работна технология (рутинност на работните задачи), процедурна справедливост, дистрибутивна справедливост, качество на работните отношения, лидерски стил, изразяване на автентичния Аз в работата и смисленост на работата.

Получените резултати демонстрират наличието на статистически значими корелационни зависимости между нивата на отчуждение от работата и всички изследвани от нас организационни фактори:

1. Централизация – представена е от две променливи. Първата променлива – Централизация – участие във вземането на решения – корелира слабо по сила и отрицателно по посока с нивата на отчуждение на работата (r = – 0,298, p < 0,01). Втората променлива – Централизация – йерархия на властта – демонстрира умерена по сила и положителна по посока корелация със степента на работна алиенация (r = 0,404, p < 0,01).
2. Формализация – представена също от две променливи. Първата променлива – Формализация – кодифициране на работата корелира слабо по сила и отрицателно по посока с нивата на работна алиенация (r = -0,249, p < 0,01). Втората променлива – Формализация – съблюдаване на правилата демонстрира слаба по сила и положителна по посокакорелация със степента на отчуждение от работата (r = 0,136, p < 0,05).
3. Технология (рутинност на задачите) – факторът демонстрира умерена по сила и положителна по посока корелация с нивата на отчуждение от работа (r = 0,385, p < 0,01).
4. Процедурна справедливост – нивата на процедурна справедливост корелират умерено по сила и отрицателно по посока със стойностите на работната алиенация (r = – 0,436, p < 0,01).
5. Дистрибутивна справедливост – установява се умерена по сила и отрицателна по посока корелация с нивата на отчуждение от работата(r = – 0,388, p < 0,01).
6. Изразяване на автентичния Аз в работата – демонстрира значителна по сила и отрицателна по посока корелация с отчуждението от работата (r = – 0, 568, p < 0,01).
7. Смисленост на работата – корелира умерено по сила и отрицателно по посока с нивата на работна алиенация (r = – 0,456, p < 0,01).
8. Качество на работните отношения – корелира умерено по сила и отрицателно по посока с отчуждението от работата (r = – 0,376, p < 0,01).
9. Трансформационно лидерство – демонстрира умерена по сила и отрицателна по посока корелация с работната алиенация (r = – 0,424, p < 0,01).

На основание доказаните корелационни взаимовръзки бе проведен многофакторен регресионен анализ с включени всички девет организационни фактора, корелиращи значимо с нивата на работна алиенация – респективно централизация (представена от две променливи – Централизация – участие във вземането на решения и Централизация – йерархия на властта), формализация (представена от две променливи – Формализация – кодифициране на работата и Формализация – съблюдаване на правилата), работна технология (рутинност на работните задачи), процедурна справедливост, дистрибутивна справедливост, качество на работните отношения, лидерски стил, както и отусловни организационни фактори катоизразяване на автентичния Аз в работата и смисленост на работата.

От тези пет фактора с помощта на регресионния анализ в регресионното уравнение след проведения анализ бяха включени пет предиктора – Централизация – йерархия на властта, Технология/рутинност на задачите, Процедурна справедливост, Смисленост на работатаи Изразяване на автентичния Аз в работата.

Предикторът “Централизация – йерархия на властта” демонстрира положителна корелация със зависимата променлива „отчуждение от работата” (β = ,155, при p < 0,001). Този резултат предпоставя по-ниски стойности по фактор отчуждение от работата при по-ниска централизация в организацията и по-конкретно при силно изразена йерархия на властта в организацията, т.е. необходимост решенията и действията на служителите задължително да се съгласуват с висшестоящите.

Резултатите от регресионния анализ установяват наличие на положителна корелация и между втория включен в модела фактор – Технология/рутинност на задачите и работната алиенация (β = ,085, при p< 0,05). Според тези резултати можем да очакваме по-високи стойности по фактор отчуждение от работата при лица, упражняващи работни задачи с висока рутинност.

Според регресионното уравнение е налична отрицателна корелация между третия включен в модела фактор – Процедурна справедливост– и отчуждението от работата (β = -,151, при p < 0,001). Резултатите от анализа говорят за очаквани по-ниски стойности по фактор отчуждение от работата при по-висока процедурна справедливост.

Регресионният анализ отчита също налична отрицателна корелация между третия включен в модела фактор – Смисленост на работата – и отчуждението от работата (β = -,112, при p < 0,05). Според тези резултати можем да очакваме по-високи стойности по фактор отчуждение от работата при лица, които възприемат работата си като не особено смислена.

Резултатите от проведения анализ установяват също така отрицателна корелация между третия включен в модела фактор – Изразяване на автентичния Аз в работата – и отчуждението от работата (β = -,365, при p < 0,001). Този резултат говори за високи нива на отчуждение от работата при хора, които възприемат работата си като даваща им малки/никакви възможности за изразяване на автентичния им Аз.

Данните показват също, че общият коефициент на множествена корелация на петте посочени по-горе предиктори – централизация, рутинност на задачите, процедурна справедливост, изразяване на автентичния Аз в работата, смисленост на работата – и отчуждението от работата е равен на R = 0,647. Този модел обяснява почти ½ – 41,30 % – от дисперсията на отчуждението от работата (Δ R² = 0,413).

В заключение, можем да обобщим, че проведеният мултифакторен регресионен анализ потвърди частично допускането ни, че нивото на отчуждение от работата се повлиява от редица организационни фактори, изброени по-горе.

Смятаме, че нашето емпирично проучване бе значим принос в изследването на отчуждението от работата в български социо-културен контекст. Обнадеждени сме, че то ще постигне още една цел освен заявените по-горе, а именно ще стимулира бъдещи изследователски търсения по тази особено актуална за съвременните организационни науки тема.

 Литература

 [1] Banai, M., Reisel, W. D., Probst, T. M. (2004). A managerial and personal control model: predictions of work alienation and organizational commitment in Hungary. Journal of International Management, 10, 375-392, ISSN 10754253

[2] Banai, M., Reisel, W.D. (2007). The influence of supportive leadership and job characteristics on work alienation: A six-country investigation. Journal of World Business, 42, 463-476, ISSN 10909516

[3] DiPietro, R. B., Pizam, A. (2008). Employee alienation in the quick service restaurant industry. Journal of Hospitality and Tourism Research, 32, 22–39, ISSN 15577554

[4] Nair, N., Vohra, N. (2010a). An exploration of factors predicting work alienation of knowledge workers. Management decision, Vol. 48, 4, 600-615, ISSN 00251747

[5] Nair, N., Vohra, N. (2010b). Developing a new measure of work alienation. Journal of Workplace Rights, 14 (3), 293-309, ISSN 19384998

[6] Sarros, J. C., Tanewski, G. A., Winter, R. P., Santora, J. C., Densten, I. L. (2002). Work alienation and organizational leadership. British Journal of Management, 13, 285-304, ISSN 10453172

[7] Schabracq, M., Cooper, C. (2003). To be me or not to be me: About alienation. Counselling Psychology Quarterly, 16 (2), 53–79, ISSN 09515070

[8] Suarez-Mendoza, M. J., Zoghbi-Manrique-de-Lara, P. (2007). The impact of work alienation on organizational citizenship behavior in the Canary Islands. International Journal of Organizational Analysis, 15, 56–76, ISSN 17588561

[9] Wallace, T. (2006). Working of the train gang: Alienation, liminality and communitas in the UK preserved railway sector. International Journal of Heritage Studies, 12(3), 218–233, ISSN 13527258

Реклама