Интересува ме много проблема за патологичните лъжци, понеже ми създава ядове един такъв в семейството ми – брат ми.
На първо място, понеже съществуват някои заблуди по отношение на това какво е шизофрения и какво множествена личност, ще направя кратки терминологични разяснения с уточнението, че те ще са от позицията ми на психолог, а на психиатър.
Шизофренията в никоя от нейните форми (понеже те са повече от една) не се характеризира с двойнственост или множественост на личността. Да, една от основните й характеристики е амбивалентността – различните позиции на един и същ човек по отношение на даден въпрос или тема, но дисоциация на личността на отделни две и повече личности не се наблюдава. Шизофреничното разстройство се проявява устойчиво при около 1 % от популацията.
Обратно, при множественото личностно разстройство една личност съчетава в себе си много такива (поне 2 и то трайно), при това те често са изключително различни – проявяват различен вкус за много неща, демонстрират съвсем различно поведение, дори имат различен почерк. Това не е просто интеграция на различни социални роли в една личност (професионалистът, родителят, съпругът, синът и пр., натоварени с различни очаквания и демонстриращи различно, но съвместимо поведение), а често напълно различни хора, откъснати един от друг в психичен план (затова и нарушението се нарича още „дисоциативно“, т.е. има разкъсаност, откъснатост, а не интеграция на отделните „личности“). Множествената личност се среща приблизително при 2 % от генерализираната съвкупност. Говори се за силно влияние на травмата в детството и за влиянието на генетични причини, които водят до появата на това нарушение.
В случая, който се описва, е възможно да се проявява подобно нарушение – това няма как да се определи по Интернет, разбира се – но е напълно възможно и да се злоупотребява с възможностите на Интернет, без личността в реалния живот да има подобна личностова дисоциация. Интернет и социалните мрежи, за съжаление, дават възможност за подобна „множественост“, която е начин да се изявят някои афективно заредени комплекси (от постижения и признание, които отсъстват в живия живот), дори и при хора без същинска множествена личност. Обикновено патологичните лъжци са такива и в реалния живот – те, без да имат изразено личностово разстройство, обожават лъжата, манипулацията, властта, които упражняват над другите, оплитайки ги в техните илюзорни реалности. За тях самите е ценно да работят с консултант и/или терапевт, за да разберат мотивите си за подобно манипулативно поведение. А за останалите е важно да разберат, че в основата стоят именно неудовлетворени потребности, да намерят алтернативни подходи в комуникацията си с тях и най-вече – да запазят трезва оценка на реалното място на този човек в реалността, независимо от измамната информация, с която той обрисува портрета на множеството свои личности.
Уважаема Силвия,
Доколкото успявам да си изясня описаното състояние, твърде убеден съм, че не се касае за шизофренен процес.
Шизофренните разстройства – дори в своята „мека“ периферия, нямат в поведенческия си репертоар подобен вид прояви.
В случая прави впечатление болезнено бликащата „хиперсоциалност“ – ако мога да нарека така тази, макар деформирана и дори извратена страст по социално присъствие в „доминираща поза“.
Което не е характерно за хладното безразличие на шизофренния човек към неговата локализация в преживелищния свят на околните.
Що се отнася до „множествена личност“ – не успя да ми стане ясно какво включва този конструкт, та даже – дали реално съществува подобна група състояния, обхванати от общ „нозологичен“ пръстен.
И когато се сещам „какво не е“, но не се сещам „какво е“ конкретното абнормно поведение, много бързо ми иде на ум хистрионността в много широкия кръг на понятието.
Защото точно хистрионните люде имат такова трескаво attention seeking behavior – съчетаващо високооктанова жажда за признание в контраст с безцеремонно незачитане на евентуални вреди за онези, които са имали „кривия“ късмет да се съприкосновят с тях.
И ако търсим аналогия на „Престъпление и наказание“ (почти по Достоевски), в случая виждаме как възмездието иде под формата на усещане за „несимпатичност“ на въпросния индивид, което не се връзва с неистовото му, почти „Танталово“ трудолюбие, насочено към получаване на овации.
Благодаря за интересния случай!
Тодор Толев,
MD, PhD
Благодаря и аз за коментара! Беше ми интересна интерпретацията, но не разбрах къде точно в случая е описано неистово трудолюбие, насочено към получаване на овации 🙂 В случая е описана личност, която се кичи с всевъзможни титли, които не притежава, и „работи“ единствено фантазирайки си поредната чужда самоличност.
Конкретно за последното – трудолюбието, по каквито и да е мотиви, смятам, е редно да получава овации, предвид колко е дефицитно в наши дни, особено по нашите географски ширини. Но едва ли – типично за нашата национална психика е да прeзираме таланта, да обезценяваме труда и да подиграваме честността. За съжаление, резултатите от процъфтяването на тази културa, основана на злобата и завистта, са повече от очевидни. Но това е съвсем друга тема 🙂
Приятна и ползотворна вечер! 🙂
Здравейте, Силвия,
Радвам се на отзивчивостта Ви и бързам да поясня, че употребих думичката „трудолюбие“ по-скоро в преносен смисъл – защото бях впечатлен от неуморното усърдие на въпросния индивид по създаване и поддържане на профили с неистинска самоличност.
За такава „работа“ се иска старание и постоянство, което например аз никога не бих имал.
Много ми Харесва Вашия блог и полекичка почвам да го проучвам. 🙂
Всичко най-добро Ви желая!
ТТ