Специализирано учреждение (функционално подразделение на клинична психиатрична болница, на центъра за психично здраве), главно учреждение на психотерапевтичната служба на определена територия, предназначено да организира психотерапевтична помощ, да провежда консултативно-диагностични мероприятия в рамките на психотерапевтичната служба, да организира и окаже специализирано психотерапевтично лечение.
Към момента в Руската федерация функционират 17 П. Ц. Формите на организация на П. Ц. са различни и се определят от конкретните условия на развитие на психотерапевтичната служба на региона, от модела на организация на психиатрична помощ и от системата за опазване на психичното здраве на дадената територия. Съществуват две основни форми на П. Ц. – като самостоятелно лечебно-профилактично учреждение и като функционално подразделение на лечебно-профилактичното учреждение, включено в системата за опазване на психичното здраве. П. Ц. като функционални подразделения по-често се организират в рамките на областните, градските психиатрични болници, към крупните психоневрологични диспансери и значително по-рядко в общосоматичните стационари.
П. Ц. встъпва в качеството на водещо звено в постепенната система за оказване на психотерапевтична помощ. Задачите на П. Ц. най-често са:
— организационн-методически функции (координация на работата на психотерапевтичните подразделения – кабинети и отделения, анализ на работата на психотерапевтичната служба, мероприятия по развитие и усъвършенстване на психотерапевтичната помощ, взаимодействие с учрежденията на психотерапевтичната служба, с органите за управление на здравеопазването и с други заинтересовани организации, провеждане на мероприятия по обучение на специалисти, заети в психотерапевтичната помощ, внедряване на нови методи за психотерапия в клиническата практика);
— консултативно-диагностични функции (провеждане на консултативни мероприятия в подразделенията на психотерапевтичната служба, свързани с организацията на лечебния процес, с воденето на конкретни пациенти, супервизия (супервизия) и провеждане на мероприятия по обмен на професионален опит между лекари-психотерапевти и други специалисти, заети с оказването на психотерапевтична помощ, провеждане на консултации със специалисти от сродни специалности, осъществяване на задълбочена психологическа диагностика и др.);
— лечебни мероприятия (организация и провеждане на специализирана психотерапевтична помощ на пациенти с усложнени форми на гранични психични разстройства, с психични заболявания в състояние на терапевтична ремисия, с психосоматични заболявания в различни възрастови групи, провеждане на различни форми на психотерапия (индивидуална, семейно-съпружеска, групова), организиране на психотерапевтична среда).
В съответствие с целите и задачите на П. Ц. се определя и структурата му. В нея могат да се разграничат:
— организационно-методическо подразделение, чиито функции са аналогични от тези на подразделенията на психиатричната служба;
— амбулаторно психотерапевтично подразделение (в него могат да се обединяват психотерапевтичните кабинети (психотерапевтические кабинеты), разкрити в общосоматичните поликлиники и в други лечебно-профилактични учреждения. Съществува практика, според която в редица големи градове в структурата на П. Ц. се предоставят психотерапевтични кабинети на други лечебно-профилактични учреждения, което обезпечава приемствеността и по-добрата координация на работата. При този модел териториялно психотерапевтичните кабинети се запазват в структурата на лечебно-профилактичните учреждения, но персоналът на кабинетите е включен в щата на П. Ц.;
— отделение за специализирана психотерапевтична помощ. В рамките на щатното разписание на П. Ц. могат да се създават специализирани психотерапевтични кабинети: например за групова психотерапия (групповая психотерапия), за семейно-съпружеска психотерапия, за детска психотерапия (детская психотерапия), за юношеска психотерапия, за психотерапия на стари хора, за арт-терапия (арттерапия), телесно-ориентированная психотерапия (телесно-ориентированная психотерапия), за хипнотерапия (гипнотерапия) за видеотренинг и др.
— в структурата на П. Ц. често се включват подразделения по кризисна психотерапия (кризисная психотерапия), кабинет за социално-психологическа помощ (кабинет социально-психологической помощи, кризисен телефон („Телефон на доверието”);
— лаборатория по клинична (медицинска) психология, в рамките на която се организира работа в различни направления на психодиагностиката;
— отделение по психопрофилактика (психопрофилактика) за оказване на психологическа помощ на здрави хора, тренингови лаборатории, клубове на бившите пациенти, групи от специалисти, които реализират различни проекти в областта на психопрофилактиката и др.
— в някои случаи П. Ц. включва в своята структура стационар и кризисен стационар (вж Психотерапевтично отделение/Психотерапевтическое отделение).
Понастоящем няма общоприета единна структура на П. Ц., доколкото все още се обобщава опита в организирането на такива центрове. Същевременно като форма на организация на психотерапевтичната помощ П. Ц. получават все по-голямо признание, доколкото тяхното създаване позволява да се оптимизират материално-техническите ресурси на психотерапевтичната служба, да се подобри координацията на психотерапевтичната работа в границите на обслужваната територия и чрез обединяването на специалистите, оказващи психотерапевтична помощ в рамките на едно учреждение, да се създадат условия за професионален ръст, за провеждане на специализирани форми на психотерапевтична помощ, за внедряване на постиженията на психотерапията в здравеопазването.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 