365 дни на психотерапията: 53 – Конфронтационен метод на Гарнер

Методът на Гарнер (Метод Гарнера, Garner Н. Н.) се фокусира върху конфликта между осъзнатото или неосъзнатото желание на болния да постигне дадена цел и върху стремежа да избяга от този конфликт.

Провокативните въпроси на психотерапевта налагат болния да изследва ролята на психотерапевта и динамиката на взаимоотношенията с него, да се опита да направи преоценка на стереотипната природа на своето мислене и поведение, и да си изработи удовлетворително за двете страни решение на конфликтите.

Фокусът на психотерапията може да бъде ограничен до разрешаването на ядрения конфликт, съществуващ на по-ранни етапи от живота на болния. Болните от зависимости или преживяващи страх да изгубят родителя си могат да чуят от психотерапевта изказване, което съдържа елементи на конфронтация (конфронтация): „Престанете да мислите, че Вие не сте способни да се грижите за себе си” или „Вие се държите като най-безпомощното, неспособно същество на света”. След всяко едно от тези съждения се задава въпроса: „Какво си мислите или чувствате по отношение на това, което Ви казах?”, който действа като действа като лост за изследване на мотивацията за психотерапия и за включване в активно, ориентирано към решаването на проблемите, поведение.

Конфронтацията може да бъде използвана допълнително в различни форми на инсайт-ориентирана психотерапия, когато има изразен ясно определен конфликт, а също така може да се прилага за закрепване на конструктивни форми на психична защита (психична защита) или за преодоляване на невротични форми, като особено резултативна е употребата на методиката при работата с подрастващи, които използват наркотици. Една от целите на подобни съждения е да се провери доколко пълно разбира болния тезата, издигана от психотерапевта. Така неправилното разбиране може да бъде незабавно коригирано. Конфронтацията може да бъде използвана и като средство за поведенческо или за друго психагогично въздействие, те са като клин, забиван между когнитивни структури, неправилно свързани помежду си. Авторът ограничава прилагането на този метoд, като изключва неговото използване при работата с болни с психози и с гранични синдроми.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s