Метод, насочен към интегрирането на различни направления и едновременно правещ опит да обезпечи научен фундамент на психотерапевтичната дейност. Този метод е наричан също интегративна гещалт-терапия. Интегративната терапия започва да развива в средата на 60-те години на 20-ти век немският психолог, теолог и философ Петцолд ((Петцольд (Petzold H., род. през 1942 г.)) съвместно с неговите сътрудници. По Петцолд „интегративната терапия свързва метода с конфликта-центрирания, дълбинен подход, който включва в себе си упражнения и преживяване на определени емоции”. Тя разширява принципът на класическата гещалт-терапия „тук и сега” («здесь-и-сейчас») и едновременно с това времевата перспектива, хоризонтите на миналото и бъдещето, като същевременно с това отчита времевия континуум, социалното и екологичното пространство в качеството им на контекст. Интегративната терапия се разбира като интегративна интервенция.
И. П. П. П. е насочена към това човекът да бъде възприеман като едно цяло и да му се предложи съответната терапия. Тя се основава в своите положения на опита на съвременните изследвания в областта на психотерапията, които доказват, че повечето подходи в психотерапията имат общи основополагащи, но различни фактори за въздействие и че благодарение на съвместяването на тези фактори може да се избегне едностранната насоченост на психотерапията. Петцолд се опитва да обедини в интегративната терапия теорията и практиката на психоанализата (психоанализ), на гещалт-терапията (гештальт-терапия), на психодрамата (психодрама), на телесно-ориентираната психотерапия (телесно-ориентированная психотерапия) и на когнитивно-поведенческата психотерапия (когнитивно-поведенческая психотерапия). Не трябва да възниква случайно смесване на посочените терапии (еклектизъм/ эклектизм), а, напротив, следва да има изразен стремеж към всеобхватен систематичен подход.
В професионалното изграждане на Петцолд значително повлияват личните му срещи с водещи философи и психотерапевти, които и водят до развитието на интегративната терапия. Доколкото развитието на И. П. П. П. ясно показва влиянието на основателя върху разработения от него метод, за кратко ще се спрем на този аспект.
По време на своето обучение Петцолд започва да се увлича от философия и психотерапия. Силно влияние върху него оказват Мерло-Понти ((Мерло-Понти, Merleau-Ponty M. J. J., 1908-1961)), известен френски екзистенциалист и феноменолог, а също така философите Марсел ((Марсель (Марсель, Marcel G. Н., 1889-1973)), Фуко (Фуко, Fuocault M., 1926-1984), Рикьор ((Рикёр (Ricoer P., 1913)). Благодарение на срещата си с руския психолог, лекар и философ В. Н. Илин ((В. Н. Илин, (1890-1974)), Петцолд научава за „терапевтичния театър” (терапевтический театър), а при психиатъра Морено ((Морено, (Moreno J. L, 1889-1974)) той задълбочава своите познания по психодрама. В САЩ Петцолд се занимава с хуманистична психотерапия и с разнообразни форми на телесно-ориентирана психотерапия. Той също така се запознава с унгарската психоанализа, повлияна от работата на психиатъра и аналитика Ференци (Ференци, Ferenczi S., 1873-1933).
Неговите разностранни знания и интереси водят до опита му да интегрира различни направления и да обоснове тази интеграция научно. Човекът в интегративната терапия има душа и тяло и води един душевно-телесен живот. На него са му присъщи както съзнателни, така и неосъзнати стремежи и чувства. От първата минута на своя живот, той обменя информация със заобикалящия го свят и с близките му хора. Много впечатления той възприема чрез тялото си и запазва в своята „телесна памет”. Хората изразяват себе си чрез жестовете, използват творчески своето тяло, например в танца, и действат с помощта на своето тяло.
Невъзможно е да си представим развитието на човека без взаимния обмен на последния с другите хора: „Човекът се изгражда чрез своите близки” (Петцхолд). Съвременните познания в областта на изследването на бебета потвърждават това. Взамният обмен и развитието са присъщи на всяка една възраст, като фазата на зрелостта в никакъв случай не може да бъде изключение по отношение на развитието. Душевните травми и обиди в ранното детство могат да бъдат преработени и по-късно, вече под формата на опит, в творческа енергия: точно както същите отношения и връзки могат да забавят развитието и да нанасят вреди.
И. П. П. П. се основава на съвременните знания в областта на на един зрял човек.
