Ървин Ялом: „Теория и практика на груповата психотерапия“ /Откъс – Корективен анализ на влиянието на родителското семейство/ – Институт за личностна и организационна ефективност

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

КОРЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ВЛИЯНИЕТО НА РОДИТЕЛСКОТО СЕМЕЙСТВО

Всички пациенти без изключение идват в груповата терапия със своята история и с негативен опит от най-висш порядък, придобит от тях в първата и най-важна група – в родителското им семейство. Групата наподобява в много аспекти семейството и много групи са оглавявани от дует, състоящ се от мъже и жени, за да може още повече да наподоби конфигурацията на групата родителското семейство. Бидейки зависими от своя изкуствено създаден свят (формиран най-вече в родителското семейство), членовете на групата взаимодействат с нейните ръководители и с другите участници така, както те са взаимодействали някога с родителите и другите си роднини. Съществуват безброй варианти на модели на взаимодействие: пациентите могат да бъдат безнадеждано зависими от ръководителите, на които те приписват свръхзнания и сила; те могат на всяка крачка да се борят с лидерите, твърдейки, че последните възпрепятстват техния ръст и ги лишават от индивидуалност; те могат да се опитат да внесат разкол между ко-терапевтите, провокирайки спорове или несъгласие между тях; могат също жестоко да се конкурират с другите участници, опитвайки се да съсредоточат цялото внимание и грижа на терапевтите върху самите тях. Те могат също така да търсят съюзници, за да се опитат да „отхвърлят” терапевтите, те могат също да се откажат от своите собствени интереси, привидно от безкористна загриженост за други членове на групата.

Очевидно е, че същият този принцип действа и в индивидуалната терапия. Разликата се открива единствено в това, че групата предлага значително повече възможности за анализ. В една от моите групи имаше пациентка, която мълча в продължение на две занимания, разстроена от това, че не преминава терапия „тет-а-тет”. Групата не можела да удовлетвори нейните нужди и тя смятала за невъзможно за самата нея да разговаря на заниманията, молеше да се вземе под внимание това, че свободно можела да разговаря единствено с терапевта или намирайки се насаме с някой от членовете на групата. Отстъпвайки пред моите изисквания, пациентката обясни своя гняв с това, че на скорошно занимание друг член на групата се върнал след ваканция и бил много топло приет от всички. Тя също неотдавна се върнала от ваканция, но групата не я посрещнала със същата топлота.

-18-

След този случай един от пациентите получил похвала за това, че предложил интерпретация, важна за един от членовете на групата, а пациентката, за която става дума, няколко седмици преди това направила сходна заявка и тя останала незабелязана. Известно време след това тя също така обърнала внимание на това, че в нея нараства негодуванието й, свързано с разпределянето на времето в групата: тя не могла търпеливо да чака да дойде нейния ред да се изкаже и се дразнела, когато вниманието се прехвърляло върху другите. Всички тези преживявания очевидно имаха дълга история и се кореняха в нейните ранни взаимоотношения с близките й хора. Всички тези обстоятелства не са свидетелства против метода на груповата терапия, а по-скоро е тъкмо обратното: условията на групата се оказаха особено полезни за пациентката, доколкото й позволиха да станат видими нейната завист и страстното желание да привлече вниманието към себе си. В индивидуалната терапия тези специфичи конфликти се проявяват много вяло, ако се проявят изобщо, доколкото терапевтът през цялото време принадлежи напълно на един-единствен пациент.

Важно е не толкова да се проанализират детските семейни конфликти, но и коректно да се освободи пациента от тяхното влияние. Не бива да се допуска, че взаимоотношенията в семейството са станали все по-сдържани, иначе те ще се превърнат в ригидна непроницаема система, толкова характерна за много семейства. Предишните стереотипи на поведение трябва постоянно да бъдат поставяни под съмнение от гледна точка на съответствието им с реалността, те трябва навреме да бъдат заменени с нови, съответстващи на реалността, стереотипи. За много пациенти работата над собствените проблеми съвместно с терапевтите и другите членове на групата до голяма степен е свързана с незавършените в миналото дела и отношения. (Доколко работата с миналото трябва да бъде представена в груповата психотерапия – това е сложен и спорен въпрос, с който ще се заемем в пета глава).