Ървин ялом: „ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ“ /ОТКЪС – СЪОБЩАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ/ – Институт за личностна и организационна ефективност

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

СЪОБЩАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

В този раздел съм включил дидактично обучение, отнасящо се до психичното здраве, психичните заболявания и общата психодинамика, получавано от терапевта, а също така съвети, внушения, помощ за решаването на житейските проблеми, предлагано както на терапевта, така и на другите пациенти. Изобщо, когато терапевтите или пациентите правят обзор на пътя, преминат от тях в терапевтичната група, те не оценяват много високо този лечебен фактор. Повечето пациенти в края на успешно преминатия курс по интеракционна групова терапия научават много за функционирането на психиката, за значението на симптомите, за междуличностната и груповата динамика и за самия психотерапевтичен процес. Освен това, подобно образование

*Съществуват няколко метода за работа с такива данни в групата. Една от техниките, доказали своята ефективност, се заключва в това да се съберат бележки с анонимни тайни и тези бележки да бъдат раздадени на членовете на групата. След това всеки един член на групата бива помолен да прочете дадената му тайна на глас и да разкаже как той би се чувствал, ако тази тайна беше неговата. Обикновено това се явява особено ценна демонстрация на универсалността, емпатията и способността да разбираме другите.

-12-

Глава 1

представлява само по себе си достатъчно скрит процес. Повечето групови терапевти не включват целенасоченото дидактично обучение в процеса на интеракционна групова терапия. Съществуват обаче няколко направления на групова терапия, в рамките на които обучението като такова представлява важна част от програмата. При своята ранна работа с големи групи, Максуел Джоунс (Макселл Джонс, 7) например посвещава три часа на седмица на лекции, в които той информира пациентите относно структурата и функциите на централната нервна система и относно това какво отношение има това към психиатричните симптоми и разстройства. Клапмън (Клапмен, 8) развива форма на дидактична групова терапия за пациенти, завършили курса на лечение, в която използва лекции и учебници. Марш (Марш, 9) създава класове (класс) на основата на терапевтичните групи, в които внася учебна атмосфера, четейки лекции, поставяйки домашни задания и превеждайки пациентите от клас в клас.

Обществото за рехабилитация (Общество Рехабилитации) е създадено изначално в съответствие с учебните подразделения (10). Тази независима организация е основана през 1937 година от покойния доктор по медицина Ейбрахам Лоу (Абрахам Лоу), като в началото на седемдесетте години тя включва в себе си повече от 1000 действащи групи, които редовно посещават повече от 12 000 човека. Членството в тази организация е напълно доброволно, в него идват хора, оплакващи се от всякакъв тип психични проблеми. Ръководителите се избират сред груповите членове и, макар в тази организация да отсъства професионално формално ръководство, доктор Лоу залага традицията да се провеждат сбирки, при които на глас да се четат и обсъждат откъси от неговия учебник „Към психичното здраве чрез трениране на волята” (К психическому здоровью через тренировки воли, 11). Психичните заболявания се обясняват с помощта на няколко прости принципа, които членовете на подобни групи трябва да помнят. Невротичните симптоми например причиняват страдания, но те не са опасни: нервното напрежение усилват и закрепва симптомите, поради което то трябва да се избягва; с помощта на свободната воля пациентът се избавя от проблемите, свързани с нервната система и т.н.

Маламуд и Маховер (Маламуд и Маховер, 12) съобщават за създаването на великолепен новаторски подход, създаден на основата на обучението. Те организират „кръжоци по разбиране на себе си” (мастерские самопонимания), състоящи се средно от дванадесет пациента, избрани сред пациентите на психиатрични клиники, които скоро ще бъдат изписани. Основната цел на заниманията е пациентите да бъдат подготвени за групова психотерапия. Курсът се състои от пенадесет двучасови срещи, по време на които в съответствие с подробно разработен план се разясняват причините за психичните нарушения, което се явява своеобразен метод за себепознание. Техниката е дотолкова

-13-

успешна, че пациентите не само се оказват подготвени за последващото лечение, а и при много от тях не се налага никаква допълнително лечение.

Групите в пренаталните клиники (Группь в пренатальньх клиниках, 13) и групите в обучаващите центрове на Корпуса на мира (Корпус мира, 14) също използват дидатично обучение. На бъдещите майки се разясняват психологичните основи на протичащите у тях физически и психични изменения, обяснява им се как преминава раждането, полагат се усилия да се разсеят ирационалните страхове и предразсъдъци и им се показва, че те са безпричинни. Т-групите към Корпуса на мира често използват метода на „предвиждащото ръководство” (предвосхищающее руководство), при което вероятните стрес и конфликти, с които членовете на групата се налага да се сблъскат в новата за тях култура, се предвиждат отрано и биват преработени. В моята работа с Корпуса на мира, аз открих, че е полезно да включвам в състава на персонала представител на онази страна, в която предстои да се пътува. Той, използвайки дидактични средства, даваше реални сведения за културата на страната и показваше на доброволците колко безпочвени са техните страхове.

