Първокласникът ми държи винаги да е първи, помогнете!

Здравейте, пиша Ви по повод проблем със сина ми – работата е там, че Иван тази година е първокласник и посещава програма за адаптация, провеждана в бъдещото му училище. Самата програма не беше нищо особено, по-скоро ме притесни поведението на момчето ми – ощр първия ден Иван устрои скандал, докато течеше урока на тема”Обърках се, дайте ми време да поправя грешката си и т.н.”. Поговорихме с него, изработихме алгоритъм на действие при грешки, всичко изглеждаше чудесно, всички бяха доволни, синът ни просто тичаше към училище, учителят го хвалеше, изобщо идилия. Днес е последният ден на занятията и, изненадващо, отново се разрази скандал, сега на тема „Не ме взеха да играя в първата седмица, а аз искам да съм сред първите, защото да си последен е унизително” и следват отново сълзи, никакво внимание към моите обяснения, въобще опиване от собствената болка. Разбирате ли, очаквах да има проблеми през първия ден – все пак детето очаквано е изнервено, но защо това продължава да се случва и сега? Безпокои ме именно причината за скандала, желанието непременно да бъде първи, най-добър и т.н. При това, когато скандалът започне – край, вече не слуша никакви обяснения, иска само и единствено всичко тук и сега. В класа са 20 човек, урокът започва и синът ми просто проваля урока със своя вой. Изобщо не знам какво да направя и дали някаква промяна може да се случи до първия учебен ден. Боя се, че ако момчето ми устрои още няколко подобни „концерта”, учителят просто ще го отстрани от класа, а може би дори от училището. Помогнете!

Анна

Анна, синът Ви демонстрира модел на поведение, който той копира от някого от близкото му обкръжение. Да кажем, фразата „Нямам право на грешка” той не би могъл да измисли сам. Дори ако е прочел някъде това, то зърната са попаднали на благодатна почва, образно казано. Още нещо – в поведението на детето се проследява повишено ниво на претенциите (иска от себе си повече, отколкото обективно може да постигне) в съчетание с тревожност. Помислете кой от семейството внушава на детето идеята, че да не бъдеш задължително първи е срамно? Пред Вас стои нелека задача: идеята „Или Цезар или никой” може да се прехвърля от някого от близките на детето не директно, а косвено. Помислете добре кой от възрастните е обсебен от кариерата си, кой тайничко смята себе си за неудачник, кой е прекалено ангажиран със социалния си статус? Нищо не се случва „просто така” – детето изявява в училище актуалният психичен конфликт, който живее в семейството. Детето в случая е просто едно огледало.

Какво може да направите Вие? Можете да поговорите със сина си за условността на оценките – да му разкажете, че конкурсите, рейтингите и наградите често се печелят съвсем не от най-умните или способните, а от тези, които имат късмет или от тези, чиито родители са близки с преподавателите… Между другото, ако за Вас самата е трудно да възприемете този подход, замислете си дали самата Вие не се явявате генератор на поведението на детето си.