Съветите по-долу ще са полезни на всеки възрастен, който общува с деца: на майките, бащите, бабите и дядовците, учителите и възпитателите. Прочитайте ги от време на време и си напомняйте, че любовта и разбирането всъщност са толкова простички и естествени.
- Изричайте думата „любов” колкото се може по-често.
- Бъдете внимателни с критиката – по-добре показвайте на децата най-добрия начин да направят нещо.
- Дори вниманието Ви да е привлечено от нещо друго в даден момент и период, не преставайте да показвате на децата си Вашата любов.
- Обяснявайте на децата защо е важно да правят нещата, а не просто им казвайте какво да правят, а какво – не.
- Дисциплинирайте ги с любов, особено когато сте сърдити. Ако ги „наказвате”, правете това отново с любов.
- Помнете, че често децата отразяват онова, на което са били научени.
- Учете ги да казват истината, като им служите за пример в това.
- Бъдете търпеливи, а не просто търпете.
- Питайте децата как бихте могли да им помогнете и правете всичко възможно да осъществите тази помощ.
- Когато сте под стрес или не можете да общувате с тях, помогнете им да да разберат, че това са проблеми от Вашия собствен живот и проблемът не е в тях. Потвърдете им, че ги обичате въпреки личните си проблеми.
- Помнете, че децата се нуждаят от любов най-вече, когато по-малко от всякога я заслужават.
- Изслушвайте ги повече, не ги прекъсвайте.
- Помогнете им да се научат да съчувстват, а не просто да се извиняват.
- Извинявайте се, когато допускате грешки или сте направили нещо, за което съжалявате.
- Учете ги на етика и на принципи, които те ще могат да приложат при вземането на собствените си решения.
- Никога не им се присмивайте, не ги обвинявайте и не ги засрамвате. Те нямат вина – те просто се нуждаят от нещо, трябва да се научат на нещо или да усвоят отново нещо друго.
- Казвайте им колко Ви харесва да бъдете с тях. А ако не Ви харесва, погледнете в себе си и помислете какво Ви позволява да изпитвате това чувство и поправете това.
- Не се опитвайте да сравнявате децата си с другите, а вместо това им помогнете да развият своите уникални възможности и да следват собствения си път.
- Посрещайте ги с усмивка, когато се прибират от някъде.
- Поощрявайте ги и ги учете да делят с другите, но не ги заставлявайте да правят това. Ако те усещат достатъчно любов в живота си, ще изпитват желание да споделят, а ако не е така – вероятно се нуждаят от още любов.
- Прегръщайте ги и ги галете колкото се може по-често, когато са малки. Прегръщайте ги и ги галете колкото се може по-често, дори когато те пораснат.
- Помогнете на децата да разберат какво е благодарността, а не просто да казват благодаря.
- Оставяйте им пространство, когато те наистина се нуждаят от него.
- Хвалете ги по-често, отколкото ги критикувайте. И все пак спазвайте правилото: повече топлота в похвалите, а не просто по-голямо количество похвали.
- Запомнете, че детето, което получава много любов, ще може и да изрази много любов, а детето, което получава малко любов в живота си, с течение на времето ще прояви този дефицит в характера си. И колкото и да се опитвате да измените поведението на детето, това няма да работи, докато не разберете какво е нужно най-вече на детето – любов.
- Помогнете на децата да научат защо е нужно и как е необходимо да се отнасят към парите. Бъдете добър пример в това.
- Не постаяйте акцента върху цената на нещата обаче.
- Помогнете им да разберат какво е смисъл и какво е намерение.
- Поощрявайте ги и подкрепяйте най-доброто в тях, но не очаквайте и не изисквайте от тях да бъдат най-добрите.
- Спазвайте обещанията, които им давате. Ако не успявате винаги да направите това, тогава се обосновете защо Ви се е наложило да постъпите иначе. Помогнете им да вникнат в онези обстоятелства, които са Ви заставили да измените плановете си. Децата забеяязват, когато не се спазват обещанията и когато това става правило.
- Опитвайте се да отговаряте на всичките им въпроси.
- Ако не харесвате приятелите им, научете ги да подбират тези, с които да дружат.
- Присъствайте на техните изяви и спортни състезания, запознайте се с учителите и треньорите им.
- Бъдете последователни.
- Нека те Ви разказват как се чувстват. Помогнете им да се научат да разпознават чувствата си и да ги изразяват.
- Правете на децата си повече комплименти и най-вече – бъдете искрени в това. Ако не правите това или не можете да изразите своето отношение, попитайте се защо е така.
- Съветвайте ги как да се държат по-добре. Поощрявайте ги по-често. Бъдете разбиращи и ги наказвайте само в краен случай.
- Ако те се отделят от вас, обичайте ги дори повече, вместо да предявявате към тях изисквания или да ги съдите.
- Гответе добра за тях храна, по-често им предлагайте любимата им храна и им помагайте да си подбират здравословна храна.
- Учете децата си да бъдат отговорни съответно на възрастта им. Старайте се да водите диалог с тях по този въпрос, а не само да повтаряте фрази от типа: „Ти трябва да бъдеш отговорен”.
- Когато забелязвате изменения в тяхното поведение, бъдете отворени за тях, предразполагайте децата си да говорят с вас за онова, което се случва в живота им
- Разбирайте ги, когато и те имат своите „трудни дни”.
- Учете ги на точност и на това да спазват обещанията си – техен модел в това трябва да сте самите Вие.
- Обичайте децата си, независимо от всичко и особено явно потвърждавайте любовта си, когато сте им сърдити. Когато чувствате любов към детето в момент, когато сте сърдити или сте му ядосани, Вашето чувство за гняв ще бъде овладяно. В противен случай, детето ще направи извода, че гневът е по-силен от любовта, защото може да я замести. И така ще се учи да чувства гняв и потенциално да го потиска, а потиснатият гняв с времето ще се превръща в ярост. А Вие не искате това, нали?