365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 25 – Библиотерапия

Най-често под Б. се разбира лечебното въздействие върху психиката на човека с помощта на четенето на книги. Лечението чрез четене (т.н. Б.) встъпва като едно от звената в системата на психотерапията. По определението на В. Н. Мясишчев (Мясищев), методиката на Б. представлява сама по себе си сложно съчетание между книговедство, психология и психотерапия.

Макар четенето на книги да започва да се използва с лечебна цел през миналия век (19-ти, бел. прев.) (Дядьковский И. Е., 1836, и др.), терминът Б. започва да се употребява през 20-те г. на нашето столетие в САЩ. Определението, прието от Асоциациите на болничните библиотеки на САЩ, гласи, че Б. е „използването на специално подбран за четене материал като терапевтично средство в общата медицина и психиатрия с цел разрешаването на лични проблеми с помощта на насоченото четене”. Разграничават се три основни насоки при разработването на проблема за Б (Миллер А. М., 1974):

  1. Библиоведско направление (Библиоведческое направление). От гледна точка на неговите поддръжници, библиотеката за болните трябва да бъде единствено фактор, който ги отвлича от мислите за болестта, помага им да понесат физическите страдания, без да се поставят цели за ръководене на четенето при отделен пациент или група такива. Книжните фондове на библиотеките обикновено са универсалните, а значителна тяхна от тях заема белетристиката, която повсеместно се приема като леко четиво. Подготовката на библиотекарите не включва определени дисциплини, които да отчитат спецификата на работата с болните. Библиотеката няма отношение към лечебния процес, а се явява част от болничното обслужване. Около 80 % от чуждестранните учени се отнасят към това направление.
  2. Поддръжниците на втората гледна точка — най-вече в Германия — смятат, че Б. се явява компонент от психотерапията при болните с невроза и при тази с някои други групи психично болни хора. Тя се провежда единствено от лекар-психотерапевти без участието на библиотекар.
  3. Представителите на третото направление, най-перспективното такова, смятат, че Б. се явява спомагателна, а в редица случаи и равноправна част от лечебния процес при неврози и соматични заболявания. Тя изисква участието на лекаря-психотерапевт и на специално обучен библиотекар. Към това направление се придържат лекарите и библиотечните работници в нашата страна.

Доколкото в Б. се използват обикновено художествени произведения, тя се отнася към методите за естетотерапия (эстетотерапия (Кузнецов О. Н., 1995). Подбирайки книгите, лекарят се ръководи от различни принципи: в някои случаи това са книги, адекватни на основната група заболявания, с отчитане на тяхната нозология; в други случаи изборът е обусловен от психотерапевтичното въздействие на произведението — преимуществено седативно, стимулиращо и т.н.; в трети се избират книги, които съответстват на характера на психотравмиращата ситуация. В същото време функцията на Б. може да е представянето на допълнителен материал за обсъждане в процеса на групова психотерапия (групповая психотерапия). Груповата Б., по мнението на Кондаш (Кондаш, Kondas О., 1966), „може да стане мост към систематичната групова психотерапия” («может стать мостом к систематической групповой психотерапии».)

Когато на болния се препоръчват книги с библиотерапевтична цел (Миллер A.M., 1975), да се отчитат 3 принципа: 1) степента на достъпност на изложението (или степента на сложност на предлаганата книга); 2) героят на книгата трябва да бъде може да бъде разбран от болния; 3) максимално сходство между ситуацията в книгата и тази, в която се намира болният. Отчитането на последния принцип е особено важно при Б. на неврозите, където основен в патогенезата на заболяването е  вътрепсихичният конфликт.

В хода на Б. болният си води читателски дневник. Анализът на записките в дневника нерядко разкрива един процес на субективна интерпретация (интерпретация) на художествени произведения, основан на възприятието като „пристрастна” (Леонтьев А. Н., 1975) дейност, и може да се използва в диагностиката за обективна оценка на процеса и на ефективността на психотерапията.

Б. може да се прилага в индивидуална и групова форма. При индивидуалната Б. четенето на книги от пациентите се осъществява по съставен от библиотерапевта план с последващ разбор на прочетеното. При груповата Б., освен изискванията, които се отчитат при създаването на всяка една психотерапевтична група (психотерапевтическая группа), е необходим също и подбор на членовете на групата по степента им на начетеност и според техните читателски интереси. Най-приемливо се явява провеждането на Б. в група от 5-8 човека. Подбират се неголеми по обем произведения, които се четат по време на груповото занимание. Възниква дискусия, в резултат на която ясно се обрисува структурата на междуличностните отношения в групата, определя се отношението между членовете на групата към четенето на художествена литература, у четящите малко се пробужда интерес към четенето. Беседите се записват на магнитофон и се анализират от психотерапевта, който води групата.

Б., както и ръководеното четене изобщо, е също така лечебно-педагогически или психагогичен процес (вж Психагогика). С последния термин се обозначава психотерапията чрез превъзпитание.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s