Задачата на С. П. е с помощта на психотерапевтични въздействия не само да лекува болестта и да осъществява психохигиенни и психопрофилактични мероприятия, но и да подобри социалното поведение на индивида. Тук не се правят разлики между психично болните, престъпниците, лицата с отклонения в поведението и т.н. Методите на психотерапията се разглеждат като адекватни начини за коригиране на всички форми на отклонения и на делинквентното поведение.
Интересът към С. П. нараства предвид все по-голямата интеграция на психотерапията в различни области на медицината и на социалната практика. Ако се вземе предвид понятие като интеграция на ниво система, то може да се говори за интеграция на психотерапията в обществото, в медицината, в лечението на болестта, като се отчита нейната биопсихосоциална същност и др.
Не предизвиква съмнения наличието на тясна връзка между „социалното” (социальное) и „медицинското” (медицинское) (включително и психичното) здраве на обществото. Пример за това е актуалната ситуация в нашата страна. Значителната обществено-политическа трансформация в обществото предизвиква у много хора чувството за неувереност, неопределеност, незащитеност, обърканост, усещане за загуба на опора, което се изразява в напрегнатост, а често и в агресивност. На този фон нараства значението на психотерапевтичната служна, нейната интеграция в обществения живот, което е обусловено от нарастването на нервно-психичното напрежение на здравото население и от зачестяването на граничните нервно-психични разстройства. Едновременно с това се наблюдава усилването на „магическото настроение” (магический настрой), вълната от интерес км мистиката, към окултизма, възникването на алтернативната психотерапия (альтернативная психотерапия) в невиждани по-рано мащаби. Една от най-популярните ù разновидности е телевизионната психотерапия (телевизионная психотерапия) (предвид нейната възможност да предава информация едновременно на десетки милиони хора). В страните от западен тип тази функция изпълнява църквата, която се стреми към хармонизиране на обществото, към преодоляване на кризата на вярата в него и към укрепване на взаимното разбиране.
Говорейки за интеграцията на психотерапията в обществото, можем да си спомним вече имащите дълга история опити да се решат социалните му проблеми с помощта на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия) и малко от по-късно — чрез положените усилия в това отношение от хуманистичната психотерапия (гуманистическая психотерапия).
Най-ярък пример за С. П. е проблемът за „модификацията на поведението” (модификация поведения) по пътя на използването преди всичко на поведенчески методи в психотерапията, най-пълно разработени в трудовете на Скинър (Скиннер, Skinner В. Р.), особено в неговата известна книга „Отвъд свободата и достойнството” («По ту сторону свободы и достоинства», 1971). И до появата на трудовете на Скинър обаче отричането от Уотсън (Уотсон, Watson J. В.) и от другите бихевиористи на такива понятия като психични процеси, съзнание, мислене и разбирането им на поведението като определяно изключително от външни условия означава подчертаване и отрицание на творческото, самостоятелно начало в човека и като резултат води да заключението, че поведенението може да бъде ръководено и манипулирано. За това най-много може да спомогне специално подготвеният психотерапевт, който изпълнява функцията на „социален инженер” и се явява източник на наказания и подкрепления.
Пренаселеността и опасността от глад, неотстранената опасност от ядрена война, замърсяването на околната среда, агресивността, престъпността и други проблеми на човечеството — това е реалността. Независимо от значителните постижения в тази област, според Скинер положението става все по-лошо и ние с разочарование установяваме, че самата технология се оказва все по-несъстоятелна. Социалното зло е породено от самото поведение на хората и от нашата способност ефективно да въздействаме върху него. Отговорността за катастрофалните последици от стихийното развитие на обществото Скинър приписва на индивидуализма. Отстоявайки своята свобода и достойнство, индивидуалистът отказва да действа заради другите. Той не се безпокои от това ще оцелее ли или не неговата цивилизация и му е безразлично колко дълго тя ще просъществува след него. Той е непоколебим в своите егоистични убеждения (убеждение) и поведение и не се поддава на каквито и да било рационални доводи за благото на идните поколения. Индивидуализмът, егоизмът на личността, смята ученът, в крайна сметка подрива самите основи на цивилизацията. Авторът разработва идеята за управлението на поведението и създава технология на поведение, чиято цел е разрешаването на социалните проблеми по пътя на модифицирането на поведението на човека чрез спредствата на външния контрол.
Ако илюзорният, механистичен характер на възгледите на Скинър предизвиква рязка критика и у нас, и в западните стрени, то възлагането от страна на екзистенциално-хуманистичните психотерапевти на цялата отговорност за благополучието на самия точек, тяхното твърдение, че човек „държи съдбата си в собствените си ръце” («держит судьбу в собственных руках»), напълно отговаря на социалните норми на съвременното западно общество. Опирането в екзистенциално-хуманистичните концепции за психотерапията на изработването у индивида на автентични нагласи и контакти със заобикалящите го хора в условията на всекидневния живот, при наличие на фрустриращи ситуации, ситуации на неискрена и условна комуникация, по-често водят единствено до привидна зрялост, до разочарование и „псевдоинтеграция”. Възниква илюзията за възможността да се решат всички проблеми на съвременния човек с помощта на психотерапията (Leder S., 1990). Запазването на нервно-психичното здраве обаче не може да се постигне единствено чрез по-широкото обхващане на населението от различни форми на психотерапия. Решението на проблемите по линията „човек-общество” е разположено в други направления от това, което се предлага от екзистенциално-хуманистичната психотерапия, преди всичко в реализирането на морално-етичните ценности на обществото, на възпитателно-педагогическите системи, на социалните мерки на обществото, насочени към подобряване на житейските условия и др.
Заедно с това, както отбелязва Ледер (Ледер), в много развити страни в определени кръгове значително нарастват очакванията относно ролята и възможностите на психотерапията. Като не намират отговори на въпросите си, породени от развитието на цивилизацията и обострени от социално-политическите, икономическите и националните противоречия в религията и идеологията, хорат ги търсят в сферата на ирационализма или психологията. Отчитайки тези очаквания и потребности, много психотерапевти издигат цели, които не съвпадат с целите на оказване на терапевтична помоощ, а които са свързани с усъвършенстването на личността, с междуличностните отношения, със семейните, микро- и микросоциалните структури. Психотерапията действително действително може да се използва за постигане на измамни цели, като се прилагат нейни методи, които не отговарят на обществените норми и изисквания, като в този случай тя се превръща в още един инструмент за управляване на хората даже въпреки тяхната воля. Психотерапията обаче може да играе и важна положителна роля — с нейна помощ не просто могат да се намалят страданията, но и да се подпомогне усъвършенстването на социалното обкръжение на човека, да се разреши проблемът за смисъла на неговия живот.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 