Тази теоретична концепция и предложеният на нейната основа метод за психотерапия са разработени от унгарския психиатър Сонди (Сонди, (Szondi L.), който от 1944 г. живее в Швейцария.
Идеите на Сонди са реакция на оформящото се през 30-те години на 20-ти век отрицателно отношение на психоанализата (психоанализ) към психиатричната генетика. Това отношение е предизвикано от три причини: 1) злоупотребата с психиатричната евгеника в нацистка Германия ù нанася значителни морални вреди; 2) психоанализата, разкъсвана през този период от непримирима вражда между представители на различни теоретични направления, загубва колегиалните си връзки с класическата психиатрия; 3) търсенето на етиологията на заболяванията предимно в биографичните и социалните фактори води до това, че психоаналитиците всъщност идентифицират историята на заболяването с неговите причини, като смятат генетиката за остаряла наука, приносът на която в търсенето на етиологията на болестта може е пренебрежим. Сонди задава като цел на своята концепция да хвърли мост между психоанализата и психиатрията, като ориентира дълбинно-психологичната теория към конституционалните, наследствено детерминирани аспекти на инстинките подбуди. Основната задача на терапията става мобилизацията на изолираните функции на личността и корекция на генетично формираните негативни стереотипи на социалното поведение, които авторът обозначава като „претенциите на предците” („притязания предков”).
Потвърждението на генетичната детерминираност на социалното поведение, Сонди вижда в това, че хората (както той успява на покаже чрез голям обем генеалогични изследвания) се привличат един към друг при избора на партньор, когато те са носители или в тях присъства идентично наследствено заболяване в латентна форма. С други думи: нашите партньори често са генетично детерминирани. Този феномен Сонди нарича генотропизъм (генотропизм).
В своите генетични изследвания Сонди установява, че определен кръг наследствени заболявания съответстват също така на определени типове способности, както и на избрани от личността професии. Този феномен той нарича ерготропизъм (эрготропизм) Така професията бива избирана, доколкото тя удовлетворява някакви инстинктивни подбуди от социално-приемлив вид (роднини на болните от пиромания например по-често стават пожарникари). Изборът на професия освен това има за цел да удовлетвори потребността от контакт с генетично родствени типов хора (син на болен от шизофрения става психиатър, като в частност се интересува от психотерапията на шизофренията). При избора на професия могат да оказват влияние детерминираните от инстинктите устойчиви афективни схеми (симбиотичните отношения с майката се възпроизвеждат в професията на медицинската сестра или на учителка в детската градина). Към подобни случаи на ерготропизъм се добавят и случаите на „защитен” ерготропизъм, когато изборът на професия се диктува от механизма на защита от дадена отхвърляна инстинктивна потребност.
Сонди не смята генетичната детерминираност за безусловна и праволинейна. Не всеки криминалист е латентен престъпник. Но зад привидно свободния избор на житейска съдба често стои влиянието на цяло множество от неосъзнати от човека фактори, модулирани от индивидуалните особености в структурата на инстинките, от влиянието на условията на заобикалящата човека социална среда, от неговия тип социокултурен светоглед. Всички тези фактори сами по себе си определят „компулсивния” характер на съдбата на човека, белязана от сложната наследствена предразположеност („на предците”). Проникването в неосъзнатото съдържание на тази предразположеност може да позволи човек до голяма степен съзнателно да избере своя житейски път („управляван фатализъм”/ «управляемый фатализм»).
Идеите на Сонди не подменят, а допълват общата теория на психодинамиката. Всеобхватната психоанализа се основава според него на изследванията на открития от Фройд (Фрейд, Freud S.) език на симптомите, чрез който безсъзнателното говори, на открития от Юнг (Юнг, Jung C. G.) символен език, на който говори колективното безсъзнателно, а също така от открития от самия Сонди език на изборите, които прави семейното безсъзнателно.
Динамиката на индивидуалното безсъзнателно Сонди изследва с помощта на разработения от него тест, чиято основна цел е да се установят не статичните психиатрични диагнози, а екзистенциалните форми на социалното поведение. Тестът позволява да се идентифицират удовлетворените или отхвърлени инстинктивни потребности. В своето учение за инстинктите Сонди разграничава 8 типа такива потребности, определяйки ги като „радикали на подбудите” («радикалы побуждений»). Сложното при провеждането на теста е в това, че потребностите не се разглеждат изолирано една от друга. Задачата на изследователя е да получи обща картина на конфигурацията на инстинктите в тяхната взаимовръзка.
А. С. на практика се основава на стандартната психоаналитична терапия. Нова техника тук е единствено принципът на „активния анализ” (активный анализ), който се включва в класическата терапия в случаите на отсъствие на положителни резултати след достатъчно голям брой сеанси (не по-малко от 100). Има се предвид не толкова активното поведение на лекаря, което може според Сонди, по-скоро да затрудни разкриването на безсъзнателното, а изкуственото въвеждане на пациента в потенциално травматогенни ситуации, които позволяват да се реактивират болезнените „претенции на предците”. Така на болния по време на сеанса се предлага да се вживее в ролята на своите болни предци и за известно време под контрола на аналитика и на собственото си съзнание „да стане” например болен от епилепсия или от шизофрения. В психотерапията също така широко се използва анализът на съновиденията, в който фигурират болни роднини на пациента и свързаните с тях асоциации. Асоциациите или съдържащите се в тях ключови думи могат многократно да се повтарят от аналитика, което трябва да способства за проследяването на асоциативната верига чак до самата фигура на прародителя и до неговата психиатрична симптоматика. Този прийома авторът нарича асоциациативна методика на „активния удар с чук” («активный удар молотка»). Анализът се допълва от данните, получени след прилагането на теста на Сонди и от изследването на генеалогичното дърво на болния.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 