365 дни на психотерапията: 250 – Теория за полето на Левин

Левин (Левин, Lewin K., 1890-1947) е германо-американски психолог, известен със своите изследвания в областта на потребностите, волята, афектите, демократичното управление в групите.

Левин изхожда от допускането, че основа на човешката активност в нейните различни форми се явява потребността (квазипотребността). Формиращите се в актуалната ситуация във връзка с възприетите намерения цели насочват активността на човека. Потребността създава в личността система от напрежение, която се стреми към разреждане, в което се и заключава удволтворяването на потребността по Левин. Удовлетворяването на потребността се осъщества в определена ситуация, която Левин нарича психично поле. Всяка вещ в психичното поле се характеризира не според нейните физически свойства, а според начина, по който тя се отнася до потребностите на субекта, което се обуславя от това, че някои вещи имат подбудителна сила, привличат към себе си, имат положителна валентност, а други не притежават такава подбудителна сила и имат отрицателна валентност. По този начин предметите от полето сами по себе си представляват положително и отрицателно заредени валентности по отношение на потребността. Излишъкът от положителни валентности в „полето от признаци” може да доведе до описания от Левин „феномен на пресищане” («феномен пресыщения»). В ситуациите, при които е невъзможно да се прекрати дадено действие, което предизвиква пресищане, леко възниква негативна емоция, агресия.

Във връзка с проблема за потребностите, Левин изучава целеобразуването и целенасоченото поведение, въвежда в психологията комплекс от много важни понятия, които характеризират поведението и са свързани с постигането на целите: целевата структура и целевите нива на индивида, включително реалните и идеалните цели, нивата на претенциите, търсенето на успеха и стремежът да се избягва неуспехът, които служат като фундамент за изучаването на невротичните конфликти.

Трудовете на Левин оказват голямо влияние и на развитието на психотерапията. Неговите изследвания в областта на груповата динамика (групповая динамика) спомагат за развитието на груповата психотерапия (групповая психотерапия), а също така поставят началото на движението на Т-групите (групите за тренинг/Т-групп/групп тренинга).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s