БИНСВАНГЕР Людвиг (Binswanger L, 1881-1966). Швейцарски психиатър, основател на школата за екзистенциална психоанализа (психоанализ), която получава названието дазайн-анализ (дизайнанализ/Daseinanalyse), опиращ се на философията на Хайдегер (Хайдеггер, Heidegger M.), в която съществено място се отделя на описанието на структурата на човешкото съществуване като Дазайн (Dasein), или бието в света (da на немски език означава „тук”, а sein – „битие” (да бъдеш – бел. прев.)).
Б. е роден в Швейцария, учи в университетите на Лозана и Хайделберг. През 1907 г. получава медицинска научна степен в университета в Цюрих, работейки при Юнг (Юнг, Jung С. G.). По-късно със съдействието на Блойлер (Блейлер, Bleuler E.) той завършва интернатура по психиатрия. През 1911 г. Б. сменя баща с на поста директор на санаториума Белвю в Кройцлинген (Крейцлинген, Швейцария) и заема тази длъжност до 1956 г.
Той формулира принципите на екзистенциалната психоанализа през 30-те години на 20-ти век, когато на бял свят излиза неговият труд „Съновидение и битие” (Сыновидение и бытие) и материали, посветени на изследването на маниакални състояния. Основният труд на Б. „Основни форми и състояния на човешкото съществуване” («Основные формы и состояния человеческого существования» (1942)), съдържа пълна характеристика на системата на дазайн-анализа. Независимо от разликите в техните философски възгледи, Б. поддържа тесни отношения с Фройд (Фрейд, Freud S.). Известно време, по препоръка на последния, Б. участва в работата на Виенското психоаналитично общество. В групата за екзистенциално психоаналитично движение се включват психоаналитици, които изучават както фройдисткия, така и юнгианския анализ. Сред тях са Щорх (Шторх (Storch А.), Бос (Босс (Boss М.), Бали ((Балли, Bally G.), Кун (Кун (Kuhn R.) в Швейцария и Ван Ден Берг (Ван Ден Берг, Van Den Berg J. H.), Балтендийк (Байтендийк (Buytendijk F. J.) в в Холандия.
Б. нарича екзистенциален анализ прилагането на екзистенциалните идеи в лечението на личностни разстройства с цел преизграждане на вътрешния свят на хората с психични нарушения.
Както и други психолози-екзистенциалисти, В. отрича позитивизма, детерминизма и материализма. Той смята, че човек носи пълна отговорност за собственото си съществуване и е свободен да решава какво може и не може да прави. Битието се изчерпва с нашето съществуване. Ние не можем да живеем отделно от света или да съществуваме в света отделно от самите себе си. Възможно е обаче да излезем извън пределите на този свят, често по един трансцендентен начин. Това означава, че можем да реализираме пълния потенциал на нашето съществуване. Целта в нашето битие е едно автентично съществуване; докато когато позволяваме на другите да ни подчинят или се подчиняваме сами на нашето обкръжение, нашето съществуване става неавтентично.
Психичните нарушения Б. разглежда като резултат от особени представи за света (дизайн на света/ world design). Това се отнася не само за околния свят, но и за света, който включва самия човек и другите хора. Невротичната тревога възниква, когато отделният човек напълно се потапя в създадения от него свят, в който той не си разрешава да бъде свободен. Основният процес на дазайн анализ включва изследване на онова, което човек „знае—чувства—желае“ (знает—чувствует—желает). Главната му цел е да затвърди свободата на човека.
Б. пише за няколко начина да се съществува. При едномерния начин човекът живее единствено за себе си. Дуалистичният може да бъде достигнат от двама души, които се обичат. Плуралистичният означава формални отношения с хората, конкуренция и борба. Анонимният начин на съществуване описва човека, изгубен в тълпата.
Растежът (становление) също е важен за развитието на човека. Това означава, че човекът става нещо повече от онова, което е бил до този момент. Доколкото съществуването е изменчиво, винаги има възможност да станеш нещо по-голямо и повече. Човекът, който се отказва от това да расте, се явява статичен. Психичните нарушения, невротичните или психотичните тенденции, са свойствени за хора, които са се отказали от това да растат.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 