Ървин ялом: „ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ“ /ОТКЪС – РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛИЗИРАЩИ ТЕХНИКИ/

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

© Превод: Силвия Давидова-Иванова

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛИЗИРАЩИТЕ ТЕХНИКИ

Социалното учене – развиването на основни навици за общуване – е лечебен фактор, който действа във всички терапевтични групи, макар това какво именно общуване да се случва да зависи от типа на терапевтичната група.

В някои групи например, в групите от готвещи се към изписване, онези, които са прекарали дълго време в болница, а също така и в юношеските групи, може да бъде направен явен акцент върху развиването на навици за общуване. Разиграват се роли – как да подходим към бъдещия работодател по повод работата, как да поканем момиче на танц. В групите за динамична терапия, освен основните правила на поведение, пациентите могат да получат важна

-19-

информация относно неприемливото поведение в обществото. Те могат например да открият своя дезориентиращ навик да не гледат човека, с когото разговарят, или да разберат, че другите ги възприемат като високомерни, заемащи „царска позиция” (царская позиция), а също така за множество други социални навици, които, ако човек не познава, подриват неговите социални взаимоотношения. За хората, на които не им достигат интимни отношения, групата представлява първата възможност да влязат в пълноценно междуличностно общуване. Един пациент, който например постоянно включваше в своите разговори безкрайни, ежеминутни, неотнасящи се до случващото се детайли, оказвайки се в терапевтичната група, разбра какво се случва с него от пъряия път. Много години той виждаше единствено това, че другите хора или го избягвали или всячески съкращавали своите контакти с него. Очевидно терапията включва в себе си много повече от просто опознаване и преработка на измененията в социалното поведение, но, както ще покажем в Глава 3, те носят много ползи и имат решаващо значение в инициирането на лечебните фази.

Нерядко се отбелязва, че по-опитните участници в терапевтичните групи много добре владеят навиците за общуване. Те са настроени (вж глава 5) за оказване на помощ на другите хора, владеят методи за разрешаване на конфликти, нямат намерението да съдят, а по-скоро да съпреживяват и да изразяват емпатия. Тези навици им помагат в предстоящите социални взаимодействия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s