В основата на този подход лежат принципите за модифициране на поведението, разработени от Бандура (Бандура, Bandura A., 1969) и Кендал (Кендал, Kendall P. С., 1981).
Бандура разработва проблема за социалното учене (социальное научение), за модификацията на поведението, за агресията и самоефективността. Най-известните му трудове са „Социално учене и развитие на личността” («Социальное научение и развитие личности» (издадена съвместно с Уолтър, Walter R.)), „Принципи на модифицирането на поведението” («Принципы модификации поведения»), „Агресията: анализ от позицията на социалното учене” («Агрессия: анализ с позиций социального научения») и „Теория за социалното учене” («Теория социального научения», публикувана през 1977 г.).
Основното допускане на концепцията за социалното учене на Бандура се заключава в ученето и усвояването на различни форми на поведение чрез наблюдание. За разработването на концепцията способстват трудовете на Мийд (Мид, Mead G. Н.) по темите за имитирането на гласа и жестовете, анализът на процесите на имитация и подражание на Милър (Миллер, Miller N. Е.) и Долард (Доллард, Dollard J. А.), а също така изследванията на Моурер (Моурер, Mowrer О. Н.) по проблема за знаковото обучение и за обучението чрез възнаграждение. Традиционните възгледи за социалното поведение се свеждат основно до това, че личностните изменения и измененията в обкръжението се случват независимо от резултатите на поведението. В трудовете на Бандура се демонстрира, че съществуват отношения на реципрочност между поведението, личностните изменения и промените в социалното обкръжение. Бандура твърди, че човек не просто е движен от вътрешните му сили, но и сам определя условията за промяна в неговата среда; той не просто е подложен на влияния, но и сам е способен да оказва влияние. Той смята, че обучаването на човека в различни форми на поведение в огромна степен включва моделиране, наблюдение и имитация. Бандура обосновава своето допускане, че всяка дейност, включително и човешкото поведение, се опосредстват от символната репрезентация на събитията от заобикалящата среда. Без символизация е трудно да се обясни високата степен на гъвкавост на човешкото поведение. Поведенческите изменения са активно опосредствани от когнитивни компоненти, от осъзнаването (осознание). Човек е способен да регулира своето поведение, благодарение на наблюдаване и осъзнаване на собственото си поведение. Регулатор на поведението е и критиката.
Разработеният от Бандура подход има особено важно значение за развитието на новите форми на психотерапевтична намеса (психотерапевтическое вмешательство). Новост за психотерапевтите е търсенето на интегративни прийоми на работа по пътя на съчетаване на механизмите на оперантното и класическото обуславяне (классическое обуславливание) с подчертаване на важността на когнитивните механизми в регулацията на поведението.
Бандура и неговите последователи придават съществена роля в обучението или откриването на ново адаптивно поведение на моделирането. Чрез моделиране и подкрепяно участие пациентите овладяват нови навици и умения да се справят със своите страхове, върху които са съсредоточени. В класическите серии обучения Бандура демонстрира например как чрез наблюдаване на моделите на поведение в реалния живот или на отразено такова във филми пациентът може да бъде въвлечен в процес на взаимодействие или на общуване с обекти и ситуации, които преди това са предизвиквали страх. Ако последиците от моделираното поведение се награждават, то „ученикът” може да замени своето неадаптивно поведение – така психотерапевтът, с помощта на психодрамата (психодрама), подбуждайки пациентът да се държи по-уверено или показвайки му сам прийоми за уверено поведение, му помага да пренесе този опит в реална среда. Ако от първия път пациентът не придобие такъв опит, то психотерапевтът му предлага няколко пъти да „проиграе” трудната за него ситуация, докато не постигне увереност. Опитният партньор вече се явява добър модел за пациента, обект за подражание или идентификация. Дори прийомът „двойник” в класическата психодрама може да се разглежда като моделиране „отвътре”. В Т. Ч. М. П. Б. могат да бъдат използвани технически прийоми като разказ на пациента за неговия психодраматичен опит с едновременно включване на тренинг (тренинг) по самоинструктиране, записване на алтернативното решение на проблема в рамките на психотерапевтичното занимания, размяната на ролите с психотерапевта и др. Важна е обратната връзка (обратная связь) след пренасянето на опита, получен в психотерапевтичното занимание, в реална микросреда.
Впоследствие Бандура разработва тезата, че както психотерапевтичната реакция, така и реакцията на избягване в процеса на наблюдаване на поведенческите модели се осъществява чрез засилване на чувството на самоефективност. Индивидът развива повишена перцепция на способността си да се справя със специфични ситуации. Това на свой ред намалява болестните очаквания, които спомагат за развитие на тревога и страх, които водят до защитно невротично поведение.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 