365 дни на психотерапията: 260 – Тренинг за себеутвърждаване

Един от методите на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия), близък до тренинга (тренинг) в увереност в себе си. Възниква на базата на рефлекторната терапия на Селтър (рефлекторной терапии Сэлтер, Salter A.).

Авторът предполага, че у хората, неуверени в себе си, потиснатостта възниква в процеса на учене (научение), когато на те биват наказвани за тяхното нежелателно, неадаптивно поведение. Оценката на силните и слабите страни на навиците на уверено в себе си поведение обикновено се развиват в ранните стадии на развитие на групата. Да бъдеш уверен в себе си – означава да умееш да определяш и изразяваш своите желания, потребност, любов, раздразнение, критика. На пациентите се предлага: 1) да съставят подробен списък на социалните ситуаици, при които те изпитват страх или проявяват недостатъчна увереност в себе си; 2) да разработят програма, в която упражненията биха били разделени по тяхната степен на трудност (добре би било да се състави картотека, за да могат ситуациите да се запишат на отделни картички); по-нататък да се отбележат няколко варианта на възможно разрешаване на ситуациите; 3) във всяка ситуация да се определят една или няколко алтернативни поведенчески реакции, които отразяват обмислената увереност в себе си и с помощта на които може да се преодолее страха; да се обсъдят предложенията с психотерапевта; 4) да се упражняват нови способи на поведение, които по-рано не са присъствали в поведенческия репертоар на човека и които мислено се преработват; 5) да се повторят планираните начинания в промяната на поведението по тяхната степен на трудност, да се подели ролята с един от партньорите или да се тренират пред огледалото реакциите, които не са възниквали до този момент, които е необходимо да се закрепят, почувстват, а след това да се пренесат в критичните ситуации; 6) да не се ограничава човека до определено поведение; съществува възможност да се реагира с агресия в критична ситуация, която се отличава донякъде от моделираната; 7) да се справя с епизодите на страх или тревога при социални контакти (обучаване в релаксация/релаксация), тренинг в самоинструкция); да се помоли партньра да разкаже какво му е било впечатлението, като обърне особено внимание на невербалното поведение; 8) съзнателно да се преразгледат отделни ситуации от плана, те постоянно да бъдат упражнявани на практика; да не се пристъпва към друга ситуация, докато все оше не е придобит навик за разрешаване на предходната; 9) успехът да се закрепва постоянно чрез повтаряне.

Т. С. се разделя на 2 степени: първата обхваща работата в среда (молбата-изискване, отказът при сблъсък със сложни ситуации на улицата, в магазина и т.н.); втората – умението да защитиш себе си (уверено „да”, „не” на авторитетно лице; отстояване на собствената гледна точка, изказване на критика към началника). Заключителният етап на тренинга включва обучение в защита от агресията на другите. Групите за Т. З. С. са свързани с други психокорекционни групи. Увереното поведение води до повишаване на самооценката, уверените отговори се превръщат в един от вариантите за комуникация, който помага на участниците да постигнат „зряло” поведение и самоактуализация (самоактуализация).

Т. З. С. се използва в лечението на болни от неврози, при психопатии и в терапията на юноши с различни поведенчески нарушения.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s