365 дни на психотерапията: 240 – Стилове на ръководство на психотерапевтични групи

Левин и др. (Левин и др., Lewin K. et al., 1939) провеждат класически изследвания на ръководните стилове в малките групи. Авторите разраничават авторитарен, демократичен и либерален стил на ръководство и ги свързват с продуктивността при решаването на груповите задачи и с удовлетвореността на участниците в груповия опит. Авторитарният ръководител определя и насочва груповото поведение; демократичният ръководител формира груповото поведение чрез групова дискусия (групповая дискуссия), а при либералният стил той стои настрана от ръководството и отдава цялата си власт на членовете на групата (Различията между трите стила на ръководство са представени в таблицата по-долу). Изследванията показват, че демократичният ръководител е за предпочитане пред авторитарния, който се стреми към по-строго управление и пред либералния, който се отказва от това да управлява. Демократичният стил на ръководство (както и авторитарният) е свързан с решаването на основните задачи на групата. Стилът на ръководство в терапевтичните групи може да се разглежда също така в диапазона от либерален, центриран върху участника и неструктуриран до авторитарен, центриран върху ръководителя и силно структуриран.

Таблица 11. Основни ръководни стилове

Авторитарен/ Авторитарный	Демократичен/ Демократичный	Либерален/ Попустительствующий
Всички видове поведение се определят от ръководителя	Поведението се определя в групова дискусия (групповая дискуссия) при съдействие на ръководителя	Предоставя се пълна свобода на индивидуалните и груповите решения с минимално участие на ръководителя
Всяка стъпка в дейността на групата е директивно продиктувана от ръководителя	Груповите цели се набелязват в хода на груповата дискусия. Ръководителят често предлага две (или повече) алтернативни процедури за провеждане на груповото занимания.	Материалите за груповите занимания се предоставят от ръководителя, но тази информация се предоставя единствено при запитване
Ръководителят определя индивидуалние задачи и партньорите в работата	Определянето на задачите и изборът на партньорите в тяхното решаване е дело на групата	Ръководителят се държи настрана от ръководството
Ръководителят „субективно” хвали или критикува отделните участници, оставайки встрани от пряко участие в груповия процес.	Ръководителят „обективно” хвали и критикува членовете на групата, постоянно се старае да бъде участник в нея.	Ръководителят рядко коментира действията на участниците и не се опитва да оценява или да регулира хода на събитията

Влияние върху груповите психотерапевти (групповые психотерапевты) може да окаже тяхната предварителна подготовка в конкретно психотерапевтично направление. Обучителните (тренировъчни) програми, от своя страна, преднамерено или косвено формират психотерапевта като лидер в съответствие с определени теоретични положения на конкретния подход. И обратното, индивидуалните особености в характера на психотерапевта могат да влияят на избора му на теория, която в най-голяма степен съответства на неговите нагласи и възгледи за човешката природа.

В основата на социално-психологическите характеристики на ръководните стилове лежат редица допускания, свързани с личностните особености на човека. Пример за такава теория е тази на Макгрегър ((Макгрегор (McGregor H., 1960), известна като теория X и теория Y.

Теория X разглежда хората като слабо подбуждащи самите себе си към активност и като стремящи се да избегнат отговорност. В теория Y се допуска, че хората творчески и отговорно контролират и насочват самите себе си по посока на постигането на своите цели. В силно структурираните групи, центрирани върху ръководителите, участниците се разглеждат като неспособни да помогнат на самите себе си в разрешаването на своите конфликти, поради което ръководителят насочва, води групата и контролира взаимодействията в нея.

Основните разгногласия в съврменната групова терапия (групповая терапия) се отнасят до въпроса за това доколко ръководителят е длъжен да взима участие в групата. Бах (Бах, Bach G., 1954) смята, че структурираният подход засилва началното сътрудничество, понижава тревожността и съпротивите (сопротивление) на ръководителя и участниците, контролира техните очаквания, като така им предоставя възможността да се концентрират върху проблемите на отделната личност и върху целите на групата. Социално-психологическите изследвания дават основание да се твърди, че на ранните стадии в развитието на групите, колкото по-слабо структурирана е групата, толкова повече участници привлича центрираната върху ръководителя ориентация (Goldstein A. et al., 1966).

В психотерапевтичните групи (психотерапевтические группы) ръководителите обикновено играят четири основни роли: на експерт, катализатор, диригент и участник за пример (эксперт, катализатор, диригент, эталонный участник (на поведенческо ниво). Почти във всяко групово взаимодействие ръководителят има възможност да коментира един от многото възникващи едновременно процеси на нивото на един или на няколко участника или на групата като цляо. Функцията на ръководителя по изясняването на смисъла на транзакцията (наричана „процес”) може да варира от коментиране на прости поведенчески актове – чрез наблюдаване на няколко акта и последиците от тях – до по-сложни разсъждения за насоката, мотивацията и сходните патерни в поведението на участниците в групата („тук и сега”/ «здесь и теперь») и извън пределите на групата („някога и там”/ «когда-то и там»), във външния свят (Yalom I., 1975). Коментарите на ръководителя помагат на участниците обективно да оценят своето поведение, да видят нагледно как то влияе на другите и в крайна сметка – да разберат как то влияе на съдържанието на техния „Аз-образ” и на създалите се обстоятелства. Ако обаче ръководителят прекомерно се увлича в предоставянето на информация, на отговори на въпроси и в своята роля на експерт, обикновено това нарушава груповите процеси и психотерапевтичната група започва да прилича на училищен клас. В този контекст груповият психотерапевт трябва оптимално да използва времето на всяко занимание и да проявява (в известен смисъл) сдържаност. Независимо от стила на ръководителя (авторитарен, демократичен, либерален), към основните начини за въздействие върху пациента в психотерапевтичната група се отнасят следните (Кратохвил С., Ташлыков В. А., 1983).:

