365 дни на психотерапията: 44 – Игрова психотерапия

Изучаването на детската игра по пътя на наблюдението, интерпретацията (интерпретация), структурирането и др., спомага да се осъзнае уникалността на начина, по който общува детето със заобикалящия го свят. Така играта се поставя в основата на метода за лечение на емоционалните и поведенчески разстройства при децата, който получава названието И. П.

Отсъствието у децата на вербални или на понятийни навици, развити в необходимата степен, не позволява ефективно да се използва психотерапия спрямо тях, поне на напълно основана на говорене такава, както това се случва при психотерапията на възрастните. Децата не могат свободно да описват своите чувства, те са способни да изразяват по друг начин своите преживявания, трудности, потребности и мечти.

Важна тема в играта се явява желанието да извърши нещо, „изиграването” на отношения или на ситуации такива, каквито биха искали да ги видят децата. Често детето повтаря своя негативен житейски опит, в който отново и отново изпитва особени, значими за него преживявания. Ролите, изигравани от децата, понякога са реверсивни, обърнати, а позицията на детето в играта става активна, често дори антагонистична, докато в реалния живот детето е възприемало случващото се единствено пасивно.

В началото психотерапевтът може просто да разреши на децата да играят. Наблюдаването на тяхната игра му помага, на първо място, да установи доверителни отношения с детето и на второ — да си състави необходимата представа за своите способности за развитие, за емоционалните си конфликти и стилове на общуване. Съдържанието на детската игра, степента на нейната концептуална сложност, особеностите на нейната организация, действащите в нея лица, конфликтите, безпокойството на детето, изразените афекти — всичко това представлява информативна и диагностична ценност за психотерапевта. Неговото поведение в процеса на И. П. може да бъде различно. Прийомите на недирективната стратегия предполагат пасивност от негова страна, редки забележки, с които той помага на детето да „изиграе” и да разреши собствените си конфликти. Психотерапевтите-егоаналитици са склонни към интерпретация на играта, с което се стремят да помогнат на детето да осъзнае и приеме на съзнателно ниво онези емоционални конфликти, които по-рано са били отричани или потискани. Специалистите с напълно противоположна ориентация, основавайки се на теориите за социалното учене (социальное научение), смятат за своя основна задача обучаването на децата в това как правилно в социален аспект да играят своите житейски роли и не отделят особено внимание на афективната страна на детската игра. Като цяло, психотерапевтът използва повече или по-малко структурирана И. П. в зависимост от особеностите на нарушенията и на проблема на конкретното дете.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s