365 дни на психотерапията: 238 – Общество на анонимните алкохолици

Обществото АА възниква след срещата в гр. Ейкрън (Акрон), щат Охайо (США), на двама „безнадеждни” — борсовият посредник Бил (Уилям) Грифит Уилсън, (Уильям Гриффит Вильсон, 1895-1971) и хирургът Боб (Робърт Халбрук Смит, Роберт Хальбрук Смит, 1879-1950). Бил вече е преминал целия курс на лечение в десетки наркологични учреждения, а Боб не може вече да оперира. Благодарение на Обществото АА и двамата отказват алкохола до края на живота си.

За рождена дата на Обществото АА е прието да се смята 10 юни 1935 г. Основата на движението АА е заложена няколко години по-рано от членовете на научно-религиозната Оксфордска група. Един от идеолозите на тази група е Юнг (Юнг, Jung С. G.), чиито идеи намират отражение в принципите на работа на групата АА. През 1953 г. Обществото АА включва 111 000 члена, обединени в 5000 групи (основно в САЩ и Канада), като през 1988 г. то вече обхваща 1,7 мл. души (над 83 000 групи). Понастоящем програмата АА се използва в 140 страни и наброява повече от 3 млн членове. Гербът на Обществото АА е кръг с вписан в него триъгълник. Кръгът е символ на глобалното значение на Обществото АА, а страните на триъгълника символизират оздравяването, единството и помощта.

Основа на съществуването на АА е анонимността, която изпълнява две различни, но еднакво важни функции:

— на ниво лично общуване анонимността позволява на членовете на общността да предотвратят разгласяването на факта, че те са болни от алкохолизъм — болест, порицавана от обществото;

— при контактите с пресата, радиото, телевизията, анонимността подчертава равенството между всички членове на общността, като така се пресича възможността да се възползва някой от нейните членове за постигане на признание, власт, обогатяване и други лични изгоди.

Уставът на Анонимните Алкохолици забранява каквато и да било реклама на Обществото. АА имат готовност да предоставят всякаква информация за своята дейност на всички желаещи това, но никога активно не въвличат хора в общността. Който и да било член от групата на АА може във всеки един момент да излезе от него и отново да се върне във всяка една друга група.

Доброволността на взетото решение има свой много силен психотерапевтичен момент и мобилизира болния от алкохолизъм да се отнася към собственото си лечение и оздравяване с по-голяма отговорност.

През 1939 г. е издадена първата книга „Анонимни Алкохолици”, в която алкохолизмът се описва от гледна точка на самите болни от него, формулирани са основните духовни идеи и 12 стъпки (степени) в програмата АА, която се предлага като програма за оздравяване.

Предлаганата от Обществото АА оздравителна програма е изложена в „12 стъпки” («12 шагах»). За да се поддържа единството на Обществото АА спомагат 12 традиции. Основната съществена информация за Обществото АА се съдържа в т.н. „Преамбюл АА” (Преамбул АА): „Анонимните Алкохолици са общество от мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сили и надежди с цел да решат своя общ проблем и да си помагат един друг да оздравеят. Единствено условие за членство е желанието на човек да не пие повече. В Обществото АА няма членски внос и билети. То само се обезпечава чрез доброволни вноски. Обществото АА не е свързано с никакви секти, вероизповедания, партии или организации; то не втъпва в никакви полемики, не взима която и да било гледна точка в каквито и да било спорове. Нашата основна цел е запазването на трезвеността и помагането на другите алкохолици в нейното постигане.”

Първото запознанство със съдържанието на „12 стъпки” («12 шагов») може да подбуди подозрението, че се опитват да те примамят в някаква организация или секта. Така могат да разсъждават единствено онези, които са запознати повърхносно с програмата и поради това не знаят, че никой не изисква от членовете на Обществото АА никой не изисква признаване на една-единствена концепция за Бог („сила по-голяма от самите нас”). При по-внимателно изучаване на съдържанието на „12 стъпки” лесно може да се забележи, че всеки един член на Обществото АА сам определя своята „Висша сила” („Висшая сила”), т.е. Бога, „както той самият Го разбира” и никой от останалите членове не е в правото да диктува каквото и да било. Един от основателите на обществото АА, Бил, в книгата със заглавие „АА достига до зрялост” («АА достигают зрелости») пише по този въпрос: „На атеистите и агностиците кажи ясно, че нашето мнение е, че те съвсем не са длъжни да приемат Бога. Нека вместо Бога да признаят някоя своя разумна истина. Най-важното е всички те да вярват, че съществува някаква сила, по-голяма от тях самите”.

