Известно е, че внушението (внушение) е невъзможно при отсъствие на семантично (смислово) съдържание в съобщението. Така например човек не може да осъществи внушение на непознат за него език. Далеч обаче не всяка информация оказва внушаващо въздействие. В зависимост от формата, по която тя се подава, от източника на постъпването ù и от индивидуалните особености на личността, една и съща информация може да окаже или да не окаже внушаващо въздействие. В отговор на този въпрос, А. М. Свядощ (А. М. Свядощ, 1982) издига следната концепция.
Съгласно В. К. В. Н. С. в мозъка на човека протичат процеси на верификация на информацията, т.е. по определяне на нейната достоверност. Върху живия организъм оказват влияние огромно количество различни, понякога противоречиви сигнали, които носят информация за случващото се както във във външната, така и във вътрешната среда. По-сложните от тях се подлагат на логическа преработка и на оценка, осъществявана по пътя на осъзнатото целенасочено мислене. Голяма част от постъпващата информация обаче се подлага на автоматична, несъзнателна оценка по отношение на нейната достоверност и значимост в съответствие с наличните алгоритми за това. Благодарение на това организма, без да натоварва съзнанието, се предпазва от неадекватното реагиране на сигнали, които нямат отношение към него или носят лъжлива или несъществена информация. Така например не възниква отбранителна реакция, ако детето, насочило оръжие-играчка, крещи заплашителни думи; не възниква и усещане за заплаха, ако, подавайки пръчка, детето казва, че това е букет цветя.
Особеността на внушението се съдържа в това, че при него, освен основната (семантична) информация, която определя съдържанието на внушението, се въвежда още и добавъчна (верифицираща) информация, която повишава достоверността на основната. Така например психотерапевтът просто казва на болния „Ръката не те боли”. След това той му внушава същото: „Ръката не те боли!”. Във втория случай добавъчната информация се предава чрез гласа на психотерапевта — интонацията на речта, мимиката му, авторитетът на лекаря. Ако тази добавъчна информация отсъства или се оказва недостатъчна, то няма да настъпи ефектът на внушение.
За изследване на добавъчната информация са записани на магнитофон и подложени на спектрален анализ с помощта на интонограф едни и същи фрази, произнесени с обичаен тон и с тон на внушение. По този начин след съответната математическа обработка се извеждат числови физически характеристики, които отличават повествователната реч от внушаващата такава и се изявяват някои особености на верифициращата информация.
С колкото по-уверен тон говори човек, толкова силно верифициращо въздействие оказва неговата реч. Нерядко верифициращ ефект има повторящото се постъпване на информацията. Лъжливата верификация на информацията лежи в основата на плацебо-ефекта, а също така играе голяма роля в косвеното внушение (косвенное внушение), благодарение на което болният приписва терапевтична активност на вещество, което в действителност не притежава такова.
Възприемането на информацията без нейната критична преработка е свойствено на малките деца и в тази възраст е биологично целесъобразно. Едва по-нататък, с натрупването на житейски опит и с развитие на логичните способности на децата, възприетото започва да се подлага на критична преработка от тяхна страна. В една или друга степен внушаеми са и възрастните хора. При неочакваност на съобщението верификацията на информацията е затруднена, което повишава внушаемостта, както и в случаите, когато са недостатъчно развити или отслабени критичните способности (при астения, стеснено съзнание, хипнотични състояния). Оттук е разбираемо защо внушаемостта често е повишена при суеверни хора, при такива с умствено изоставане, с прояви на дебилност, при изтощени хора, наркомани, у страдащи от импотентност, при астенизирани от соматогенни заболявания или от психогенни въздействия, при лица с някои форми на психопатии или намиращи се в състояние на афект.
Внушаващото влияние на дразнителя ще е по-силно, ако предизвиканото от него действие се усили вече от наличните представи. Така например на човек, който постоянно се страхува за своето здраве, могат по-лесно да бъдат внушени хипохондрични идеи. При истерия е по-просто да се внушат представи, които имат „условна приятност или желателност”. Така внушаемостта може да се окаже избирателно повишена единствено по отношение на определен кръг представи.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 