Характеризира се с 1) спешен характер на оказаната помощ, като помощта е свързана с наличието на жизнено важни за пациента проблеми, които изискват активната намеса на психотерапевта в ситуацията и оказването на емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка) на пациента (суицидно поведение, фобии и др.); 2) разкриване на вътреличностни конфликти и коригиране на неадаптивните когнитивни нагласи, които спомагат за задълбочаването на кризата; 3) моделиране на психотравмиращата ситуация, отреагиране на емоциите и търсене на изход от конфликта по време на психотерапевтичните занимания.
Съществуват модификации на И. П., основани на бихевиористкия и на интеракционисткия модел, използват се също опитът от когнитивно-поведенческата психотерапия (когнитивно-поведенческая психотерапия) и от невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование). И. П. се осъществява в индивидуална, семейна и групова форма и има краткосрочен характер (1-15 психотерапевтични часа).
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 