Дъщеря ми е на 11 месеца и тепърва прохожда. Какви са особеностите на този етап от детското развитие и с какво родителите могат да помогнат на отрочето си през него?
Лъчезарното, но и безспирно шестмесечно дете, седящо в количката или осеммесечният начинаещ пътешественик, изследващ света пълзейки значително се отличават от прохождащия почти разумен човек на една година. На година детето направо отива там, където иска, а към това умело манипулира свободните от пълзене ръце. Към годинка у детето се формира т.н. пинсетен захват – способността да се хващат малки предмети с палеца и показалеца. В този период също така се появяват и първите думички, обозначаващи цяла мисъл. В общ план развитието е стремително и широкообхватно. На мама може да й се струва, че детето се нуждае по-малко от нея в сравнение с преди, но това не е така. Детето опиянено тества новата реалност, проверява устойчивостта на света и достоверността на своите догадки за него. За да прави всичко това обаче на детето му е нужно да бъде уверено, че мама го вижда и слуша, и в нужния момент ще дойде на помощ. Ако мама винаги е на разположение, детето усеща нейната опора сякаш навсякъде – дори цялата вселена му се струва разбираща, безопасна и пълна с любов. Именно така се формира базовото доверие към света, без което да живеем в него е невъзможно. Съветът към вас е точно да дозирате опеката, която е нужна на детето. Прекалените ограничения пресичат пътя към развитието, а свръхзадоволеността води към травматизации и руши увереността в себе си.
Различните деца реагират на падането и цицините по различен начин – някои силно се огорчават, а други стават бодро и, потърквайки нараненото място, се засилват към нови подвиги. Детето от първия тип се нуждае от стабилна подкрепа, за да не се разочарова прекалено рано от света, обратно – „боецът” трябва да получи максимална свобода и незабележима, но сигурна подкрепа. На детето е също съвършено необходимо да се позволява да изучава всички обкръжаващи предмети, като забранените такива е най-добре да се отстраняват от неговото полезрение.
Активността в края на първата година е изключително важна за развитието. Зависимостта тук е двупосочна: бурното сензомоторно развитие (т.е. на усещанията и движенията) заставляват детето да усвоява обкръжаващата го среда, а неговата експериментална атака към света спомага за още по-бурното психично развитие. Дефицитът на свобода в този период оказва силно неблагоприятно въздействие върху развитието. Обратно, децата, на които е дадена максимална свобода на действията се развиват по-бързо и растат любознателни и уверени в себе си.