От имаго – (лат. imago — образ). Психотерапевтичен метод за трениране на болния във възпроизвеждане на определени комплекси от характерни образи с лечебна цел. Методът е предложен през 1966 г. от И. Е. Волперт (И. Е. Вольперт). Отнася се към групата методи на игровата психотерапия (игровая психотерапия), в по-широк смисъл е вариант на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия), в основата на която лежи научаването на това да се реагира адекватно в трудни житейски ситуации, да се разширяват комуникативните възможности, да се развиват способностите за възпроизвеждане на „лечебен” образ, да се мобилизира собственият житейски опит.
В имаготерапевтичния процес се използват постепенно усложняващи се технически прийоми. На първия етап на болния се предлага да избере между ролите на разказвач или на слушател. Първоначалната и основна форма на И. е разказът, доколкото пациентът, вживявайки се в образ, преживява всички онези чувства, които въображаемото лице трябва да изпитва в дадената ситуация. Образът, който играе болният, се подбира в качеството му на лечебен фактор в съответствие с неговото психологическо съдържание. Наред с преразказването на литературния материал като основна форма на работа, се прилагат също импровизирана инсценировка на типични житейски ситуации (театър експромпт). Задачата на И. в този случай се явява тренирането в адекватно в психологически план поведение. Първоначално курсът И. обхваща от 3 месеца до половин година, за да може през това време да бъде изложено напълно съдържанието на цялото произведение. И. се провежда в групова и по-рядко в индивидуална форма. На болния се предлага всекидневно в продължение на 1-2 часа да се възпроизвежда в поведението образа на собствения Аз – такъв, какъвто човекът би искал да стане. Постепенно играта става по-продължителна, а желаният образ става в някаква степен привичен на поведенческите стереотипи на болния.
Вторият етап на И. включва драматизация на разказ. Пациентите разиграват различни фрагменти от повест или роман, наситени с драматични действия и диалози. Съществено значение придобива също така инсценирането на един или друг епизод от произведенията, с които работят пациентите. Осъществява се инсцениране и измисляне на ситуации, които отсъстват в произведението. Провеждат се занимания по техника на речта, по движение в такт, по танци. Продължителността на втория етап е същата, както и тази на първия етап.
На третия си етап И. включва занятия в лечебно драматично студио. В работата върху възпроизвеждането на образа се използват хореографски фрагменти, драматични и комедийни спектакли. Изборът на образите се осъществява изхождайки от клинично-психологичните особености на пациентите. На болните с истерия се предлагат образи на сдържани и разсъдливи, склонни към анализ хора. За пациентите с психастенични черти е полезно да възпроизвеждат образите на хора, които преживяват действителността непосредствено и емоционално.
Към лечебните фактори, използвани в И., се отнасят отвличането, убеждението (убеждение), разяснението, внушението (внушение), имитационното поведение, емоционалната подкрепа (эмоциональная поддержка), обучението в нови способи на поведение. И. се използва като метод за лечение на граничните нервно-психични разстройства и като способ за рехабилитация на болния чрез неговото личностно развитие.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 