Предложена е от Левинсън ((Левинсон (Lewinsohn P. M.)) през 1976 г. и включва ежечасно фиксиране от пациента на дейността, с която той се занимава, с извършвана едновременно с това оценка на неговото настроение. В психодиагностичен план се създават предпоставки за проявата на фактори, които стимулират нарастването на нежелателните състояния на пациента, а в психотерапевтичен – основа за преодоляване преди всичко на състоянията на пасивност и понижено настроение.
П. Т. Н. Л. е показана при депресии, а също така при различни психично обусловени трудности в работата, семейните отношения, т.е. във всички ситуации, при които е необходимо психичният тонус да се повиши.
Друг вариант на протоколната техника, предложен от Ръш и др. (Раш и др., Rush A. J. et al., 1977) са т.н. „дневни протоколи на негативните мисли” («дневные протоколы негативных мыслей»). В основата на този протокол е заложено фиксирането с използване на специална протоколна бланка на автоматизирани (с характер на навици) „мисловни вериги” («цепочки мыслей»), които възникват у пациента в психотравмиращи ситуации. В протокола болният отбелязва: ситуацията, която за пореден път е предизвикала психотравмиращо преживяване; чувството, което предшества възникването на „мисловна верига”; самата „мисловна верига”; неговата оценка за нейната обоснованост; желателната (правилна) „мисловна верига”; мотивите за приемането ù за правилна, желателна.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 