Отнася се към сугестивните методи за въздействие в състояние на бодърстване. Същността му се състои в отвличането на вниманието на болния от патогенните мисли, идеи, болезнени спомени, „глупави привички” и едновременното укрепване на волята и „възприемане на по-възвишени възгледи, които дават на болния възможност да се справи със своето болестно състояние”. В. М. Бехтерев (В. М. Бехтерев) вижда преимуществото на този метод, назован от него „лечение чрез превъзпитание” (лечение перевоспитанием) в съчетаването на убеждение (убеждение) и внушение (внушение), където внушението се прилага единствено като удобен способ за отвличане на вниманието от натрапливите мисли, в убеждението, осъществявано в пасивно състояние на болния, насочено по-скоро към укрепване на волята и към формиране на нови „асоциации”. Авторът допуска, че в редица случаи методът може да бъде по-ефективен, отколкото класическият метод за логично убеждение, доколкото борбата с болезнените симптоми по пътя на критичното обсъждане може да отнеме много сили у пациентите, а за болните със слабо развита критика (както и за децата) „прийомът на убеждаването въобще трябва да бъде признат за неефективен в постигането на целта”.
На болния се предлага да затвори очи и да се вглъби в себе си, без да мисли за нищо. Ако човек не може да разсее мислите си, бива съветван да се съсредоточи върху това, че сякаш заспива. След това се прави опит в болния да се укрепи „чрез убеждаване или чрез внушаване на мисълта, че той винаги трябва да „се отвлича от своята пагубна привичка и в никакъв случай да не ù се поддава”, че той има достатъчно воля за това и т.н. Необходимо е болният да възприеме и достатъчно високи нравствени възгледи, които биха го задържали далеч от болестния навик и биха поддържали „стабилната му воля” («стойкость его воли»), или биха насочвали вниманието му към други интереси или друг вид дейност,. С болния се провеждат редица подобни сеанси.
Методът се прилага в лечението на пациенти с натрапливи състояния и действия, при болни, преживяли „едни или други нравствени сътресения” («те или иные нравственные потрясения»), както и при такива с глупави привички (тютюнопушене, злоупотреба с наркотици).
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 