Аз и моите колеги използвахме аналогичен тип предвиждащо ръководство и при работата ни с психиатрични пациенти, докато ги подготявяхме да навлязата в една „нова култура” („новая культура”) – в психотерапевтичната група (15). Предвиждайки страховете на пациентите, у тях се формират необходимите когнитивни структури, които биха им помогнали да се борят по-ефективно с пъхрвоначалния „културен шок” (культурньй шок). (Тази процедура е описана в детайли в девета глава).

Дидактичното обучение под тази му форма се използва в различни видове групова терапия с цел съобщаване на информация относно структурираните групи, за обясняване на това как протича заболяването. Често дидактичното обучение служи като фактор за първоначалното обединяване на хората в група, докато „не са се включили” (не включились) останалите лечебни фактори. В частност, обясняването и разясняването действат като пълноправни и ефективни лечебни сили. Човекът винаги е страдал от неопределеността и във всички исторически времена се е опитвал да подреди своя свят, обяснявайки го преди всичко посредством религията или науката. Обясаняването на явленията е първата стъпка към оказването на контрол върху тях. Ако изригването на вулкана има като причина неудоволствието на Бога Вулкан (бог вулкан), значи, че съществуват методи, които позволяват той да бъде умилостивен и в крайна сметка да бъде поставен под контрол. Фрида Фром-Райхман (Фрида Фромм-Райхман, 16) подчертава ролята, която играе неопределеността във възникването на тревожността. Тя отбелязва, че самоосъзнаването от човека на това, че той не е подвластен на самия себе си, че неговото възприятие и поведение се намират под контрола на ирационални сили, се явяват важна причина за тревожността. Изучавайки реакциите на американците спрямо неизвестна болест (ши-стомосоза/ ши-стомосоз), възникнала в южната част на Тихия океан, Джеръм Франк (Джером Франк), показва, че

-14-

Глава 1

вторичната тревожност, възникваща от състоянието на неизвестно, често вреди по-силно, отколкото първичната болест. По сходен начин стоят нещата и при психиатричните пациенти: страхът и тревожността, произхождащи неизвестно откъде, значимостта и сериозността на психиатричните симптоми, могат дотолкова да усложнат общата картина, че ефективното изследване става изключително затруднено. Така, дидактичното обучение, осигурявайки структурно разбиране и обяснение на явленията, има значение само по себе си и заема достойно място в списъка от инструменти на терапията (вж пета глава, в която се привежда по-пълно разсъждение по този въпрос).

За разлика от експлицитното дидактично обучение (което може да осигури терапевтът), във всяка една терапевтична група без изключение участниците дават своите съвети. В динамиката на интеракционната групова терапия това обстоятелство до такава степен несъмнено присъства на ранните стадии от съществуването на групата, че по него може да се определи нейната възраст. Когато преглеждам или прослушвам записи от работата на групата, в която пациентите редовно казват: „Мисля, че сте длъжни…” или „Това, което Вие правите, е…” или „Защо бихте…” – мога да бъда сигурен, че това е млада група или е напреднала група, която се е сблъскала в развитието си с определени трудности и изпитва временен регрес. Независимо от факта, че наличието на съвети е характерно за ранните стадии на развитие на интеракционните терапевтични групи, мога да Ви припомня няколко случаи, при които някои съвети по определени проблеми се оказват полезни на пациентите. При всички случаи, когато пациентите се съветват един другиго – не е важно какво – у тях възниква взаимен интерес и грижа, а това им помага за постигането на техните цели. С други думи, важен е не само самият съвет, а е важно това, че той е бил даден.

Подобно поведение, когато активно се дават съвети или те биват искани, често е важен ключ за разбирането на патологиите в междуличностните отношние. Пациентът, който постоянно иска съвети от другите например и то единствено, за да ги отхвърли и така да разстрои другите хора, е добре известен на груповите терапевти като „отхвърлящо помощта мрънкало” (отвергающий помощь ньтик, 18) или „да… но” (19) пациент (вж глава 12). Други пациенти могат да търсят съвети по проблеми, които по принцип са неразрешими или вече са разрешени. Трети попиват в себе си съети с неутолима жадност, но правейки това, никога не се отзовават на сходните проблеми у другите. Някои членове на групите, претендирайки да запазят своя висок ролеви статус в групата или запазвайки маската на хладна самодостатъчност, никога директно не молят за помощ, някои са несдържани в изразяването на своята благодарност; други – никога

-15-

не отварят подаръка, а го завличат, като кост, вкъщи, за да го отворят, оставайки насаме със себе си.

В групите от друг тип, неориентирани към интерактивност открито и ефективно, се използват съвети и ръководство. Например в групите, в които пациентите се готвят за изписване от болницата – Обществото за Рехабилитация и обществото на Анонимните Алкохолици, се предпочита даването на директни съвети. В групите, готвещи пациенти за изписване, могат да се обсъждат възможните изпитания, чакащи ги вкъщи, както и вариантите за оптимално поведение в такива ситуации. Обществото на Анонимните Алкохолици ползва специални съети и кратки запомнящи се лозунги – пациентите например се опитват да запазят абситенцнията единствено през следвашите двадесет и четири часта, единствено за един ден. Обществото за Рехабилитация учи своите членове как да „отбелязват симптомите” (отмечать симптомы), как да „поправят и проследяват”, как да „повтарят и обгръщат”, как ефективно да прилагат силата на волята си.