Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/
© Превод: Силвия Давидова-Иванова
Изображение: Unsplash
/Откъс, публикация с некомерсиална цел/
Пушещите лула терапевти често създават пациенти, които също пушат лула. Пациентите по време на психотерапия могат да седят, да се разхождат, да разговарят и дори да мислят така, както правят това техните терапевти. В групата имитационните процеси са по-смазани, доколкото пациентите могат да взимат пример не само от терапевта, но и от други членове на групата. Трудно е да се оцени важността на имитационното поведение в терапевтичния процес, но скорошни социалнопсихологически изследвания показват, че ние все още недооценяваме тяхната значимост. Бандура (22, 23), който дълго време твърди, че социалното обучение не може адекватно да бъде обяснено на основата на непосредсвеното подкрепление, експериментално демонстрира, че подражанието е ефективна терапевтична сила. Той например успешно лекува множество хора, страдаши от страх от змии, единствено с това, че ги моли да наблюдават своя терапевт, който държи в ръка змия. В груповата терапия за пациента се явява напълно естествено да извлича ползи, наблюдавайки лечението на друг пациент със сходно съчетание от проблеми, – този феномен се нарича „заместваща” (замещающая) терапия, или тераия чрез „наблюдение” (34),. Дори ако специфичното имитационно поведение скоро бъде прекъснато, то може да помогне на един човек да се „размрази”, експериментирайки с нови форми на поведение. Работата е в това, че за пациентите е нормално в процеса на терапия да пробват по нещо от другите хора и след това да го отхвърлят като нещо, което ги разболява. Този процес може да има силно терапевтично въздействие и да облекчава прехода от разбирането на това, че сме несъвършени, към разкриването на това какви сме всъщност.
Институт за личностна и организационна ефективност 