Под този термин се обединяват психотерапевтичните методи, които използват в качеството на принцип на лечебната техника катарзисът (катарсис) – отреагиране, абреакция (Атанасов Ат., 1990).
Периодът на научното изследване на К. П. обикновено се свързва с името на Фройд (Фрейд, Freud S.). Около 1880 г. Той започва своята работа съвместно с Бройер (Брейер, Breuer J.), и публикува резултатите от нея през 1895 (см. Психокатарсический метод Брейера).
Метод, сходен с психокатарзиса на Бройер, описва през 1889 г. французинът Жане (Жане, Janet Р.). През 1926 г. М. М. Асатиани предлага своя методика на репродуктивните преживявания (вж Методика репродуктивных переживаний Асатиани). По-късно А. Ф. Горидзе (А. Ф. Горидзе, 1929) подчертава значението на този прийом и припомня думите на М. М. Асатиани, че „катарзисът представлява хирургията в психотерапията” («катарсис — это хирургия в психотерапии»). Московският психотерапевт С. Я. Лившицц публикува монография (1927) на руски език, а през 1928 г. описва детайлно на немски език свой метод за отреагиране, който нарича хипнозанализ (гипноанализ).
Харковският психотерапевт и последовател на И. П. Павлов (И. П. Павлов) К. И. Платонов (К. И. Платонов, 1939) разработва своя методика за „експериментална репродукция на невротичните синдроми” («экспериментальная репродукция невротических синдромов»). Болният се въвежда в дълбока хипноза (гипноз), след което му се внушава времето на преживяната невроза, като при това се наблюдават същите онези симптоми и преживявания, установени в активния стадий на неврозата. Тази техника се използва и за диагностични цели. К. И. Платонов описва също така метод, наречен от него психоанамнеза (психоанамнез), който издига като най-съществена част на лекарския подход разширената и задълбочена анамнеза, която има и явно катартично значение.
Психокатартичната терапия (психокатарсическая терапия, Frank L, 1927), се използва за отреагиране в „пасивно състояние” или в полусън (по автора). Лежейки, болният възприема най-удобната за него поза и максимално се отпуска. Той не насочва своите мисли, не се бори с тях, а се отдавна пасивно на нахлуващите спомени и представи без да ги обсъжда и да ги взима под внимание. Лекарят не внушава нищо на пациента. Така се създава едно пасивно състояние, което вероятно се явява всъщност лека хипноза и самохипноза (Атанасов, 1990), при което се нормализира болестното възприемане на проблема, обсъждан с лекаря.
Към катертичните методи Атанасов отнася също така и един прийом, наречен „терапия чрез отровното перо” («терапия отравленного пера»). Докато преминава през конфликтните ситуации болният пише множество писма, в които излива цялата си обида и злост към онези, които, както той смята, са постъпили с него несправедливо. Писмата не се изпращат – те са единствено повод за отреагиране.
Мур (Мур, Moore M. S., 1945) използва метод, който се състои в многократното преразказване на психотравмиращите преживявания, като по време на това болният лежи в леглото със затворени очи. Тази техника намира приложение при повтарящи се кошмари. Сред множеството други катартични методи следва да се посочи методът, разработен от Лойнер (Лейнер, Leuner H.).
Голям принос в развитието на К. П. имат българските учени Кръстников (Крестников Н.), Чолаков (Чолаков К.), Атанасов и др. Кръстников обикновено иска от своите пациенти след репродукцията и обстоятелни писмени отчети за преживяното по време на сеанса, което нарича графокатарзис (графокатарсис).
В основата на К. П. лежи повторното възпроизвеждане на силните емоции, обусловени от психотравмиращата ситуация. Механизмът на действие на катарзиса се състои в освобождаването от неотреагираните емоции, като същевременно при това отсъстват негативните последици, които имат място в реалността. Това облекчава възможността за преразглеждане на значимостта на психотравмата за пациента. Катарзисът е успешен, когато тревогата, свързана с възстановяването на контакта със ситуацияа, се потиска от други положителни емоции в психотерапевтични условия (Grinker R. R., Spiegel J. P., 1945), от чувството на защитеност и на безопасност (Wolpe J., 1973). Катарзисът се постига чрез пълно потапяне в психотравмиращата ситуация или чрез възможно най-близкото приближаване до нея (десенсибилизация).
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 