Названието „Топли ключове” (занятията се провеждат в Топлите ключове около г. Бишкек) отразява съчетаването на процесите на непосредствено преживяване и разбиране в хода на груповия тренинг (тренинг) на основата на резонансното въздействие не две последователно работещи групи, което възниква в атмосферата на взаимна подкрепа и доверие, в условията на единно психотерапевтично пространство.
Участниците се разделят на две малки, равни по численост групи. По предварителна договорка, работа започва една от групите – група А, а другата – група Б – през това време наблюдава нейните действия, намирайки се извън кръга. След 1,5-2 часа групите си сменят местата и т. н. По този начин всеки получава възможност последователно да изпита ролята на участник в групата и на наблюдател в рамките на единен психотерапевтичен процес. По мнение на авторите, терапевтичните постижения на участниците в първата група катализират по-ефективната работа на втората група. Използва се правилото, според което групата, работеща първа през първия ден, през втория ден работи втора, на третия ден – първа и т.н. Подобен взаимен групов резонанс спомага за същественото ускоряване на процеса на групова динамика (групповая динамика).
Като тренингов метод за обучение в групова психотерапия (групова психотерапия), този метод позволява да се удовлетворят мотивите, които движат обучаващия се: 1) стремеж към професионален ръст, разширяване на методическия репертоар; 2) стремеж към личностен ръст, към решаване на собствените проблеми, към придобиване на увереност в себе си. Обединяването на тези два взаимозависими мотива в рамките на единен тренинг е една от положителните страни на този метод.
Стилът на работа на психотерапевта в тренинга е гъвкав, т. е. в някои епизоди той е близък до директивния (авторитарния), а в други – до демократичния (мекия). Участниците внасят „в кръга” („в круг”) своите личностни проблеми, които, както често се оказва, са значими и за други членове и на двете групи. При работа с индивидуалните проблеми на участниците се използват следните психотерапевтични прийоми: работа с инконгруентностите, визуално-кинестетична дисоциация, диалог между частите на тялото и субличностите, рефрейминг (рефрейминг) на перцептивния образ, психодрама (психодрама) и в частност психодраматично разиграване на съновиденията и др. Широко се използват и метамоделиращи въпроси с цел събирането на информация за проблема.
Авторите изхождат от принципната възможност за поетаопна за поетапно интегриране в тази методика на редица психотерапевтични методи; 1) на интеракционния метод за групова психотерапия (във всички фази на груповия процес, особено на втория); 2) на невербалните методи (първа фаза); 3) метамоделиране и терапевтични метафори (на всички фази, със засилване в рамките на трета фаза и запазване на това до края на работата на групата); 4) техники от гещалт-терапията (гештальт-терапия), психодрамата, модифицирани техники от невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование) (3-та и 4-та фаза). На първата фаза специално се преработват индивидуалните цели на участниците и се определят начините (на ниво образи и усещания), които им позволяват по-нататък да узнаят дали са достигнали своите цели.
Механизмите, които обуславят ускорения темп на съзряване на тренинговите групи (тренинговые группы) и ефективността на преработването на личностните проблеми на участниците, се явяват психологически резонанс на целите, темпа на работата, емоционалните и когнитивните изменения в двете тренингови групи.
