СЕДЕМТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ДВИЖЕНИЕ. ЧАСТ 4: ДВИЖЕНИЯ, ИДВАЩИ ОТ ИНТЕРСУБЕКТИВНОТО БЕЗСЪЗНАТЕЛНО.

Всяко късче кожа под дрехите ни чака момента да покаже своето истинско лице, всеки мускул очаква да му се даде възможност да види и да вдиша малко въздух, да следва вятъра, светлината и тъмнината.

Й. Бергмарк

Откъде се поражда движението? Откъде произхожда импулсът? Какъв може да бъде той? Ако движението се определя не от външни обстоятелства, а от вътрешния живот – как можем ние да различим различните гласове на преживяванията?

В самото зараждане на вътрешния импулс има някаква тайна. И все пак практикуващите Автентично Движение се опитват да разграничат източниците на Движението.

Мери Старкс Уайтхаус пише, че има движения, породени от Егото („Аз се движа”), както и такива, идващи от безсъзнателното („Нещо ме движи”).

Джанет Адлер разграничава движения, идващи от Егото, от личното безсъзнателно и от трансперсоналното ниво на психиката.

Андреа Олсен пише: „Ако не ограничаваме спектъра от възможности за движение, ние можем да отбележим някои модалности на движенията, които се появяват от следните източници: импулси, които идват просто от усещанията (такива като протягане или защита от травмата), импулси, основани на преориентацията на нашето съзнание (например завъртане, ходене на задат, обръщания), импулси за движение подобни на пътешествие (такива като разкриване на историята на движението например) или други, базирани на емоционално заредени или духовно трансформиращи състояния, достъпни чрез тялото (например слушане или изразяване на вътрешни гласове, ритуални жестове или архетипни характерни образи). Тези източници и модалности са начини за описване на различни аспекти на движението, като всички те се проявяват в Автентичното Движение”. (Olsen, 1993)

Най-изчерпателната класификация на източниците на движението принадлежи на Джоан Чодороу. Тя предлага да се разграничат пет източника на импулсите в Автентичното Движение:

Его;
Лично безсъзнателно;
Културно безсъзнателно;
Първично безсъзнателно (нивото на първичните афекти);
Самост или „ос Его-Самост”.

(Chodorow, 1991)

Моят практически опит с Автентичното Движение в много групи и в различни страни, както и опитът в изследванията в областта на трансперсоналната психология, духовното акушерство и дихателните психотехники, водят до необходимостта да се допълни тази класификация с още две области на опита, несводими до предходните пет: интерсубективното безсъзнателно (двигателни интроекти) и перинаталния опит (опитът на физическото раждане).

Така аз разграничава седем области на опита, които могат да станат източници на импулси в Автентичното Движение:

Движения, идващи от Егото;
Движения, произтичащи от личното безсъзнателно;
Движения, идващи от интерсубективното безсъзнателно;
Движения, идващи от перинаталния опит;
Движения, произтичащи от културното безсъзнателно;
Движения, идващи от първичното безсъзнателно.
Движения, идващи от Самостта.

И макар практически всеки комплекс да съдържа елементи от личното, културното и първичното безсъзнателно и от другите източници, някои теми, които се проявяват чрез тялото са толкова ясни, че изглежда възможно и полезно да се разбере от кой източник или на кое ниво те са се появили.

Нека да се спрем по-внимателно на всеки от източниците на движение.

Движения, идващи от интерсубективното безсъзнателно

Това ниво и термин стават необходими, за да обозначат особен тип преживявания в рамките на Автентичното движение, когато в своите движения разпознаваме тези на други хора. Важно е, че отразените движения са на хора не от миналото, а от настоящето. Това е своеобразен двигателен интроект, късче от Другия-в-мен. Тези движения възникват спонтанно, непреднамерено и са емоционално заредени. Те нагледно показват, че интерсубективната зона, зоната на отношенията се преживява, включително и телесно.

„Интерсубективността … постулира, че другият трябва да бъде разбиран като друг субект, за да мога аз да преживея напълно своята собствена субективност в присъствието на другия” (Marshak, 1998). Самият термин „интерсубективно безсъзнателно” съществува в Лаканианската психоанализа: „Не само субектът, но и субектите, възприемани в тяхната интерсубективност, се сменят един друг… Смесването на означаващото определя действията на субектите, тяхната съдба, техните откази, заслепявания, успехи и участ, без значение от пола…” (Lacan A. Ecrits, цит. по Делез, 1998). Така се определя интерсубективното безсъзнателно, което не може да бъде сведено нито към индивидуалното, нито към колективното безсъзнателно. Психофизиологична основа на подобни интроекти се явяват неотдавна описаните „огледални неврони”.

Според събраните наблюдения, отражението на чуждите движения при Автентичното Движение възниква, когато присъства определена амбивалентност в отношенията с отражавания човек. Това може да бъде съчетание между интерес и предпазливост, между желание и отдръпване, между привлекателност и неяснота. В известен смисъл тези интроекти са подобни на безсъзнателното подражаване на поведението на родителите от детето. Такива интроекти могат да се срещат и в обучителната ситуация, когато подражанието, „усвояването” на моделите на поведението и начините, по които действа преподавателя, се явяват част от развитието.

Може да се каже, че появата на феномените на интрасубективното безсъзнателно в процеса на Автентично Движение свидетелстват за опитите на личното безсъзнателно да разбере или да разреши една ситуация на дисбаланс. По време на един продължителен тренинг извън града например, още в първия ден, вниманието ми привлече развитото качество на движенията на една от участничките – беше явно, че тя отдавна се занимава с танци, че нейното тяло преживява движението, но това контрастираше с поведението й в групата: тя избягваше контактите, движеше се в краищата на залата, искаше да си тръгва по-рано, отказваше да обсъжда някои въпроси. В моето собствено Автентично Движение на следващия ден аз неочаквано открих нейните движения, техният рисунък и качество. Тези движения се превърнаха в ресурси за моя процес и прекратиха безпокойството ми по повод нейното участие в програмата.

Разбира се, трансферните и контратрансферните реакции, добре описани в литературата, посветена на терапевтичното приложение на Автентичното Движение, са примери за феномени, свързани с този източник на движение. Но доколкото подобни преживявания възникват и извън терапевтичния контекст, ние не можем да ги определяме единствено като трансфер и контратрансфер.

Ето и пример, почерпан от опита на един от практиците в Автентичното Движение:

„В една компания се запознах с човек, който от първия момент предизвика у мен рязка неприязъм. Удивих се, тъй като човекът не ми беше познат, никога не го бях срещал в живота и неговото поведение не беше нито предизвикателно, нито оскърбително. Беше ми интересно кое именно така ме отблъсква.

По време на сесиите Автентично Движение неочаквано установих, че се движа като него. Тези движения бяха необичайни и нови за мен, появи се усещането, че откривам нещо ново. След тази сесия моето отношение към човека се промени – стана по-търпеливо и спокойно, като дори някои черти на характера му, които преди това ме дразнеха, станаха по-разбираеми за мен”.

Този източник на движение (както, впрочем, и всички останали) не се срещат във всеки процес и далеч не всички опитни практици са запознати с него, но според мен той същностно се отличава от другите феномени в Автентичното Движение, поради което се налага да бъде разглеждан и изучаван отделно.