Ние с всички сили се стараем за благото на децата си: заработваме за детски езиков лагер, водим ги на художествена гимнастика, наемаме трима частни учители, а вечер говорим с децата си за възвишени неща. И какво не им стига, че мрънкат така като бебета?
Тайната на регреса е в това, че нашата многообещаваща надежда всъщност все още е съвсем невръстна и се бои да не би да не успее да оправдае нашите планове по завоевание на света. Детето може да се притеснява заради това, че не чете достатъчно бързо, че не скача достатъчно високо и че забравя да си подготви раницата за следващия ден.
Какво може да се направи? Да се позволи на детето да бъде малко. Да му се помогне понякога да си приготвя чантата. Да му се казва, че е обичано и ценено във всеки един случай, дори когато се проваля на състезанията по гимнастика и заема последно място например. Да не му се говори никога, че е лош за това, че мрънка. Детето е прекрасно, просто него го е нападнало мрънкането. И ако родителите са до него, то то ще съумее да победи тази неприятна привичка.
Институт за личностна и организационна ефективност 