Не се съобразявам с никой
Харесвам искреността на това писмо и неговата емоционална наситеност. Онова, което не е написано изрично, но се съдържа в него е страхът от самия себе си, от онова Аз, което плаши със своята необичайност дори собственият си носител. Всъщност скритият въпрос, който е зададен в писмото е: „Аз нарцис ли съм?” И как иначе би могло да бъде, като се има предвид каква любима тема за разнищване на популярните психологически статии е т.н. нарцисизъм като своеобразна епидемия на съвременното общество.
Всъщност има две простички истини, свързани с това привидно ужасяващо писмо. Първата е, че вероятно авторът на писмото не е нарцисист, защото тези хора одобряват напълно поведението си, дори в най-отблъскващите му форми. Те са безкрайно убедени, че тяхното поведение е напълно обяснимо предвид грандиозността на тяхната личност. Те рядко си задават подобни болезнени въпроси и застават откровено пред онова свое Аз в огледалото, което не разбират и което ги кара да настръхват. Вторият факт е, че според епидемиологични данни нарцисизмът всъщност е рядко срещано заболяване в неговите клинични прояви – от него страдат от 0,5-1 % от общата популация според данните, посочени в Диагностичния и статистически наръчник на болестите. Т.е. той е любима тема на популярната психология и булевардната литература заради неговата колоритност и необичайност, но е именно необичайно и рядко срещано нарушение.
В реалния живот по-скоро се срещат проявите на нарцистични черти или качества на поведението, като типична характеристика на човека, живеещ в началото на 21-ви век. Обикновено носителите на тези характеристики или демонстриращите този стил на поведение (защото демонстрираният от тях „нарцисизъм” е по-скоро поведение, отколкото трайна личностова черта) са хора в средата на живота, достатъчно чувствителни и достатъчно наранени от опита си дотук, при които „нарцисизмът” е една необходима броня, за да запазят малкото останало от себе си след прекалено много болка. Изключително рядко той действително е студенина, по-често колкото по-силна е била болката, толкова по-изразено е затварянето в собствения свят. Хладнината при тези псевдонарциси всъщност е реципрочна на страданието. Те са своеобразно отражение, емоционален отговор и неизбежна последица на бездушността на нашето време. В контакта с тях може да се постигне много дълбочина и щедрост, но са нужни време и много търпение, за да се премине отвъд защитите, превърнали се с времето в емоционални брони и единствено спасение. Терапевтичната работа с псевдонарцисите е насочена също към това – осъзнаване на защитните механизми, работа с несигурността, страха и болката, преизграждане на доверието към света и хората в него, изграждане на сигурна свързаност с другите и оказване на емоционална подкрепа.
~ Силвия Давидова-Иванова, психолог
Институт за личностна и организационна ефективност 