365 дни на психотерапията: 166 – Дългосрочна психотерапия

На английски език – long-term Psychotherapy. Представлява психодинамичен психотерапевтичен процес. За Д. П. може да се говори, когато курсът на лечение превишава 40-50 сеанса. По същество продължителното лечение няма фиксиран край, често курсът психодинамична психотерапия продължава няколко години. Продължителността на лечението зависи от броя на конфликтните зони, които трябва да бъдат преработени в хода на лечебния процес.  Психотерапевтичните занимания обикновено се провеждат два-три пъти седмично (за сравнение – обичайно сеансите на краткосрочната психодинамична психотерапия ((краткосрочная психодинамическая психотерапия (Brief Psychodynamic Psychotherapy)) се провеждат веднъж седмично. Честите срещи с пациента позволяват на лекаря да проникне по-дълбоко в неговия вътрешен живот, водят до по-пълно развитие на преноса (перенос), а също така подкрепят болния по време на целия период на лечение. Д. П. съсредоточава вниманието върху споделяното с психотерапевта минало на пациента (докато краткосрочната психодинамична психотерапия е фокусирана върху основния конфликт и в по-голяма степен се опира на способността на самия пациент да прави изводи и да прилага на практика онова, което е постигнато в хода на психотерапевтичната работа). При задълбочаването на взаимното разбиране между пациента и психотерапевта, се разширява себепознанието на пациента, разкриват се и се разрешават неговите вътрешни безсъзнателни конфликти, формира се неговото разбиране за механизмите на психична дейност, което в края на краищата позволява процесът на лечение да завърши. Урсано, Зоненберг, Лазар ((Урсано, Зонненберг, Лазар (Ursano R. J., Sonnenberg S.M., Lazar S.G., 1992)) разграничават следните критерии за завършена психодинамична психотерапия. Пациентът: 1) чувства отслабване на симптомите, симптомите се възприемат като нещо чуждо; 2) осъзнава своите характерни защитни механизми; 3) способен е да разбере и признае своите типични реакции на пренос; 4) продължава своя самоанализ (самоанализ) в качеството му на метод за разрешаване на своите вътрешни конфликти. В идеалния случай самият пациент повдига въпроса за завършването на лечението, макар че той може да бъде поставен и от психотерапевта след анализ на разсъжденията и преживяванията на пациента по този повод.

Датата на завършване на лечението се опрeделя по взаимно съгласие на психотерапевта и пациента няколко месеца, а понякога и половин година предварително.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s