Ървин Ялом: „Теория и практика на груповата психотерапия“ /откъс: Внушаване на надежда/

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

ЛЕЧЕБНИ ФАКТОРИ: ВНУШАВАНЕ НА НАДЕЖДА

Внушаването на надежда и нейното укрепване се явява лечебен фактор във всички психотерапевтични системи; не само защото позволява да се задържи пациента в групата и, следователно, той да получи лечение, а също така и поради това, че самата вяра в излекуването може да бъде терапевтично ефективна. Изследванията показват, че колкото повече пациентът се надява, че ще му помогнат, толкова по-резултатна е терапията (5). Голям брой документирани данни свидетелстват за това, че ефективността на лечението е пряко свързана с надеждата на пациента да се излекува и неговата убеденост в това, че ще му бъде помогнато.

Във всяка терапевтична група има хора, които стоят на различни позиции в своя път към излекуването. Пациентите дълго време контактуват с членове на групата, при които има подобрение. Те също така

-9–

често се сблъскват с пациенти, които имат сходни проблеми и са достигнали до големи успехи в тяхното преодоляване. Описвайки своята работа с група хомосексуалисти, Хадън (Хадден, 6) доказва, че в групата е задължително да присъстват хора, които се намират на различни стадии на оздравяване. Често съм слушал как пациенти, завършили своя курс на лечение, разказват за това колко важно за тях е било да видят подобрение у другите. Груповите терапевти в никакъв случай не бива да изкускат възможността да се опрат на този фактори, като периодично насочват вниманието на клиентите към подобренията, които протичат у другите членове на групата. Нерядко се случва така, че участниците в терапевтичната група сами започват да свидетелстват пред новите нейни членове относно ползата от заниманията.

Не по-малко важна е вярата на терапевта в самия себе си и в ефективността на водената от него група. Убеден съм, че мога да помогна на всеки един пациент, който се е обърнал към мен за лечение и остане в групата най-малко в продължение на шест месеца. По време на първата среща с пациента аз се опитвам да споделя с него своята собствена увереност и да му предам собствения си оптимизъм.

Някои от груповите терапевти специално акцентират вниманието върху момента на внушаване на надежда. Голяма част от сбирките на Обществото за рехабилитация и обществото на Анонимните Алкохолици (Общества Рехабилитации и общества Анонимных Алкоголиков) е посветена на свидетелства на техните членове. Членовете на Обществото за Рехабилитация се отчитат относно онези случаи, когато в стресови ситуации им се е удало да избегнат нервното пренапрежение, прилагайки разработените в тази общност методи. Достигналите успех членове на обществото на Анонимните Алкохолици разказват на всяка сбирка историите на своето падение и на своето спасение. Много силен фактор на въздействие в обществото на Анонимните Алкохолици е онова обстоятелство, че всички негови ръководители са бивши алкохолици. Синанон (Синанон) също така подкрепя надеждата на своите пациенти, привличайки към ръководството онези, които са могли да преодолеят своето привличане към наркотиците. У пациентите е формирано убеждението, че може да ги разбере единствено онзи, който е минал по същите пътеки и е успял да намери своя път назад.