Споделено: Как днешният дигитален свят ни пречи да имаме здрави отношения с близките и любимия човек и как да променим това

Поколението на социалните мрежи, на инстаграм, фейсбук, споделянето в кибер пространството, но не и у дома. Дойде времето, когато се изразяваме по-добре в интернет отколкото в собствения си хол. Вече не търсим подкрепа, топлина, спътник, а някой готов да участва в снимките ни, за когото да се хвалим, който ходи на фитнес и най-вече човек, когото лесно можем да заменим за по-новия модел. Искаме да държим нечия ръка без да се взираме в неговите очи искренно и с чувство. Искаме да се „задяваме“ без да водим така наречените сериозни разговори. Не искаме да сме самотни, но изпитваме безкрайна самота във връзките си. Преживяваме всичко така бързо, както се снабдяваме с информацията в мрежата. И това не е моментно състояние. Аристотел е казал, че човек е това, което нееднократно прави. А Вие какво правите нееднократно? Как третирате ближния?

Време е отново да проимаме доверие в любимите хора и в новите такива в живота си. Не всичко може да се провери и разследва, както рзследваме във Фейсбук. Време е да върнем човешкото преди да стане твърде късно. Но как?

  1. Нека изключваме телефоните или поне звука им, когато искаме да обърнем внимание на някого. Нека му отделим време предназначено само за него, неговия ден, неговите истории. Хората имат нужда да се чувстват видяни и обичани, а времето и вниманието са най-ценното, което можем да им предоставим.
  2. Въпреки напрегнатото ежедневие нека да избираме ден, в които извършваме дейност с близките без да се занимаваме с работа и задължения или кой какво е споделил онлайн. Съвместните дейности сплотяват сърцата. Независимо от колко време сме заедно, не трябва да се взимаме за даденост. Уважението и благодарността, които можем да покажем, са незаменими за човешката душа.
  3. Защо просто не спрем да споделяме къде сме и какво превим когато сме с любимия човек – най-ценните неща в живота са за очите на сърцето, не за зоркия поглед на социалните чудовища. Нека поне веднъж не споделяме тази снимка на гледката, храната, хотела, парка и т.н. Ако правим снимка да си я оставим за нас, да я окачим на стената вкъщи и да й се радваме с най-важните хора в живота си.
  4. Да не сравняваме живота онлайн със своя собствен. В днешно време в профилите се споделят само хубави неща будещи завист. Всеки има проблеми и несполуки, но те със сигурност не се излагат във Фейсбук и Инстаграм. Нека се абстрахираме от чуждия живот и нека осъзнаем, че нашия става по-хубав когато му отделим време, усилия и внимание.
  5. Да приемем, че няма перфектни хора. Нито ние можем да сме като моделът от онзи билборд отдясно на булеварда отсреща, нито хората около нас. Нека изискванията ни не са отвъд възможностите ни. Ако ние не можем да постигнем нещо, защо да го очакваме от другите?
  6. Да си спомним как да говорим лице в лице, как да споделяме и как да бъдем автентични. Социалните мрежи и интернетът като цяло ни лишават от неписмена комуникация. Свързват ни с хора на другия край на света, но ни отделят от тези до нас. Позволяват ни да сме всякакви и да изградим нова визия за себи си, но забравяме как да свалим маските и да бъдем автентични.

И сега е време да си зададем въпроса – Щастлив/а ли съм по този начин? Това ли искам? От това ли се нуждая? Оставяме ви да прецените сами за себе си.

Автор: Н.М.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s