Метод, разработен от Майхенбаум (Мейхенбаум, (Meichenbaum D., 1974, 1977, 1985) като начин за преодоляване3 на стресовите ситуации с общ характер. Отправна точка на метода се явява самовербализацията на факторите, които предшестват, съпровождат и следват стресовата ситуация.
Психотерапевтичният процес (тренирането в преодоляване на стреса) включва няколко последователни фази. На фазата на обучение се анализират възникналите проблеми и дидактично се разкриват възможностите за преодоляване на стреса. На фазата на тренировката трябва да се провежда практическо обучение в конкретни навици по преодоляването на стресови ситуации и тяхното трениране в зададени и контролируеми условия. На фазата на прилагане на навиците се използват усвоените прийоми за преодоляване на стресови ситуации.
Навлизането във фазата на обучението означава, че едновременно с постигането от пациента на нивото на рационално разбиране на природата на възникване и на начините на поддържане на реакции на стрес на пациента, психотерапевтът го обучава в конкретни прийоми за преодоляване на проблемните ситуации. Тази фаза започва с анализ на проблема, в хода на който вниманието на пациента се насочва основно към това, което е необходимо той да си казва сам на себе си в критична ситуация и към това какви мисли обикновено в тези случаи се появяват у човека. Майхенбаум (1977) привежда различни диагностични способи за разкриване на вариантите на поведение и на мислите при стресови ситуации: изследване на пациента, диагностично изследване на поведението, групова дискусия (групповая дискуссия), анализ на ситуациите, домашни задания. След функционалния анализ психотерапевтът описва стресовата реакция на пациента по примера на модела на емоционалната възбуда. По Майхенбаум, при емоционална реакция на стресовата ситуация, рещаващо значение за формирането на една или друга емоция има, наред с физиологичниа компонент, и стигматизацията на възбудата, нейният когнитивен компонент. Вербализацията (вербализация) от страна на пациента на неговите собствени емоции се явява водещо звено на техния когнитивен компонент. И ако тези самоинструкции се изменят успешно, то настъпва промяна във физиологичния компонент на емоциите, както и в емоционалното състояние на човека като цяло. На тази фаза пациентът трябва да бъде сенсибилизиран към инструктивно посочените причини за появяващия се страх или тревога, за да може своевременно да разпознава стресовата ситуация, а също така свързаната с нея реакция и да реагира алтернативно на тях.
На фазата на тренировката, пациентът се запознава с целия известен на науката спектър възможности, с помощта на които той може да контролира състоянието на надигащи се тревога или страх, а също така да управлява своето поведение в стресова ситуация. Наред със събирането на информация за стреса, тук се отнася и обучаването на пациента в различни прийоми за снемане на стресовото напрежение. Особено значение се придава на когнитивните реакции, насочени към преодоляването на стреса. Процесът на когнитивно преодоляване на стреса може да се раздели на четири етапа, за всеки един от които са характерни различни стресори и възможности за преодоляването на стреса: подготовка за стресора, конфронтация със стреса, предчувствие за грозяща опасност, самоутвърждение (самовнушение).
На етапа на подготовка към стресора, пациентът се опитва да се ориентира, изяснява му се какво да прави, убеждава се в наличието у него самия на възможности да се справи със стреса, например: „Какво следва незабавно да предприемете, как трябва да постъпите?”, „Ти си способен да разработиш стратегия за преодоляване на това!”, „Безполезно е да нервничиш и да се вълнуваш: това няма да ти помогне. Помисли какво можеш да направиш в тази ситуация”.
На етапа на конфронтация със стреса пациентът трябва да си спомни какво е нужно да прави при среща със стресова ситуация: постепенно да се приспособи към нея, да се отпусне, да не изпада в паника и т.н., например: «Ти си способен да се справиш с всички проблеми и трудности”, „Прави нещата едно след друго, можеш да се справиш със ситуацията!”, „Дишай по0-дълбоко, вдишай дълбоко, всичко ще бъде наред, ти можеш да вземеш ситуацията под свой контрол!”.
На етапа на предчувствието за грозяща опасност пациентът предвижда настъпването ан реална опасност и предприема мерки за предотвратяването на паниката, например: „Концентрирай се върху най-главното”?, „Какво трябва да направиш оттук насетне?”, „Страхът няма как да се потисне, но аз знам как трябва да се държа”, „Моята тревога е сигнал, който ми казва, че аз трябва да се отпусна”, „Скоро ще мине, било е и по-зле”.
На етапа на самоутвърждение (или по-точно самовнушение) пациентът прибягва до самовнушение, което укрепва неговата увереност в собствените му сили и възможността му да се справи със стреса и закрепва навиците му за справяне със стреса, например: „Ура! Справих се! Получи се!”. „С всяка следваща тренировка ми става все по-лесно да преодолявам стреса”. „Мога да се гордея с успехите ми в преодоляването на такива ситуации”.
При изработването и усвояването на конкретни самовербализации, психотерапевтът трябва да инструктира пациента, макар че най-ефективните стратегии за преодоляване на стреса изработва самият пациент. Поради това фразите за „първа помощ” при настъпването на стреса не следва да се формулират твърдо. На тази фаза на тренировката могат да са от полза кратките записки (в бележник, на кутийка кибрит и т, н.). Психотерапевтът моделира лека стресова ситуация, в която пациентът може да се упражнява да използва самоинструкции, за да преодолее стреса. Психотерапевтът заедно с пациента решава какви именно ситуации трябва да бъдат моделирани, например такива, възникващи в процеса на общуване с близките у дома, на работа и в другите социални сфери, тук се отнасят очакванията за различни видове неуспехи, провали, моделирането на неловко положение, в което може да се окаже пациентът. Тези ситуации трябва да натоварят психиката на пациента и да доведат до стрес.
На следващата фаза усвоените от пациента навици се използват за преодоляване на стреса в контролирани от психотерапевта ситуации. За тази цел пациентът трябва или да разиграе (представи и изобрази), или да „провокира” стресова (конфликтна) ситуация. Тази фаза в значителна степен дава и названието на психотерапевтичния метод, предложен от Мейхенбаум, който изхожда от това, че по този начин може да се достигне до известен имунизиращ ефект при ситуации, водещи до стрес с чувство за тревога и страх. Пациентът предварително бива обучаван как в зависимост от ситуацията да прилага един или друг способ за нейното преодоляване и как да ползва различни инструктивни дразнители в качеството им на „провокатори” на когнитивни реакции по преодоляване на стреса.
Научното изследване и обосновка на описания метод позволяват да се направи извод, пот5върден и от изследвания в областта на наказанията за престъпления и правонарушения: стресовите ситуации, към които индивидът е „привикнал”, предизвикват значително по-слаби емоционални реакции, доколкото лицето, преживяло подобен вид стрес, е успяло да си изработи защитни механизми срещу него. Т.н. имунизиращ ефект срещу стресовите ситуации, а също така срещу ситуациите на тревога, страх и болка се посгига благодарение на това, че пациентът предварително бива научен какви интелектуални прийоми да използва в подобни ситуации. След завършването на фазите на обучение, тренировка и прилагане на навиците, пациентът вече не зависи толкова от външните условия и ситуации и може да използва своите емоционални реакции като инструктивни дразнители за когнитивно преодоляване на стреса. Емпиричната обосновка на метода и на тренировките с помощта на самоинструкция все още е в начален стадий, което е напълно разбираемо предвид това, че методът на Майхенбаум се използва отскоро.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 