Ървин Ялом „Теория и практика на груповата психотерапия“ /Откъс: Сплотеността като лечебен фактор в груповата психотерапия“/

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

СПЛОТЕНОСТТА КАТО ЛЕЧЕБЕН ФАКТОР В ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ

Макар и да обсъждахме лечебните фактори поотделно, те до голяма степен са взаимозависими. Катарзисът и универсалността например се явяват части от един процес. Изводите, направени в процеса на обсъждането на онова, което се смята за важно, не могат да бъдат абсолютни – това

-55-

е единствено разкриване на факта, че проблемите на другите са сходни с нашите собствени, че в нашите проблеми ние не сме сами, проявата на афективната част на нечий вътрешен свят и единствено след това приемането му от околните, очевидно има огромно значение. На съда на околните се поставя въпросът за вярата на пациента в това, че той е отвратителен, неприемлив или нелюбим. Пациентът е защитен от правните норми на групата, тя го приема без значение от предишния му живот, престъпленията или неуспехите в неговата социална вселена. Девиантните (отклоняващите се от нормата – бел. ред.) стилове на живот, проституцията, сексуалните извращения, отвратителните престъпни оскърбления в миналото – всичко това може да бъде прието от терапевтичната група, – то се подкрепя от нормите, установени преди това в групата.

Много често психиатричните пациенти трябва да имат няколко възможността, за да споделят с някого своите афекти и разчитат на това да бъдат приети от другите. Съкращаването на тези възможности може да произтече от това, че вследствие нарушаването на междуличностното общуване, те имат близки отношения с малък брой хора. Убедеността в отвратителността на собствените импулси и фактазии правят признаването на пациента от групата още по-трудно. Познавам много самотни пациенти, които единствено в групата успяват да изградят дълбок личен контакт. Бяха нужни само няколко срещи и те започваха да се чувстват в групата „като у дома” в по-голяма степен, отколкото където и да било другаде. Те можеха да запомнят чувството за принадлежност и приемане години по-късно, дори и по-голямата част от другите им спомени да се бе изтрила от паметта им. Както каза един успешен пациент, поглеждайки назад към изминалите две и половина години терапевтична работа: „Най-важно бе да имам група от хора, с която винаги можех да поговоря и която никога не би ми отказала това. Аз бях част от групата, в която имаше толкова много грижа, ненавист и любов. Сега ми е по-добре и си имам свой живот, но ми е тъжно да мисля, че моята група вече я няма”.

Някои паациенти описват групата като таван, защитаващ ги от житейския стрес, като източник на сила за тях. Една от причините, поради която американските военопленници се чувстват много зле по време на корейския конфликт, е това, че на тях им е отнет източникът на стабилност. Китайските нашественици разрушават груповата сплотеност, унищожавайки методично изгряващите групови лидери. Турците, от друга страна, поддържат своя дух и групова структура. Лидерството сред тях се определя изключително на основата на военното звание и старшинство: веднага, щом един лидер бивал отстранен, неговата роля автоматично преминавала към по-старшия по звание сред останалите.

-56-

Пациентите могат да интериоризират групата: „Сякаш групата седи зад гърба ми и ме наблюдава. Винаги се питам: „Какво би казала групата за това или за онова?” – това е често терапевтично изменение, което се запазва и затвърждава поради това, че членовете на групата не искат да й навредят (14).

Членството в групата, приемането и одобрението се явяват най-важни в развитието на индивида. Важността на принадлежността към детските компания на връстниците, към компаниите от възрастни, към общността, към социалната група, едва ли е възможно да бъдат надценени. Няма нищо по-важно за юношата от това да бъде включен в определена социална група, да бъде приет в нея, и няма нищо по-угнетяващо от това да бъде изключен от нея. Не са забравени например случилите се в САЩ самоубийства на „зомбирани” членове на няколко общности след тяхното изключване от тях, както и смъртта на изгнанници в Западна Индия, носещи вуду знаци, които незадълго до тяхната смърт са напълно изключени от общността и обявени за „умрели” вследствие на приложената върху тях магия. Повечето психиатрични пациенти имат бедна групова история; никога преди те не са били пълноценно, неотменими, активни членове на групата. За тези пациенти дори самото успешно общуване в групата може да бъде лечебно.

Ние се опираме на другите не само за одобрение и приемане, но също така и с цел постоянното утвърждаване на важността на нашата система от ценности. „Когато предсказанията не се сбъдват” (15) – това е учение за религиозния култ, което предсказва края на света. Когато Денят на Страшния ден преминава без инциденти, представителите на култа не просто не изпитали криза на съмнението, но дори обратното – разширили привличането на нови членове; системата на груповата вяра в борбата със съмненията очевидно наложила увеличаването на степента на междуличностно утвърждаване.

Така по различни начини, членовете на терапевтичната група достигнат до разбирането на огромното значение, което имат един за друг. Терапевтичната група, възприемана първо като изкуствена група, която никой не взима предвид, фактически започва много бързо да играе важна роля. Познавам групи, които се формират, за да преживеят заедно тежки депресии, психози, женитби, развод, аборти, самоубийства, кариерни обрати, в които се споделят най-съкровените мисли и инцести (сексуална активност сред членовете на групата). Виждал съм как групата оплаква смъртта на един от участниците и как друга група донася на ръце един от членовете си до болницата. Взаимоотношенията често се закрепват чрез съвместното участие в рисковани инициативи. Колко много взаимоотношения в живота се съдържат в доспехите на житейските преживявания?