МЕСМЕР Франц (Mesmer F. А., 1734-1815). Роден е в Австрия. През 1766 г. той е удостоен със степен доктор по медицина от Виенския университет за дисертацията си „За влиянието на звездите и планетите като лечебни сили” («О влиянии звезд и планет как лечебных сил»). Още преди М. са разработени теориите за планетарния магнитен флуид (Парацелс, Парацельс, XVI в.), за магнитното поле на човека (Хелмонт, Гельмонт, XVI в.), магнитотерапия (магнетотерапи, Максуел, Максвелл, XVII в.). Под влиянието на тези концепции М. въвежда идеята за универсалния флуид като особена физическа субстанция, която притежава, подобно на магнита, особена сила, която той нарича „животински магнетизъм” («животный магнетизм»). М. твърди, че в състоянието на магнетичен сън или на транс някои хорa могат да предскажат бъдещето, да възпроизведат далечното минало, като действието на техните сетивни органи може да се разпространи на всякакво разстояние, те са способни да виждат вътрешностите на собственото си тяло или на телата на другите, да разпознават болестите, а също така да определят средствата за лечението им.
Същността на механизма на лечебния магнетизъм за М. е изпълнена с физиологично, а не с психично съдържание. В началото на своята практика М. с помощта на магнит, а впоследствие и без него успешно лекува болни, въвеждайки ги в състояние на транс, наречено „криза” („криза”) (конвулсия/конвульсия), която по неговите представи води до по-хармонично разпределяне на „нервния флуид” («нервный флюид»), което способства излекуването.
М. остава в историята на психотерапията не с някакво научно откритие, а с разработения от него метод за лечение. Този метод за индукция и за използване на транса с терапевтична цел както в групов, така и в индивидуален формат, е напълно невербален. Предложеният от М. термин „рапорт” («раппорт») обозначава физически контакт, благодарение на който протича предаване на „флуида” от магнетизьора към пациента. В условията на груповия сеанс М. използва различни намагнетизирани от него предмети, докосвайки се до които и един до друг пациентите изграждат верига, по която „циркулира флуидът”. За същата цел М. използва стъклена пръчица, с която докосва телата на пациентите, а също така и музикални инструменти, звученето на които спомага за предаването на магнетни вълни. В индивидуалните сеанси М. използва активно различни докосвания (натискане със собствените колене на коленете на пациента, хващане на ръцете на пациента и потъркване на пръстите, докосване и преминаване надолу по тялото).
Независимо от критиките на различни комисии учени по отношение на теоретичната обосновка на неговия метод от самия М., интересът в медицината и обществото към магнетизма се запазва. Известно е, че изпълненията на сцената на знамените магнетизьори (месмеристи) привличат вниманието на учени и лекари (Бернгейм (Bernheim H.), Брейд (Braid J.), Льебо (Liebault А. А.), Шарко (Charcot J. M. и др.)) към феномена на месмеризма, към неговото изучаване, което спомага за развитието на научни теории и прaктически методи за хипнотизъм през XIX век.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 