Използва се в група от болни, намиращи се на различни стадии на лечение (от започващи го тепърва до завършващи го успешно) с различна степен на изразеност на симптоматиката. В някои случаи в отделните занимания на групата могат да се канят вече излекувани и изписани болни.
След установяване на атмосфера на откритост, на емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка), групата преминава към обсъждане на проблемите, които вълнуват отделните участници в нея. Целта на психотерапевтичната беседа (психотерапевтическая беседа) е промяна на отношението към болестта, излизане от затворената система „пациент-болест” (пациент—болезнь), чрез призмата на която болният започва да разглежда своите отношения с хората и обществото, активиране на въвлечените в тази система психични резерви на личността. Пациентите, успешно завършили лечението, се явяват позитивен модел за подражание на онези, които започват лечението. В процеса на беседа вниманието се акцентира върху това какво помага да се излезе извън пределите на болестта, какво създава „воля за здраве” ((«воля к здоровью» (Консторум С. И.)), кое коригира „мащаба на преживяване” (масштаб переживания) на болестта и повишава значимостта на другите сфери на отношенията.
Описаната методика може също така да се прилага в качеството ù на един от прийомите в системата на индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия).
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 