Всяка жива отворена система (организъм-личност-семейство, малка група) се характеризира с различни периодични (колебателни) процеси, в основата на които стои борбата между тенденциите към опростяване или усложняване на реакциите в отговор на стресовите и фрустриращите въздействия. На първата фаза от развитието на групата груповият психотерапев (групповой психотерапевт) се присъединява към първоначално колебателния процес на всеки един от участниците и интегрира тези отделни контури в единен групов колебателен контур, след което спомага за създаването на терапевтични флуктуации и ги засилва до степен, която позволява групата като цялостна система да премине на едно по-сложно ниво на функциониране (трета фаза на груповия процес) — протича преразпределяне на отговорността за живота на групата. И едва след това групата преминава в работна фаза, при която възниква ефективна обратна връзка (обратная связь) между групите, засилсва се действената емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка), или, казано с други думи, появява се устойчив вътрегрупов резонансен контур, който се отличава от наличния в първата фаза с по-голяма сложност и гъвкавост, а също и невъзприемчивостта си към възникващите вътрешни и външни деструктивни въздействия. Този резонансен контур е представен, в частност, от наличието на споделени цели (на първа фаза тази функция се поема най-общо от груповите норми). В хода на заниманията с М. З. Г. П. И. Т. О. „Т. К.” Н. Е. И. В. груповите процеси многократно се засилват за сметка на взаимното влияние на двете групи и на създаването на резонансен терапевтичен контур. Този контур има два полюса, които съответстват на характера на участието на групата по конкретен момент в общия контур на взаимодействието (асоциирано и дисоциирано участие). Ограничавайки се единствено от съображения с по-общ характер, авторите на методиката отбелязват, че проблемът за психичния резонанс в контекста на групавата динамика не е добре изучен и изисква да бъде по-конкретно разработен.
По мнение на авторите, създадената от тях методика има редица преимущества пред другите: 1) без увеличаване на времето на работа на групата и без намаляване на ефективността може да се увеличи броят на участниците в нея (до 20 и повече); 2) взаимното влияние на групите (ефект на резонанса) спомага за по-бързото развитие на груповата динамика – т.е. преминаване във фазата на продуктивна работа след 4,5 – 5 часа; 3) емоционална въвлеченост и интерес на участниците към случващото се, изразяван по време на целия тренинг, за който свидетелства присъствието на наблюдатели на всички етапи на работа (т.е. завършвайки работата в „кръга”, всички участници в дадената група наблюдават дейността на другата група), максималната въвлеченост в работата и др.: 4) обем на извършената от групите работа (общото време на двете групи е 20 часа, а на всяка група „в кръга” е по 10 часа), който е съпоставим с обема работа, осъществяван обичайно от терапевтичната или тренингова група за 50 часа; 5) усвояването на материала от семинара, провеждан едновременно с тренинга протича по-бързо, отколкото това на семинарите с тренингова група при използване на традиционната технология. Разбирането и преживяването, осъществявани в рамките на единия контекст, се оказват устойчиво свързани един с друг, което води до проявата на допълнителен емоционално-когнитивен резонансен контур.
Обучаващият семинар по групова психотерапия и тренингът, провеждан в рамките на , М. З. Г. П. И. Т. О. „Т. К.” Н. Е. И. В. позволяват да се съвместят първите 3 етапа в подготовката на психотерапевтите – получаването на информация за динамиката на малката група; участие в качеството на член в тренинговата група, наблюдаване на процесите на групова работа – в рамките на единния пространствено-времеви, емоционален, когнитивен и съдържателен контекст – и създаване у обучаващите се на цялостна представа за психотерапевтичния процес. Целесъобразно е воденето на две групи от една двойка или от един психотерапевт-треньор. Това центрира общия междугрупов процес на взаимодействие, като засилва още в първите фази на работата естествената конкуренция между групите. Акцентът се поставя върху ролята на взаимната индукция на трансовите групови състояния – тънките динамични изменения на съзнанието и на възприятията у участниците от двете групи, концентрирането на вниманието върху значими обекти и др. Подчертава се необходимостта от групови трансови състояния за успешната работа на психотерапевтичната група (психотерапевтическая группа) и това, че трансът сам по себе си се явява мощен неспецифичен активатор на груповия процес.
В описания вид, М. З. Г. П. И. Т. О. „Т. К.” Н. Е. И. В. според нейните автори може да се прилага ефективно също така и при провеждането на групова психотерапия на болни с гранични нервно-психични разстройства. В качеството на пример се прави препратка към работа с 8 юноши с гранична патология и с втора група – техните родители. По желание на участниците се сформират две смесени по възраст групи, в които влизат родители и юноши, които се избират едни други на основата на доверие и симпатии. Съвместната работа се оказва ефективна за разрешаването на семейни конфликти.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 