Един от вариантите на психотерапия посредством косвено внушение (косвенное внушение), или чрез процес на учене (научение). Развитието на психофармакологията и внедряването в медицинската практика на все по-нови психотропни средства спомага за увеличаването на броя на случаите, при които прилагането на едни или други препарати се съпровожда от съответното от положителен или отрицателен ефекти, който не съответства на очакваното действие (Лапин И. П., 1978). Ето защи при изпитването на нови медикаментозни препарати започват широко да се използват лекарствени форми, които получават названието „плацебо”. При приемането на „празно хапче” («пустышка») (плацебо-препаратът имитира по цвят, вкус, мирис изследвания, но вместо действащите компоненти съдържа индиферентни такива, като същевременно имитира по цвят, вкус, мирис изследвания препарат), една трета както от болните, така и от здравите изследвани лица съобщават за резултат от употребата му.
Плацебо-тестовете позволяват да се идентифицират хора, при които се проявяват положителни и отрицателни плацебо-ефекти и такива, при изследването на които отсъства съществен плацебо-ефект (плацебо-нереагиращи). Плацебо започва да се назначава и за продължителен период от време с цел косвена (опосредствана) психотерапия, или т.н. П.- Т. (медикаментозна психотерапия). Плацебо-ефектите се държат на процесите на учене (научение) (условно-рефлекторни механизми и моделиране). Ако условно-рефлекторното учене обяснява продължителността на плацебо-реакциите (например при приемането на плацебо, транквилизаторите на плацебо-реакцията могат да се запазят в продължение на 2-3 години), то моделирането прави разбираема тяхната зависисмост от личностите както на лекаря, така и на болния. Най-изразени плацебо-реакции се наблюдават у внушаемите, конформните, страхливите пациенти, готови за безусловно сътрудничество със специалиста.
Личността на психотерапевта, назначаващ лекарството, винаги по един решаващ начин се отразява върху плацебо-ефектите и съответно – върху действието на който и да било медикамент. Успехът на терапията с помощта на плацебо е различен при различните лекари, но у всеки един от тях поотделно той е повторим. Резултатите от лечението зависят от способностите на специалиста да води терапевтична комуникация и от неговата убеденост в действеността на препарата по принципи и тогава, когато става дума за плацебо.
Степента на изразеност на плацебо-ефекта се влияе от множество най-различни фактори: степента на новост на препарата, неговата достъпност, опаковка, реклама, характер на информацията, съдържаща се в анотацията към препарата, която предшества ефективността на лекарството у дадения болен, неговата нагласа към психотерапия, физиотерапия или лекарствени средства, отношението на пациента към специалиста, който му назначава препарата, и отношението на лекаря към лекарството, нагласата на лекаря към психотерапия или към биологична терапия, репутацията на лекарството сред останалите болни, отношението към препарата на членовете на семейството на болния и т. н. И. П. Лапин (И. П. Лапин) описва семейния и в частност – родителския плацебо-ефект, под който се разбира високата положителна (или отрицателна) оценка от роднините по отношение на измененията в състоянието на болния, който получава плацебо, като нито самият пациент, нито членовете на семейството му, оценяващи тези изменения, не знаят какъв препарат точно му е назначен. Тук е особено важно да се вземе предвид кой от близките е най-авторитетен за болния по въпросите, свързани с лечението на последния. Положителният родителски плацебо-ефект подобрява терапевтичната среда в семейството, засилва чувството на оптимизъм, отразява се благоприятно на състоянието на болния. Ефективността на медикаментозното лечение може да се оцени единствено с отчитане на плацебо-ефекта. Както отбелязват Конечний и Боухал ((Конечный и Боухал (Konecny R., Bouchal M., 1983)), славата на лекарството преминава толкова по-скоро, колкото по-голямо участие в неговото разпространение има именно плацебо-ефектът.
Плацебо-ефектът може да се използва както с терапевтична, така и с диагностична цел. В клиниката плацебо може да се прилага на първия етап от лечението на такова разпространено разстройство като нарушението на съня. Ако безсънието е възникнало или е фиксирано чрез механизма на тревожно очакване, дори един прием на плацебо води до подобрение. Плацебо се оказва полезно също така за дезинтоксикирането на пациенти, които приемат продължително барбитурати, или с цел създаване на благоприятни условия за по-висока ефективност на сънотворните средства. Най-изразено се оказва действието на П.Т. при хронични заболявания, когато болните са особено чувствителни към активността на лечебните мероприятия. Плацебо-ефектът е особено характерен при намалени дозировки на препаратите и в случаите, когато предвид наличието на привикване, може да се надяваме единствено на прояви на сугестивен ефект. Интензивността на плацебо-реакцията зависи пряко от степента на изразеност на психоемоционалните и психосоциалните фактори, свързани със заболяването. При неврозите плацебо-ефектът е толкова по-нисък, колкото по-тежка е патологията, например тревожен синдром с последващо присъединяване към него на соматични прояви, на фобии, на депресивни и обсесивни разстройства.
Шапиро (Шапиро, Shapiro А., 1971) твърди, че плацебо-ефектът е „фактор за популярността и ефективността на който и да било от многобройните психотерапевтични методи”. Очакваните от болния ползи от лечението сами по себе си могат да имат устойчиво и дълбоко влияние върху неговото физическо и психическо състояние. Ефективността на психотерапията също така в определена степен зависи от способността на лекаря да вдъхне надежда на болния, че състоянието му ще се подобри, а това означава, че плацебо-ефекти се проявява във всеки контакт „психотерапевт-болен”. Плацебо-ефектът може да бъде носител на неосъзнавани елементи във взаимоотношенията между лекар и пациент, например прояви на агресия, на съпротива (сопротивление), на защита. Така нито един медикамент или което и да било психотерапевтично въздействие няма как да не съдържа плацебо-сугестивен ефект, който може да бъде систематично използван като П; – Т., интегрирана в комплексното лечение на болния.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 