Ървин ялом: „ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ“ /ОТКЪС – ПЪРВА ЧАСТ/ – Институт за личностна и организационна ефективност

Оригинален изходен текст: © Ирвин Ялом, Групповая терапия: теория и практика, 2007 /руско издание/

Изображение: Unsplash

/Откъс, публикация с некомерсиална цел/

ЛЕЧЕБНИ ФАКТОРИ В ГРУПОВАТА ТЕРАПИЯ

Как действа груповата терапия? Ако можем достатъчно точно да отговорим на този „простичък” въпрос, на наше разположение ще се окаже ключ към най-вълнуващия и спорен проблем на психотерапията. Ако обозначим факторите с решаващо значение в процеса на терапията, това би могло да даде на терапевтите една рационална основа, на базата на която те да разработват своята тактика и стратегия.

Допускам, че терапевтичните изменения са сложен процес от най-висш порядък и че той преминава през непросто взаимодействие на различни компоненти на човешкия житейски опит, които аз ще разглеждам като „лечебни фактори” (лечебные факторы). Както е известно, сложното се състои от простото, а цялостния феномен – от изграждащите го процес, ето защо аз ще започна с описание и обсъждане на тези фундаментални фактори.

От моя гледна точка, лечебните фактори се делят на единадесет базови категории:

Внушаване на надежда (Внушение надежды)
Универсалност (Унивесальность)
Съобщаване на информация (Сообщение информации)
Алтруизъм (альтрузм)
Корективен анализ на влиянието на родителското семейство (корректирующий анализ влияние родительской семьи)
Развитие на социализиращите техники (развитие социализирующих техник)
Имитационно поведение (имитационное поведение)
Интерперсонално влияние (интерперсональное влияние)
Групова сплотеност (групповая сплоченность)
Катарзис (катарсис)
Екзистенциални фактори (екзистенциальные факторы).

-6-

Глава 1

В тази глава ще обсъдим първите седем фактора. Факторите „междуличностно влияние” (интерперсональное влияние) и „групова сплотеност” (групповая сплоченность) са дотолкова важни и сложни, че ще ги разгледаме отделно. „Екзистенциалните фактори” (экзистенциальнье факторы) ще разгледаме в четвърта глава, в контекста на изложения в нея съответен материал. Доколкото „катарзисът” (катарсис) е неразривно свързан с други лечебни фактори, той също ще бъде осветлен в посочената глава. Необходимо е да се има предвид, че макар и да разглеждаме всички тези фактори отделно, те са взаимосвързани един с друг: нито един от тях не съществува и не действа сам по себе си.

Някои от тези фактори се отнасят до самия процес на лечение, докато другите могат да се разглеждат като условия за провеждането му. И макар отделните лечебни фактори да действат във всички типове терапевтични групи, тяхното взаимодействие в различните групи може да протича различно; факторите, които се явяват второстепенни или скрити в едни групи, могат да се окажат първостепенни или да се наблюдават безпроблемно в други. На пациентите в една и съща група могат да въздействат съвършено различни набори от лечебни фактори. По същество, терапията засяга сферата на дълбоките човешки преживявания, и, следователно, може да се осъществява благодарение на безкрайно количество способи (подробно за това ще изложа в четвърта глава).

Предложеният от мен списък от лечебни фактори се основава на моята клинична практика, на опита на другите терапевти, на впечатленията на пациентите, успешно завършили курса на лечение в група, на съответните системни изследвания. Същевременно трябва да признаем, че нито едно от тези основания не бива да се приема за безспорно, както и нито едно свидетелство на ръководителите на групата и нейните членове за достатъчно обективно, не бива и никоя наша изследователска методика да се приема за съвършена и приложима във всички случаи.

Груповите терапевти предлагат разнообразни и вътрешно противоречиви списъци с лечебни фактори (вж глава 4). Извън всякакво съмнение, те могат да се смятат за безкористни и безпристрастни наблюдатели. Всички те са вложили време и сили в това да достигнат до определени терапевтични резултати и тяхното мнение по един или друг въпрос до голяма степен се определя от собствения им опит. Дори сред терапевтите, споделящи едни и други убеждения и употребяващи едни и същи термини, може да не не е налице единно мнение относно това защо у пациентите настъпват подобрения. Неотдавна аз и моите колеги, докато изучавахме групите за срещи, обърнахме внимание на това, че много ръководители на групи, когато постигнат успех, го обясняват с фактори, които нямат никакво отношение към терапевтичния процес; например с техниката на „горещия стол” (техника горячего стула),

-7-

с невербални упражнения или с непосредственото влияние на тяхната собствена личност (вж глава 14). Това обаче не ни удивлява – историята на психотерапията изобилства от лекари, които са лекували ефективно, но не са могли да обяснят причините за това. В други случаи, ние, терапевтите, „вдигаме ръце”, толкова остро чувстваме, че сме в безизходица. Не е ли имал всеки един от нас пациент, при който е настъпило общо подобрение на състоянието по съвършено необясним начин?

