Известен е още като постфройдизъм (постфрейдизм). Представлява използване на психоаналитичната теория и на фройдизма (фройдизма) в различни области на знанието: медицината, психологията, социологията, философията, лингвистиката, художествено творчество на основата на концепцията за решаващата роля на социокултурните фактори в етиологията на неврозата.
Психоанализата на Фройд (Фрейд, Freud S.) оказва голямо влияние върху развитието на съвременната философия. Психоаналитичният подход към изследването на вътрешния свят на човека се използва в екзистенциалната философия. Своят метод за феноменологичен анализ на човешката дейност, за разкриване на смисъла, за мотивите на поведението на индивида Сартр (Сартр, Sartre J.-P.) нарича екзистенциална психоанализа. По мнение на друг екзистенциализъм – Тилих (Тилих, Tillich P.): „Фройд се явява истински екзистенциалист в смисъла на всички екзистенциални описания на човека, който се намира в критична ситуация“.
Съществено е влиянието на Фройд върху структуралисткото движение, което използва психоаналитичната теория за разкриване на процесите на структурализиране на мисленето, езика, историческите, икономическите и етнологичните аспекти на цивилизацията. Основателят на френската структуралистична школа Лакан (Lacan J.) (вж. Структурализм Лакана) разглежда безсъзнателното като феномен на езика, тясно свързан с културния живот на човечеството. Той използва идеите на Фройд за лингвистичен анализ на художествените произведения и за психоаналитична интерпретация (интерпретация) на тяхното съдържание.
В персоналистката философия, която акцентира вниманието върху духовния свят на личността, върху вътрепсихичните конфликти, върху творческата субективност, намират отражение представите на Фройд за конфликта между цивилизацията и съществуването на човека, концепцията на Адлер (Адлер, Adler А.) за творческата субективност на личността, идеята на Юнг (Юнг, Jung С. G.) за „персоната“ като особена духовна инстанция на личността. Идеите на Н. започват активно да проникват в социологията от края на 40-те години на 20-ти век. Структурно-функционалният анализ, който изучава механизмите и структурите, обезпечаващи устойчивостта на обществената система и който признава обусловеността на човешкото поведение и социалната организация на нормативните предписания и ценности, заимства от психоанализата (психоанализ) идеи за интерпретирането на социалните норми и на забраните в детска възраст.
В културната антропология психоанализата заляга в основата на концепцията за личността, която разбира процеса на нейната социализация като взаимодействие между потребностите, импулсите, афектите на индивида и влиянието на външното социално нормиране. Културната антропология, която изучава културната основа на човешката природа, културните характеристики на неговото поведение, използва психоанализата за разбиране на груповата психология и на националния характер. Културата се разглежда като инструмент на адаптацията към средата и за въздействие върху нея, като условие за познание и самоактуализация (самоактуализация). В културната антропология широко се прилага понятието социален символ като израз на неосъзнато рационално, но изключително важно събитие.
Основоположникът на символният интеракционизъм Мийд (Мид, Mead G. H.) твърди, че обществото и индивидът се утвърждават в процеса на междуличностно взаимодействие и съсредоточава своето внимание върху анализа на техните символни аспекти. В изучаването на структурата и на динамиката в развитието на личността, на микроструктурата на социалните взаимодействия, на проблемите за социализацията и за социалния контрол, символният интеракционизъм се опира на психоаналитичната теория.
Леворадикалната социология, която се явява приемница на франкфуртската школа (Marcuse G., Fromm E., и др.), разглежда социалния свят от гледна точка на възможностите, на желателния характер на неговото радикално изменение. Основна тема на нейните изследвания е анализът на доминирането на авторитарната личност с нейните антидемократични методи за ръководство и опитите с помощта на социологични изследвания да се постигне съответстваща човешка реалност. Отричането на традиционната наука е свързано с това, че тя се разглежда като инструмент за експлоатация и потискане, като въплъщение на буржоазната идеология. По мнение на Маркузе, културата има репресивен характер, отстраняването на който води до освобождаване на еротичните влечения на човека и до унищожаване на социалните норми и забрани. В качеството им на средство за преобразуване на обществото, той предлага насилствените методи за борба. Тези идеи оказват влияние върху формирането на философията на „новите леви“. Концепцията на Маркузе заляга в основата на антипсихиатрията, която разглежда държавната система за здравеопазване, в частност психиатрията като механизмъм за упражняване на насилие, за потискане на личността, а болестта – като своеобразен протест срещу семейните и социалните норми.
Към Н. обикновено отнасят различните концепции на фройдомарксизма, един от видните представители на който се явява Райх (Райх, Reich W.), който смята, че капиталистичното общество потиска човешката сексуалност и това става причина за невротизацията на обществото. Оздравяването на цивилизацията е възможно в хода на една сексуална революция, която елиминира потискането на сексуалността, което ще доведе до изкореняване на неврозите. По аналогия с политическата икономия на К. Маркс, Райх определя своята концепция като сексуално-икономическа (вж. Характерологичен анализ на Райх// Характерологический анализ Райха).
Психоаналитичната теория на Фройд продължава да оказва влияние върху световната литература, кинематографията, изкуството. Значително влияние оказва концепцията на Юнга за архетипите – характерни национално-културните, използвани за психоаналитичната интерпретация на произведенията на изобразителното изкуство.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 