Б. П. се явява метод за паралелна психотерапевтична работа с две малки групи — групи от пациенти с различни форми на нервно-психични разстройства и групата на техните родители (Schindler R., 1960). Така Б. П. представлява сама по себе си междинна форма между груповата и семейната психотерапия (семейная психотерапия).
Концепцията на Шиндлер се основава на наблюдението върху повече от 500 болни от шизофрения, които посещават сеанси по групова психотерапия (групповая психотерапия). Той стига до извода за раната „институциализация” на ролевата структура на семействата, в които болните от шизофрения фиксирано функционират в психично неблагоприятната омега-позиция. Шиндлер разграничава 4 позиции в груповата психотерапия: алфа, бета, гама и омега (альфа, бета, гамма и омега). Омега-позицията в психотерапевтичната група (психотерапевтическая группа), както показват изследванията на Шиндлер, в някои семейства на болни с шизофрения, заемат участниците, които имат нисък социален статус вследствие на отхвърлянето им от другите членове на групата. Спонтанната промяна на ранговата позиция и на свързаното с нея ролево поведение в „институционализираната” семейна група в процеса на житейския цикъл се оказва невъзможно. Придобиването на опит с нови социални роли може да бъде достигнато единствено в психотерапевтични групи. При Б. Г. или една група психотерапевти паралелно води група от болни от шизофрения и група от техни роднини, или двама психотерапевти водят поотделно тези групи. След всяко занимания те обменят информация и съставят план за по-нататъшна работа.
В Русия идеите на Шиндлер получават развитие в изследванията, посветени на рехабилитацията на болните от шизофрения (Воловик В. М. и др., 1978; Штыпель А. М., Коцюбинский А. П., 1984) и на психотерапията на деца с неврози (Захаров А. И., 1982, 1988; Эйдемиллер Э. Г., Щеголев А. А., 1988).
Установява се, че без психологическа корекция (психологическая коррекция) на дисфункционалните отношения в родителските семейства, ефективността на лечението и на рехабилитацията на болните е незначителна, а психотерапията на децата и юношите с неврози предизвиква нарастваща съпротива (сопротивление) и противодействие от страна на родителите. Семейството не може да не реагира на факта на заболяването на един от неговите членове. Болестта, по правило, предизвиква или усилва наличната отпреди това дисхармония в семейните взаимоотношения. Оформящата се при това структура от връзки и взаимни очаквания между членовете на семейството, която определя социалната позиция на болния, може да възпрепятства процеса на рехабилитация. Това определя целесъобразността на използването на груповите форми на работа, включително и на Б. П.
В. М. Воловик (В. М. Воловик, 1973) предлага два взаимодопълващи се вида групова психотерапия — „асоциирана група” (ассоциированная группа), състояща се от болния и от членовете на семейството му, и „родителски срещи” („родительские собрания”), които представляват сами по себе си група от родители и от близките на различни пациенти, която група работи паралелно или с асоциираната група, или с малката психотерапевтична група на болните. Отсъствието на срещите на самите пациенти прави възможно обсъждането на широк кръг проблеми: разбиранията относно болестта у членовете на семейството, отношението към лечението, оценката на състоянието на болния и на неговите възможности, обсъждането на отношенията на семейството с извънсемейното обкръжение (чувство на срам по повод психичната болест, трудностите в намирането на работа на болния, перспективите за интимен живот и брачни отношения пред болния) и др. Заниманията се провеждат всяка седмица в продължение на 1 час. Психотерапевтите спомагат за това групата родители да изследва актуални проблеми, а не биографията на семейството.
По данни на Гуо Шенг-Чанг ((Гуо Шенг-Чанг (Gyo Sheng-Chang, 1994)), който провежда семейна и Б. П. при болни с шизофрения на фона на фармакотерапия, броят на рецидивите в тази група в сравнение с тази на болните, при които се провежда единствено медикаментозно лечение, намалява почти 4 пъти. При Б. П., провеждана при работа с невротични деца, се отбелязва сходство в личната проблематика при децата и техните родители — инфантилизъм, емоционална нестабилност, стремеж да се функционира в семейството в регресивните роли на жертва, обидено дете, послушник, а също така сходна групова динамика (групповая динамика). На етапа на зрялата група психотерапевтите често предлагат на участниците от две паралелни групи да се обединят в обща група, което спомага за създаването на благоприятни условия за корекция на взаимоотношенията в системата „родител-дете” в ситуацията „тук и сега”. Определено сходство с модела на Б. П. им а методът на краткосрочната групова психотерапия „Топлите ключове”, основан на последователната работа на две малки групи в единен времеви и пространствен контекст ((вж Методика за групова психотерапия и тренингово обучение „Топли ключове” на Ейдемилер и Вовка//Методика групповой психотерапии и тренингового обучения «Теплые ключи» Эйдемиллера и Вовка)).
Понастоящем методът Б. П. е най-разпространен в европейските страни. В Русия паралелното водене на две групи – на деца и родители – се среща по-рядко (Кулаков С. А. и др., 1994).
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 