Бронтозаври срещу извънземни – ти за кои си? Отново за агресията в детските игри

Вече няколко месеца слушам как петгодишният ми син общува с другите деца: „убих те!”, „бам-бам”, „бум” и т.н. „Стреляме” с всичко, което намерим (палки, „невидим пистолет”), попиваме активно от по-големите деца. Когато детето ми рисува, черният молив преобладава и линиите с него са два пъти по-дебели с другите цветове. Всичко започва мирно, но постепенно горската полянка се покрива с черни и червени взривове, бронтозаврите се изяждат един друг, а след това идват и извънземните да бомбардират всички … С играчките преобладават „куклени представления” на същата тази тема. Разбирам, че детето ми е момче и може би такова поведение е нормално за него, но не е ли прекалена неговата агресия все пак?

Подобна символична игра е нормален етап от развитието на личността на детето. Тя дава на малкия човек възможността да отреагира в „легална” форма естествената си агресия, която неминуемо присъства в детската психика. Детето ежедневно се сблъсква с множество ограничения, които му налага обществото. Вкъщи не трябва да дразни котката, на улицата – да къса цветята, в градината – да дърпа за косичката симпатичната Ани. Къде да отреагира „бурята” в детската душа? Подобни игри са чудесен изход от положението, а освен това повишават самооценката – все пак в тях детето винаги е победител!

Не бива да обявявате пълно „разоръжаване”, да иззимате от детето възлюбените оръжия, да му забранявате „злите” игри и да криете цветните моливи. Агресията е абсолютно достойно и незаменимо чувство в живота. Ако Вие успеете да трансформирате това чувство в една социално приемлива негова форма, то примитивното „бум-бум” с възрастта се превръща в способност да защитаваш себе си и своите близки, да пазиш собственото „Аз” от посегателства, а в зрелия живот – да казваш „Не”.

И така – конкретният съвет към Вас е да внесете в играта положителен оттенък. Вместо глупавите военни игри от типа „бум-бум”, предложете на детето, например, да спаси красивата принцеса от разбойниците (друг вариант: да спасите бронтозаврите от извънземните, като поясните, че бронтозаврите не се изяждат едни други, а се защитават от нашествениците). В тези положителни игри, нека детето бъде рицар или принц, а Вие, както се подразбира, разбойникът. В края на играта принцесата трябва да е спасена, а злодеите – безпощадно убити. Доброто трябва винаги да побеждава, нали?

Струва си да се обърнете към детски психотерапевт, ако:

1. Игрите загубват символичния си характер, детето се забравя и започва наляво и надясно да проявява агресия към приятелите и роднините си.
2. Детето често чупи своите и чуждите играчки, прави това съзнателно, държи се по-агресивно от своите връстници.
3. „Зацикля” – рисува едно и също, и нищо различно от „убиване на чудовищата” не го вълнува. Не превключва вниманието си, ако му предложите алтернативен вариант на развлечение.
4. Губи интерес към „невоенните” игри и играчки, които е обичал преди.