Програмата на практика е достъпна за всеки алкохолик, без значение неговата възраст, образование, обществено положение, религия. Тя позволява да се достигне до същността на болестта (зависимостта) и до самия себе си, да се проанализират собствените междуличностни контакти, да се опознаят и обогатят потенциалните възможности на собствения „Аз”, а също така дава ориентири как да се постигне трезвеността. Трезвеността в Обществото АА се разбира значително по-широко от постигането на абстиненция, доколкото трезвеността предполага друг, променен начин на мислене, на възприемане на себе си и на другите, а също така способност да живееш и да функционираш зряло и „трезво”. Формулираните в „12-те стъпки” цели се реализират от отделните членове на групата различно, а „стъпките” единствено очертават последователността на анализа на собствените преживявания, опит и постигнати промени. Това, което се случва с човека, добросъвестно изпълняващ програмата „12 стъпки” твърде много прилича на случващото се с него по време на психотерапевтичния процес (Woronowicz В. Т., 1990, 1992). Задължителните норми, форми на работа и езикови изрази значително се различават помежду си, но процесът на самопознание и на запознаване със собствените проблеми, проявяването на готовност към лични преживявания и самите изменения на поведението са много сходни. Нека погледнем от този ъгъл отделните стъпки:

1-ва стъпка — „Ние признаваме нашето безсилие пред алкохола, признаваме, че сме загубили контрол над живота си” — това е началото на всички действия, които способстват за прекратяването на алкохолизацията. Подчертава се необходимостта от признаване на собственото безсилие по отношение на алкохола и неизбежната си капитулация, без което не може да започне процесът на оздравяване. Това е много важна стъпка, защото единствено осъзнаването (осознание) на собственото безсилие и загубата на контрол над собствения си живот, а също така убеждението (убеждение) в окончателното му поражение могат да предизвикат у алкохолика потребността да се обърне за помощ.

2-ра стъпка — „Ние достигнахме до убеждението, че единствено Силата, по-могъща от нашата собствена, може да ни върне здравето” — това призовава към смаляване на собственото „Аз”, защото вярата в „По-могъщата сила” (Сила более могучая) е несъвместима с чувството за собствена изключителност, за своето всемогъщество. Опирането на „По-могъщата сила” се осъществява както посредством признаването на съществуването на Бога („както ние Го разбираме”), така и чрез обръщането за помощ към друг човек (към терапевта, съпругата, спонсора на Обществото АА) или към колектива. 2-рата стъпка позволява на алкохолика да се избави от чувството, че е „център на мирозданието” и свързаните с него гнетящи задължения.

3-та стъпка — „Взимаме решението да прехвърлим нашата воля и живота ни на Бога, както ние Го разбираме” — това е начална стъпка, доколкото човекът се опира на действия, които ограничават собствената му воля и чувството за сила. В трудните житейски моменти, подкрепяща хората, преработващи тази стъпка, могат да се окажат молитвата за душевен покой, която членовете на Обществото на АА заимстват от римския император Марк Аврелий: „Боже, дай ми разум и душевен покой да приема онова, което не мога да променя, мъжество — да изменя онова, което мога и мъдрост — да отлича едното от другото.”

4-та стъпка — „Дълбоко и безстрашно оценяваме себе си и живота си от морална гледна точка” — това е призив да погледне човек честно, без да се лъже, като отбелязва своите недостатъци и достойнства и паралелно с това осъзнава причините за случващото се. Добросъвестният и искрен анализ („от нравствена гледна точка”) дава истинна диагноза на ситуацията, което, от своя страна, позволява да се предприемат мерки, насочени към постигане на желаните изменения.

5-та стъпка — „Признаваме пред Бога, пред себе си и пред който и да било друг истинската природа на нашите заблуди” — това може да се сравни с изповедта, която освобождава човека от чувството за самота, позволява му да се надява на прошка от страна на другия човек и на примирение със самия него. Избавянето от чувствата за изолация и вина и същевременно с това придобиването на реалистичен образ за самия себе си са поредицата от действия по пътя към постигане на състояние на вътрешен покой, който дава възможност за оздравяване (трезвеност).

6-та стъпка — „Подготвяме се възможно най-пълно Бог да ни избави от всички наши недостатъци” — това предлага да се приготвиш за по-нататъшни изменения. Готовността да се избавиш от всички свои слабости се явява условие за усъвършенстване. Независимо че съвършенството е недостижимо за повечето хора, те могат да се стремят към зададената цел, постоянно да се самоусъвършенстват.

