365 дни на психотерапията: 338 – Инициална терапия по Дюркем

Метод за психотерапия (initiatische therapie), създаден през 50-те години на 20-ти век в Германия от немския теолог, философ и психолог Дюркем ((Дюркхайм (Durckheim K. G., 1896-1988)) и неговата, първоначално сътрудничка, а след това съпруга, психологът Гипиус-Дюркем ((Гиппиус-Дюркхайм (Hippius-Durckheim M., род. през 1909)). Методът представлява сам по себе си синтез между източната мъдрост и западната психотерапия, своеобразен „мост между християнската и будистката мистика, от една страна, и съвременната екзистенциална философия – от друга” (Wotruba A. 1987).

И. Т. П. Д. се стреми да „отвори вратите към един тайнствен свят” и да покаже, че „истинското Аз” надхвърля значтелно рамките на прагматичните отношения във всекидневието. Тя иска да инициира процес на едно по-висше развитие и се явява психотерапия в този смисъл, че се опитва да интерпретира аналитично символи и картинки, предлагани в различни упражнения.

Основополагащ елемент на работата е медитативното положение, в което се провеждат различни упражнения. То прилича по форма на медитацията (медитация) в дзен-будизма, който става известен в Европа благодарение на И. Т. Д. П. В Тодмоос-Рюте (Тодмоос-Рютте), малко селце в Верхнем Шварцвальд, Дюркемови построяват център за срещи и образование, в който се заражда инициалната терапия. В моментз там работят 50 от 150-те психотерапевти общо, които работят, следвайки принципите на екзистенциалната психология. Новите си идеи те заимстват от много хора от други професии, които пристигат в Тодмоос-Рюте, за да получат допълнителна квалификация. До 1965 г. Дюркем назовава своя метод „голяма терапия” или „терапия за осъществяване на своето истинско Аз”. Едва през 1968 г. се появява понятието „инициална терапия” (инициальная терапия”), което от 1970 г. се използва, за да обозначи психотерапията на Дюркем и Гипиус (Гиппиус).

Идеите на инициалната терапия се основават в по-голямата си част на опита, придобит от Дюркем по време на негово осемгодишно пребиваване в Япония, където той работи като акредитиран посланик в посолството на нацистка Германия. Неговата работа е силно повлияна от продължителните му занимания с източна мистика и особено с дзен-будизъм, а също така от изучаваната от него европейска мистична традиция и преди всичко на трудовете на доминиканския монах Екхарт (Экхарт, Eckhart M., 1260-1327). Мария Гипиус (Мария Гиппиус) привнася в терапията своя опит в работата с метода на Юнг ((Юнг (Jung С. G.))

Образование (за получаване на диплома и за повишаване на квалификацията) може да се получи в Тодмоос-Рюте, като обучението продължава според готовността на заинтересуваните студенти, но при всички случаи обхваща поне няколко години. Процесът на учене се разбира като собствен път в себепознанието и независимо от предишното образование на всеки един студент, то е достъпно по принцип за всеки. Необходимо условие за обучителния процес е единствено самият процес, инициалнтоо себепознание.

Терапията се състои от комбиниране на работа с тялото, живопис, осезателни упражнения, упражнения за усещанията, съпроводени от средства за творчество (работа с глина, бои, музика, танци, мечове, жестове и маниери), с помощта на които човек може да се почувства онзи, който докосва и същевременно онзи, който е докосван, да разкрие в себе си своя неразкрит творчески потенциал. Към терапията също така се отнася дълбинно-психичното разкриване (или разгадаване) на картини, сънища и на самата биография на пациента, а също така медитация (седеж в тишина) и екзерсис (упражнения , които се отнасят до всекидневния живот). Смята се, че на човека трябва да се предостави поле за изследване, в рамките на което той може да се почувства самия себе си и да опознае онова, което Дюркем нарича „двоен източник” (двойный источник) на човека. Така на повърхността на нашия живот от самия човек, от неговите истоков и отношения къмн самия себе, се ражда едно ново същество.

Под понятието „инициална терапия” винаги се разбират едновременните инициация и индивидуализация. Душевните и психосоматичните заболявания тук се разбират не само като „излишен” симптом, а се разглеждат като препятствие по пътя към общото оздравяване и изграждане на човека (индивидуализация). И. Т. П. Д. се осъществява изключително на трансперсонално ниво, като не се предполага преработка на проблема на „реално” ниво. Тя мож да даде важни импулси на човека чрез търсенето на смисъла на живота и чрез себепознанието, но за лечението на психичните нарушения са пригодни единствено някои нейни елементи, например медитацията или медитативното рисуване в рамките на общия клиничен процес на лечение.

И, Т. П. Д. е особено препоръчителна при хора, които търсят смисъла на своя живот, а също така при работа с такива, които преживяват криза или срив, и се нуждаят от нови ориентири. Тя се използва и за лечение на психични разстройства като фобии и депресии, при психосоматични нарушения и нервна анорексия; този тип терапия не е показана обаче при лечението на лица, страдащи от алкохолна, наркотична, лекарствена зависимост.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8