Имаме проблем с детето – то си е измислило ново име „Кай“ и иска всичко да го наричат именно „Кай“, а не Мишо. Ако настояваме, че той е Мишо, а не Кай, плаче. Много ни се иска да получим съвет от психолог и да ни отговорите дали тези фантазии са нормални за двугодишно дете и защо то иска да го назоваваме по друг начин. Благодарим Ви предварително.
Отношението към собственото име е проекция на отношението към самия себе си. Ако ти си недоволен от собственото си име, то проблемът трябва да се търси в занижената самооценка, в недоволството от самия себе си в по-широк смисъл. Собственото име за човека е своеобразен психичен резервоар, който в концентриран вид носи в себе си всички представи за самия себе си. Следователно, ако не ти харесва името ти, няма смисъл да го променяш. По-добре да разбереш какво всъщност не ти харесва в самия теб, и да го промениш. И все пак, всичко казано по-горе никак не се отнася към Вашето дете. Двегодишното дете все още няма цялостна концепция за собствената личност, съответно не може и да се отнася към тази отсъстваща цялостна концепция негативно. По-скоро в случая става дума просто за фантазии и зачатъци на ролева игра. Не забранявайте на детето да фантазира, по-добре се запознайте по-отблизо с този „Кай“. Поразпитайте детето кой е Кай, какво обича, кои са неговите родители, какво му харесва в живота, какво не, какво би искал. Даже ако отговорите са объркани и сложни, възможни са любопитни изненади за Вас и детето.
Институт за личностна и организационна ефективност 