7-та стъпка — „Молим Го смирено да поправи всички наши недостатъци” — това полага фундамента на пълната капитулация, подготовката за която се провежда по-рано. Особено се подчертава необходимостта от смирение (да не се смесва с унижение) и от изменение на жизнените условия. Дългогодишният опит показва, че нито един алкохолик не е способен да запази трезвеността, забравяйки за чувството на смирение.

8-ма стъпка — „Съставяме списък на всички онези, на които сме причинили зло, и се преизпълваме с желание да поправим вината си пред тях”.

9-та стъпка — „Лично обезщетяваме причинената на тези хора вина, където това е възможно, освен в онези случаи, когато това може да навреди на тях или на някой друг” — това е стъпка от конкретни действия, които позволяват да се подредят отношенията с околните. Предлага се да се извърши огромна работа в емоционалната сфера, без чиято е невъзможно собственото прераждане и промяната на отношенията с другите хора. Съставянето на списък на онези, на които сме причинили вреда, и обезщетяването им за причинените вреди позволява в крайна сметка да се избавим от чувството за вина и да приемем последиците, което замества преживяваното по-рано чувство за несправедливост. Извършването на този акт, както и при психотерапията, позволява оздравителният процес да продължи.

10-та стъпка —  „Продължаваме самоанализа (самоанализ) и когато допускаме грешки, ги признаваме веднага” — това учи хората да си правят изводи, всекидневно да отбелязват както своите добри, така и слаби страни на характера, да ги признават, да ги поправят „в движение”. Тази стъпка предпазва от завръщане към старите представи и поведение, които биха могли да забавят процеса на оздравяване и да провокират завръщане към употребата на алкохол.

11-та стъпка — „Стремим се по пътя на молитвата и на размишлението да задълбочим контакта си с Бога както ние го разбираме, молим се единствено да научим каква е неговата воля, която ние трябва да изпълним и той да ни даде сили за това” — това за пореден път укрепва смирението и довършва капитулацията, а също така подчертава „духовния” аспект на програмата.

12-та стъпка — „След нашето духовно пробуждане, ние положихме усилия да предадем смисъла на нашите идеи на други алкохолици и да приложим тези принципи във всичко, което правим” — това е допингът за всички онези, които вече трезви, живеят „нов живот”. Те разбират, че временният им успех може да се затвърди, ако споделят опита си с другите. „Да носиш послание” по пътя на оказване на помощ на другите дава удовлетворение и едновременно с това възпитава чувство за уважение към самия себе си, без които алкохоликът не може да достигне пълна трезвост.

Не е трудно да се забележи, че 1-вата стъпка съответства на замяната на образа на човека, който контролира количеството на изпития алкохол, с образа на личността, която не успява да направи това. Доколкото опитът с многочислените проби за самостоятелно решаване на алкохолните проблеми учи, че завръщането към здравословният начин на живот без външно въздействие е невъзможен, е необходимо да се търси Висша Сила, която би могла да помогне в това (2-ра стъпка). Следващото действие трябва да бъде изразяването на съгласие от страна на човека да се възползва от тази помощ (3-та стъпка). На следващо място протича анализ на ситуацията, предизвикваща страх и чувство за вина (4-та стъпка). След това се очаква човекът да сподели своите проблеми с Висшата Сила и с другите хора, т.е. да се избави от чувството за самота и да получи надежда за опрощение (5-та стъпка). След съответната подготовка (6-та стъпка) човекът се обръща към Висшата сила с молба за помощ в извършването на промяната (7-ма стъпка). Съставянето на списък на обидените (8-ма стъпка) позволява да се поправи и забрави извършеното зло (9-та стъпка). 10-та стъпка представлява съвет за систематично повторение на 4-та и 5-та стъпка с цел запазването на емоционалното равновесие, което осигурява непрекъснатост на оздравителния процес. По време на преработката на 11-та стъпка се укрепва фундамента, заложен на 3-тата, т.е. вярата в помощта на Висшата Сила. 12-та стъпка е венецът на всички преминати стъпки, тя възпява животът и безкористното деяние.

Програмата на Обществото на АА „12 стъпки” определя насочеността и етапите в психотерапевтичния процес и, подобно на нея (на психотерапията – бел. прев.), позволява да се отстранят признаците на болестта, а също така да се постигнат изменения в състоянието на здраве и в поведението с помощта на психологични средства.

Най-компетентни хора в тази област се явяват специално подготвените терапевти-консултанти, бивши алкохолици, неупотребяващи алкохол  в продължение на няколко години и членове на Общността на АА.

