Ървин Ялом: „Теория и практика на груповата психотерапия“ /откъс: УНИВЕРСАЛНОСТ/

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

УНИВЕРСАЛНОСТ

Много от пациентите идват при терапевта силно обезпокоени от мислите си за това, че никой не се измъъчва както тях, че само те изпитват страхове, страдат от проблеми и неприемливи мисли, пориви и фантазии. В това, разбира се, има известна истина, доколкото много от пациентите имат свои собствени „набори” от

-10-

въздействащи върху тях стресови фактори, както и онова, което е скрито у тях в несъзнаваното. Тяхното чувство за собствената им уникалност е тясно свързано със социалната изолация, с трудностите, изпитвани в междуличностното общуване, с недостижимостта на искреността и разкрепостеността в интимните отношения. В груповата терапия, особено на ранните й стадии, разубеждаването на пациента относно уникалността на неговите проблеми се явява мощен фактор, способен да подобри неговото състояние. След като пациентът изслуша другите членове на групата и установи, че не е сам в своите страдания, той се отваря към заобикалящия го свят, и започва процес, който може да се нарече „Добре дошъл при хората” (Добро пожаловать к людям) или „Всички сме в една лодка” (Мь все в одной лодке), или – казано по-клинично – „Страданието обича компанията” (Страдание любит компанию). Нито една постъпка, нито една мисъл не може да бъде съсвем недостъпна за опита на другите хора. Чувал съм членове на групата да признават действия като инцест, кражби, присвоявания, убийства, опити за самоубиийство и дори по-ужасни неща. Но съм виждал също как това не води до отричането от човека от страна на другите групови членове. Оше Фройд отбелязва, че устойчивите табута (против отцеубийството и инцеста) са създадени именно поради това, че подобни импулси са свойствени на дълбоката човешка природа.

Този фактор на помощта на се ограничава в рамките на груповата терапия. Универсалността играе роля и в индивидуалната терапия, независимо от това, че тук съществуват по-малко възможности за консенсус. Веднъж обсъждах с пациент неговия шестчасов опит в индивидуална анализа с друг терапевт. Когато го питах за най-важното събитие, което му се е случило през това време, той си спомни епизод, когато е бил дълбоко огорчен от своите чувства по отношение на майка си. Независимо от противодействието срещу силните позитивни чувства, го преследва натрапливото желание към нейната смърт, доколкото в този случай той е щял да получи много солидно наследство. Аналитикът коментира това простичко: „Изглежда, че ние сме създали това”. Това твърдение не само донесло на пациента съществено облекчение, но му дало и възможността в бъдеще да използва своята амбивалентност за творчество.

Независимо от сложността на човешките проблеми, определено съществуват общи знаменатели, и членовете на терапевтичната група достатъчно бързо намират свои „другари по нещастие”. Ще илюстрирам със следния пример: в продължение на много години аз каних участници в Т-групи* (T-групп) (вж глава 14), за да ги привлека към задача с „най-висока степен на секретност” (задача „вьсшей секретности”). Членовете

*Не пациенти, а преди всичко студенти-медици, обитатели на психиатрични лечебници, медицински сестри, технически работници и доброволци от Корпуса на мира. Това упражнение за първи път ми бе предложено от доктора по философия Хералд Гудман (Геральд Гудмен).

-11-

на групата бяха помолени да напишат анонимно на лист своята най-голяма тайна – онова, което те не би искали в никакъв случай да споделят с групата*. Тайните се оказват поразително подобни, всички те се отнасят до една от две доминиращи теми. Най-разпространената тайна бе дълбокото убеждение в собствената неадекватност – усещането за това, че ако другите познаваха истински автора на тайната, то пред тях би се открила неговата некомпетентност и интелектуална несъстоятелност. Малко по-рядко се среща дълбокото усещане за отчуждение, хората съобщават, че не могат истински да се грижат за другите или да ги обичат. На трето място сред най-популярните тайни стоят различен вид сексуални тайни, например страх от хомосексуалните наклонности. Същата картина се наблюдава и у хората, отнасящи се до категорията на пациентите. Почти винаги преживяванията на пациентите са свързани с дълбокото безпокойство по повод чувството за собствено достойнство и междуличностите отношения.

Универсалността, подобно на други лечебни фактори, не може да се разглежда сама по себе си. Доколкото пациентите осъзнават своето сходство с останалите и споделят техните дълбоки преживявания, те получават полза от това да ги подкрепят и преживявт катарзис (вж глава 3, „Групова сплотеност” / Групповая сплоченность).