Ако сте на повече от 25 години, то вероятно до годинка да сте стояли основно в кошарката си, затова пък на 5 годинки вече сте играели на двора без наблюдение, а на 10 сте могли да се возите на метрото и да се връщате вкъщи по тъмно. Днес реалността показва точно обратното – деца на 6 месеца смело биват пускани на пода да изследват света, но от това не следва логично продължение: домовете ни стават все по-безопасни, улицата – напротив. Кои родителски страхове са оправдани и кои не, и кога е време да пуснете детето си в големия свят, коментира Ксения Букша.
Моят син е в трети клас и по-голяма част от неговите съученици не ходят самостоятелно на училище и не се прибират сами, а на автобуса сам се вози май само моят син (маршрутът е много прост, улиците са оживени, няма улици за пресичане). Ако всичко продължава да се развива по този начин, то вероятно ние скоро ще се приближим до стандартите на САЩ и Израел – страни, в които изобщо е забранено да се оставят деца до 12 години сами. Не мисля, че това е лошо, това удължава детството в наши дни, а самостоятелните разходки из града е напълно възможно да се усвоят и на 13 и на 15 години. И все пак, на нас, родителите, ни е добре да си представим какво означава самостоятелното преместване на децата в пространството, защо то е нужно, какви по-вероятни опасности крие то и какви по-малко вероятни такива, и да направим избора си, водени от здравия разум. Защото, така или иначе, навлизането в самостоятелността трябва да се случи лека-полека. Невъзможно е дълго време да водите детето за ръка, а след това изведнъж да го пуснете изведнъж. И е най-добре в този процес да се опирате на потребностите на детето, а не на своите страхове – дори и на основателните такива.
Първи стъпки
Кога да започнем? Очевидно, когато детето е готово и иска това само. То може да остане у дома за няколко часа само. Може да почака пред магазина, докато мама пазарува, да наглежда кучето или количката със спящата му в нея сестричка. Да изтича до вкъщи от колата, паркирана съвсем наблизо.
Следващият етап са малките поръчения: например, ако на първия етаж на жилищния блок има магазин, на детето може да се поръча понякога да прави там елементарни покупки. В него трябва да има простичък мобилен телефон, ключове, малка сума пари и ясни инструкции – правилото „Не”.
Последното правило трябва да започнем да тренираме веднага след като детето се окаже само на улицата. Това правило е широко известно: ако на улицата те заговори някой, не поддържай разговор, дори ако това са жена или дете; не се приближавай до непознати, внимателно се оглеждай встрани, когато влизаш в блока, оглеждай се за коли на платното и т.н. Много пъти трябва да проверим разбира ли детето, че престъпникът например може да е хитър и да му каже, че „мама го чака зад ъгъла”, както и че на детето му е позволено да пищи, да хапе и да се държи лошо, ако не е в безопасност.
Освен малките поръчения, можем да му разрешим например по време на разходка да се прибере вкъщи от другата страна или да прекоси квартала по различна от обичайната улица, за да може да опознае територията и да го направи сам. Друг вариант е детето да остава на детската площадка, недалеч от магазина, в който пазаруваме, за около 10-15 минути. Ако ни е притеснено, можем на първо време да го понаблюдаваме. Никъде не се отклони, справи се? Отлично. Детето получава своя първи важен опит в неговата самостоятелност на улицата.
Пресичане на улицата
Основната опасност на детето на улицата не е маниакът-педофил, а колите. Трябва да сме сигурни, че е по неговите сили безопасно да се движи сред уличното движение, преди да го пуснем само. Ако детето вече е на осем, е твърде вертоятно то да е готово да се придвижва на кратки разстояния само – разбира се, това зависи от пътя и от нивото на осъзнатостта на детето. Естествено е нужно преди това добре да потренираме. Да се научи детето да се движи само из града е невъзможно, ако постоянно го водят за ръка. Затова в началото ходим заедно, но обръщаме внимание на всички подробности: ето, светна зеленото на светофара, гледаме наляво, сега вървиш, сега гледаме надясно. Тук колите могат да завиват – те трябва да те пуснат, но има шофьори-идиоти, затова трябва да си внимателен. Следващ етап: детето прекосява улицата, ние гледаме. След което (предупреждаваме детето, не го правим тайно от него), вървим след него на 30-50 метра, за да проверим как то се справя със задачата. Трета стъпка: позволяваме му да премине само половината път до училище и да позвъни преди да влезе в класната стая. Маршрутът отдавна му е познат, тактиката е отработена, така детето вече е готово да измине цялото разстояние самостоятелно.
Тъй като способността адекватно да се оценява разстоянието до движещата се кола съзрява не по-ранно от 14-17 години, нерегулираните кръстовища с интензивно движение не са подходящи за деца. Децата трябва да преминават само на светофари, дори ако се налага да правят обходи за това, да пресичат само на зелено, както и да се убедят допълнително, че шофьорите спазват предимството на пешеходците. На оживените улици детето трябва да се движи в сянката на другите пешеходци, да не бърза и да не прибягва в последния момент. Особено внимание трябва да се обърне на страничните изходи, врати и дворове, да се научи да намалява ход, когато се приближава към тях и да се оглежда дали не идва кола отнякъде. Ако сутрин е тъмно, не е лоша идея да му се пришият светлоотразителни лентички на дрехите.
(следва)
Автор: Ксения Букша
Оригинално заглавие: Один в большом городе
Когда ребенка отпускать одного из дома и как научить его самостоятельности
Източник: https://goo.gl/Z7Mtdu
Извлечено на: 31.01.2018 г.
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
Институт за личностна и организационна ефективност 