Разпитвайки пациентите в груповата терапия в края на лечебния курс, можем да получим данни относно това какви лечебни фактори, от тяхна гледна точка, са оказали най-положително влияние върху тях и кои най-слабо такова, като освен това, в хода на самия курс на лечение пациентите могат да ни съобщават в рамките на всяко занимание за онез моменти, които им изглеждат най-важни. За да се получат тези сведения, могат да се използват методът на интервюто или всеки друг метод за събиране на данни. Трябва да се има предвид обаче, че оценките на пациентите са субективни такива. Нима пациентите не са склонни да отбелязват факторите, лежащи на повърхността, а по естествен начин да игнорират непостижимите за тяхното разбиране същностни фактори в лечението? Нима върху техните отговори няма да влияят фактори, неподдаващи се на нашия контрол, като например това, че съобщаваните от тях сведения могат да носят печата на личното отношение към терапевта или към групата. (Изследванията показват, че четири години след завършването на лечебния курс, вече бивши пациенти се оказват способни по-трезво да разсъждават относно негативните моменти на своето пребиваване в групата, отколкото когато са били запитани за това непосредствено след края на курса (1).)

Търсенето на лечебните фактори, които биха могли да станат общопризнати, е затруднено и от обстоятелството, че преживяванията, които пациентът изпитва в групата, имат изразен личен характер; изследванията показват, че различните хора възприемат и преживяват различно едни и същи събития, случващи се в групата (3, 4). Всеки един опит може да бъде важен и полезен за едни членове на групата, но същевременно безполезен и дори вреден за други.

Независимо от това, съобщенията на пациентите представляват сами по себе си богат и сравнително неразработен източник на информация. В края на краищата, този опит ще принадлежи само и единствено на тях, и колкото по-далеч от преживяванията на пациента ние достигнем, толкова по-несъстоятелни ще бъдат нашите изводи. Да, съществуват фактори, които несъмнено влияят върху процеса на лечение на пациента и които той не е в състояние да узнае, но от това не следва, че ние не трябва да взимаме предвид онова, което казват пациентите. От собствения си опит знам, че информативността и точността на съобщенията на пациента до голяма степен зависят от това как са отправени въпросите към него. Колкото по-надълбоко е способен разпитващият го

-8-

да навлезе във вътрешните преживявания на пациента, толкова по-ясно и освмислено става неговото (на пациента) съобщение. Колкото повече питащият е способен за известно време да „забрави” за своя изследователски интерес, толкова по-голяма степен на доверие той постига и може би, повече от всеки друг той ще успее да разбере вътрешния свят на пациента. Освен мнението на терапевта и съобщенията на пациента, съществува и трети важен подход към определянето на лечебните фактори: методът на систематичните изследвания (метод систематических исследований). Обичайната изследователска стратегия се състои в съотнасянето на серията променливи фактори на терапията и това, което се случва с пациента „на изхода” (на вьходе). Установявайки съответстия между отнасящите се до терапията променливи фактори и успешните резултатите, може да се проявят причнно-следствени зависимости и да започне описание на лечебните фактори. При всички случаи обаче, изследователския подход не е безупречен: той има много свои проблеми, като това как да се измери какво се случва „на изхода”, доколкото няма ясни критерии, също толкова проблемни са подборът и измерването на влизащите в терапията променливи фактори (обикновено точността на измерване не право пропорционална на тривиалността на променливия фактори).

Аз използвах всички тези методи, за да определя лечебните фактори, обсъждани в тази книга. Не представям тези фактори като окончателно, а по-скоро ги предлагам като някакъв тип заготовка, като насоки, които могат да бъдат проверени и развити от други изследователи. Удовлетворен съм от себе си, доколкото ги изведох на основата на най-добрите налични за мен доказателства и положих основите за ефективен подходи към терапевтичния процес.