1. Мълчание: ръководителят мълчи.
2. Съсредоточаване върху групата: ръководителят се обръща към групата като към решаващ фактор. Смята, че ръководенето на групата и решаването на проблемите, които възникват в групата, са нейно дело. Този способ включва 2 вида реакции: деликатен отказ от ръководство и енергично настояване на това, че групата е носител на отговорността.
3. Поддръжка и одобрение: ръководителят поддържа, утешава, одобрява, проявява уважение, съгласие, положително отношение, участие, симпатия, съчувствие.
4. Непряко ръководство: ръководителят води групата непряко. Ако възникнат затруднения, той не говори за тях, игнорира ги или елегантно насочва вниманието на групата към друга тема.
5. Структуриране: ръководителят създава структурата на груповите занимания. Той определя правилата и показва кой е най-добрият път за групата.
6. Критика: ръководителят провокира, критикува групата или нейните членове с известна (по-малка или по-голяма) насмешка. Обвинява, обижда, осмива, критикува защитното поведение.
7. Чувствата на членовете на групите: ръководителят изисква от членовете на групите да изкажат своите чувства и реакции на протичащите събития.
8. Чувствата на ръководителя: ръководителят изразява собствените си чувства.
9. Личният опит на ръководителя: ръководителят разказва на групата за своя личен опит, който има отношение към протичащите в групата събития.
10. Кларификационни (изясняващи – бел. прев.) и конфронтационни въпроси: ръководителят пита членовете на групата относно причините за тяхното поведение. Това е необходимо според вида и контекста на реакцията да води до това членовете на групата да обясняват или да защитават повече своето поведение.
11. Въпросите по отношение на груповата динамика (групповая динамика): ръководителят поощрява участниците към това те да разглеждат дадената ситуация и да преживяват случващото се в групата в динамика, в по-широка перспектива, с по-дълбоко разбиране на протичащите събития в групата.
12. Атмосфера на групата: ръководителят описва онова, което се случва в групата, но с минимум интерпретации (интерпретации) и заключения. Описва настроението на групата така, както самият той го чувства, или обръща внимание на груповите събития, които групата не е забелязала или е недооценила. Тази категория реакции се явява първата от категориите, при които ръководителят разкрива на групата онова, което той самият мисли за случващото се. (Следващите две категории представляват по-ясни и конкретни интерпретации)
13. Интерпретация на груповата ситуация: ръководителят интерпретира взаимодействията на групата, които са по-дълбоки от външните събития. В центъра на обяснението се намира това, което се случва в групата като цяло. В ситуациите, при които се проявява активност единствено на един член на групата, ръководителят обяснява значението на поведението на този участник в контекста на груповото действие.
14. Интерпретация на поведението на отделния член на групата: ръководителят интерпретира събитията и поведението на отделните групови членове. Обяснява тяхното поведение като противодействие или защита, като израз на страх, вина или злоба, или като реакция на определени минали събития. И доколкото тази интерпретация често представя и груповата динамика, тази категория не може ясно да се разграничи от категория 13.
15. Личен живот: ръководителят поощрява членовете на групата да разказват за себе си. Ако участниците говорят за себе си и за своя живот извън групата, то той ги подкрепя в това. Ако те говорят за групата или за себе си в контекста ан групата, той ги поощрява в това да говорят за себе си като отделни индивиди.
16. Минало и семейство: ръководителят поощрява членовете на групата към това те да говорят за значимите събития в техния живот, за отношенията с техните родители, с братята и сестрите им.
17. Промяна на поведението: ръководителят поощрява членовете на групата да споделят кои са онези аспекти на тяхното поведение, които биха искали да изменят.
18. Невербални методи: ръководителят предлага някакъв невербален метод.
19. Разиграването на ролевата ситуация: ръководителят предлага да се разгриае ролевата ситуация (психодраматичен метод).

Между способите и С. Н. Р. Н. П. Г. не се разграничават ясно детерминирани варианти за тяхното съчетаване. Ръководителите на гъвкави ефективни групи признават, че им се налага през цялото време, докато се развива групата, да променят своя стил на ръководство според конкретната ситуация и според проблемите на пациентите. Авторитарното ръководство е по-целесъобразно, когато задачата е по-силно структурирана, когато членовете на групата изпитват силен стрес и динамиката на групата е толкова неясна за участниците, че те не могат пълно и точно да осъзнаят какво се случва. И обратното, колкото по-ефективно е поведението на членовете на групата, толкова по-малко активен е груповият психотерапевт. С цел да се повиши компетентността на груповите психотерапевти, се явява целесъобразно груповите занимания да се съпровождат от видеозаписи и последваща супервизия (супервизия).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8