Да бъдеш „в едно единно цяло със себе си” («единый») с самим собой (отождествление) — подобен опит се преживява още в майчината утроба. Петцолд говори за „архаичното Аз-тяло” на още нероденото дете: ембрионът чувства, опознава и си спомня себе си чрез своето тяло. Към края на първата му година, у детето възниква „рефлективно Аз”, то осъзнато разглежда себе си като независим човек и използва реакциите на своите близки, за да построи своята индивидуалност, която се променя в хода на целия му живот. Обществените условия, в които живеят хората и които им предписват определени роли, оказват влияние на възникването на всякакъв тип опит у човека и на последиците от него. Доколкото хората са свързани със света на социалните отношения, със семейството, с обществото, с работния си колектив или с приятелския си кръг, те се намират под тяхното непрекъснато влияние. Добрите, щастливи отношения обуславят развитието на човека и привнасят в живота му развитието, които доказват, че през целия живот могат да се случват събития, които повтаряйки се, се преживяват болезнено, причиняват вреди и дори водят до болест или до нарушение. Към тях се отнасят продължителният стрес, повишените изисквания, загубите, неопределеността, потискането на чувствата и конфликтите. По същият начин, човек е способен да опознае и неща (преживявания – бел. прев.), които биха могли да му помогнат и да го подкрепят при преодоляването на неголеми затруднения. Всеки човек преживява своето собствено индивидуално развитие и преживява своя живот със собствения си товар и затруднения от страна на своите социални отношения и от заобикалящия го свят. На това се придава особено значение в И. П. П. П. и поради това не съществуват утвърдени схеми за възникване на болестите и нарушенията.
И. П. П. П. се провежда в индивидуална и групова форма с деца, младежи, възрастни, стари и умиращи хора. Тя се опира на методи от различни хуманистични, телесно-ориентирани (интегративна телесна терапия и терапия с движение) и творчески терапевтични подходи и използва беседи в групи и индивидуално по метода на гещалт-терапията.
Особено важни са доверителните, емпатичните и подкрепящи отношения между психотерапевта и пациента. Подобна терапевтична атмосфера помага на последния да даде воля на своите чувства, да ги изрази и осмисли с помощта на съответните средства – чрез музика, живопис, движение, телесен контакт. В И. П. П. П,. никога не става дума за това човек да съумее да се прояви в цялата си пълнота, а вместо това в края на всяка среща се прави опит да се осъзнае какво се е случило. Терапията не може да бъде успешна без размисли по темата защо са възникнали едни или други чувства, какво е тяхното значение „тук и сега” (здесь и сейчась), какво се крие зад тях в миналото и как можем с помощта на днешния опит да моделираме нашето бъдеще. В хода на цялата терапия (и на всяка отделна среща) пациентите чувстват нивото на потапяне в техните собствени чувства и знания за самите тях. По правило, срещата започва с това, че пациентите размишляват за нещо, а психотерапевтът ги води към това да могат да се проявяват представите и чувствата, съпровождащи техния проблем, и показват на пациента откъде произлизат те. Живописта с използване на различни материали може да подпомогне този процес. Спомените могат да се разглеждат по време на психодрамата или на куклено представление по отделни сцени. Може да се навлиза все по-дълбоко в чувствата на пациентите, докато пациентите се потопят напълно в това чувство и то обхване цялото им тяло. Този процес може да бъде подкрепян от психотерапевта с помощта на определени докосвания или чрез прилагане на специални положения на тялото. В заключение протича „автономна телесна реакция” (автономная телесная реакция), чувството – омраза, тъга, болка или радост – се усети физически и намери начин да бъде изразено. Обмисля се последваща беседа относно преживяното.
С помощта на техники от поведенческата психотерапия (поведенеская психотерапия), пациентите изпробват нови модели на поведение. От гледна точка на И. П. П. П. съществуват четири способа, които водят до
оздравяване: знанието за смисъла му и вникването в самия проблем, коригиращият емоционален опит (корригирующий эмоциональный опыт), емоционално „подхранване” (эмоциональная «подпитка)»,която показва на пациента, че „тук и сега” („здесь и сейчас”) той може да изпита нещо повече отпреди; това се подпомага от активизирането на творческия му потенциа, а опитът от преживяването на чувство за солидарност в групата му помага да си изгради представа за обществените отношения. Терапията се прилага при лечението на неврозите, на психосоматичните нарушения, на психозите, а също така при алкохолна и наркотична зависимост. Тя може да се използва за съпровождане на душевноболни хора, на хора с неизлечими и хронични заболявания, за целите на рехабилитацията и самопознанието.
И. П. П. П., по правило, продължава пет години. Към практикуването ù се допускат хора с психосоциални професии, педагози и лечебни педагози, социални и медицински работници. В обучителния курс по И. П. П. П. влизат 1000 часа теория и практика, а също така около 500 часа, ориентирани към самопознание с помощта на анализ и на супервизия (супервизия). В немскоговорящите страни тази методика понастоящем се използва от няколкостотин специалисти.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 