След известна адаптация, програмата „12 стъпки” намира приложение в стотици други групи за самопомощ. По света съществуват например групи на Анонимните наркомани (Анонимных наркоманов (от 1953 г.), на Анонимните хазартни играчи (Анонимных азартных игроков (от 1957 г.), на Анонимните лакомници (Анонимных обжор (от 1960 г.), на Анонимните лица с емоционални проблеми (Анонимных лиц с эмоциональными проблемами (от 1971 г.), на Анонимните длъжници (Анонимных должников, от 1976 г.). на Анонимните кокаинисти (Анонимных кокаинистов (от 1982 г.), на Анонимните никотинисти (Анонимных никотинистов (от 1985 г.), а също така групи на Възрастни деца на алкохолици (Взрослых детей алкоголиков (от 1984 г.). Освен това съществуват групи на Анонимните астматици (Анонимных астматиков), на Страдащите от мигрена  (Страдающих мигренью), на извършилите суицид (Суицидентов), на хората със семейни проблеми (людей, имеющих семейные проблемы), и т. н.  Тези факти еднозначно говорят за универсалността и популярността на програмата „12 стъпки”.

В Голямата книга (Большая книга), която също така наричат Библията на Анонимните Алкохолици, се съдържат 30 лични истории на болестта, в които алкохолици честно разказват за своето алкохолно минало и за своето завръщане към трезвения начин на живот. Книгата „Анонимни Алкохолици” става основен текст на обществото и това се е запазило и до днес. Бързото разрастване на движението АА в САЩ след публикуването на тази книга предизвиква много проблеми в него, свързани с членството, парите, личните взаимоотношения, ръководството на групата и др. За да се преодолеят възникналите в хода на развитието на АА проблеми, през 1946 г. са публикувани, а след това и одобрени в Първата международна конвенция на АА в Кливланд през 1950 г 12 традиции:

  1. Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място, личното оздравяване зависи от единството на АА.
  2. В работата на нашата група има един най-висш авторитет — любящият Бог, който ние възприемаме така, както той може изглежда в нашето групово съзнание. Нашите ръководители са единствено доверени изпълнители, но те не нареждат.
  3. Единственото условие за да станеш член на АА е желанието да спреш да пиеш.
  4. Всяка група трябва да бъде напълно самостоятелна, като единствено изключение са въпросите, свързани с други групи или с АА като цяло.
  5. Всяка група има една единствена цел и тя е нашите идеи да достигнат до онези алкохолици, които все още страдат.
  6. Групите АА никога не трябва да бъдат поддържани, финансирани или да предоставят името АА на каквито и да било родствени организации или странични компании, за да не ни отвличат от основната ни дейност проблеми, свързани с парите, собствеността и престижа.
  7. Всяка група АА трябва да разчита напълно единствено на собствените си сили и да отказва помощ отвън.
  8. Обществото на Анонимните Алкохолици трябва винаги да остава непрофесионално обединение, макар нашите служби да могат да наемат работници, които притежават определена квалификация.
  9. Обществото АА никога не трябва да бъде обект на сурова система за управление; ние обаче можем да създаваме служби или комитети, опосредствано подчинени на онези, които те обслужват.
  10. Обществото АА не се придържа към никакво мнение по въпроси извън неговата дейност, ето защо името АА не трябва да бъде въвличано в каквито и да било обществени дискусии.
  11. Нашата политика на взаимоотношения с обществеността се основава на привлекателността на нашите идеи, а не на пропаганда, ние сме длъжни винаги да запазваме анонимността на нашите контакти с пресата, радиото и киното.
  12. Анонимността е духовната основа на всички наши традиции, която постоянно ни напомня за това, че основни са принципите, а не личността.

Обществото АА издава информационни брошури и преиздава основните книги: „Анонимните Алкохолици” («Анонимные Алкоголики»), „12 стъпки и 12 традиции” («12 шагов и 12 традиций»),
„Да живееш трезвен” («Жить трезвым»).

Един от видните деятели на общността АА Виктор О., отговаря следното, когато го питат има ли методи и програми по-ефективни от АА: „Да, несъмнено има — това е съвместната работа между АА и професионалистите”. Подходите, откривани в обществото АА лежат в основата на лечебните програми в много рехабилитационни центрове за наркозависими.

Първите групи АА в нашата страна са организирани през 1988 г. (в Ленинград — групи „Диамант” («Алмаз») и „Нева” («Нева»), в Москва — група «Московски начинаещи” («Московские начинающие»). Понастоящем движението АА в Русия се разширява, като групи АА има на практика във всички големи градове.

**

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s